Определение № 45234 от 18.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10589/2023
- Вид
- Определение № 45234
- Подписан
- 18.12.2023
- В сила
- 18.12.2023
- Състав
- ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.127 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.159, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 3 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 3 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38а, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.41а · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Закон за електронното управление
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45234 гр. С., 18.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110110589 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на “Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Александър Александров - Изпълнителен директор и Ивайло Епитропов - Председател на Управителния съвет , чрез процесуален представител - Ф. И. , с адрес за призоваване: гр. С., ул.“ Ястребец“ № 23Б против Ч. Й. В. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С., ****, обл.С., общ.М., ж.к.„/АДРЕС/.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок е постъпил по делото отговор на исковата молба от назначения особен представител.
Ответникът твърди, че исковата претенция е неоснователна, като иска от съда да я отхвърли, във връзка със заявените възражения, като е сторено такова и за настъпила погасителна давност.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:
1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 28.03.2022 г. “Топлофикация С.” ЕАД е депозира л заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх. № 60378 срещу Ч. Й. В. с ЕГН ********** за сумата от 2545,53 лева, от които 2305,04 лв. главница, представляваща 1 стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, и 212,55 лева — мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 21.03.2022 г., както суми за дялово разпределение 23,87 лева - главница за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, 4,07 лева - лихва за периода от 01.07.2019 г. до 21.03.2022 г. като претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че с разпореждане, постановено по ч. гр. дело № 16239/2022 г. по описа на СРС, 143 състав е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу Ч. Й. В. с ЕГН:**********. Твърди се още, че със съобщение получено от дружеството на 31.01.2023 г., съдът е дал указания, че дружеството може да предяви иск относно вземането срещу длъжника в едномесечен срок.
Твърди се, че с оглед на изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу Ч. Й. В. с ЕГН: ********** като клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот - гр. С., ****, обл. С., общ. М., ж.к. “/АДРЕС/ за процесния период.
Твърди се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните:
Ищецът твърди, че ответникът в качеството на собственик на топлоснабдения имот, е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди се, че с оглед на изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на топлинна енергия и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ”Топлофикация С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от ”Топлофикация С.“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Твърди се още, че същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.
Ищецът твърди, че с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ищецът сочи, че ответникът не е упражнил правата си 2 по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката (чл. 106а, ал. 3, ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ”Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. Твърди се, че в раздел XI от Общите условия - „Заплащане на топлинна енергия и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия. Твърди се, че в този смисъл задължението на ответникът за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите общи условия е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди се още, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. Сочи се, че с Общите условия от 2016 г. „Топлофикация С.“ ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.
Твърди се, че от 10.07.2016 г. (влизането в сила на Общите условия от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за топлинна енергия, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация С.“ ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/проверка на сметка.
Ищецът твърди, че ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през посочения период, като не е погасил задълженията си.
Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 139 от ЗЕ) сградата - етажна собственост, в която се намира имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Нелбо Инженеринг” ООД.
Твърди се, че сградата - етажна собственост, в която се намира имота на ответника, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ,.НЕЛБО” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката.
Твърди се още, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за топлинна енергия за имота са начислявани от “Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата ”НЕЛБО” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 3
28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки, които се прилагат като доказателство в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Сочи се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. Твърди се още, че в случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от него служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено в правоотношенията между “Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Александър Александров - Изпълнителен директор и Ивайло Епитропов - Председател на Управителния съвет , с адрес за призоваване: гр. С., ул.“ Ястребец“ № 23Б и Ч. Й. В. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С., ****, обл.С., общ.М., ж.к.„/АДРЕС/, че съществува вземане на “Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Александър Александров Изпълнителен директор и Ивайло Епитропов - Председател на Управителния съвет , с адрес за призоваване: гр. С., ул.“ Ястребец“ № 23Б и Ч. Й. В. с ЕГН:**********, с адрес: гр.
С., ****, обл.С., общ.М., ж.к.„/АДРЕС/ дължи „Топлофикация С.“ ЕАД сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 18684/3.7.2022 година, издадена по ч.гр.дело № 16239/2022 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 2545,53 лв., от които 2305,04 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, и 212,55 лева — мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 21.03.2022 г., както суми за дялово разпределение 23,87 лева - главница за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, 4,07 лева - лихва за забава дължима върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 21.03.2022 г.
Като се претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сторените пред заповедния съд такива да бъдат възложени на ответника.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на иска и твърди, че същият е неоснователен и недоказан като моли съда да го отхвърли като такъв и да присъди на ответника направените от него съдебни разноски.
Ответникът твърди, че от представените по делото доказателства не става ясно по какви критерии е изчислена топлинната енергия, за която се твърди, че се дължи от ищеца.
Твърди се, че липсват данни за съответствие между отчетите на дружеството за топлинно 4 счетоводство и претендираните от ищеца суми. Ответникът твърди още, че не са представени доказателства досежно показанията на централните и/или индивидуални топломери на сградата-етажна собственост, както и за показанията на отделните разпределители, показанията на топломерите на измервателните уреди в жилището, както и на водомера за топла вода. Твърди се, че липсват данни за начина, по който се е извършвало разпределението на потребена енергия от фирмата за дялово разпределение. Ответника счита, че не се ангажират доказателства за отчитането и разпределянето на топлинна енергия да е извършено при спазване на императивните разпоредби на Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и приетите методики за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост. Твърди се, че липсват данни и за начина, по който е остойностявано потребеното количество топлинна енергия за процесния период както като цяло така и по отчетни периоди. Твърди се, че това дава основание ответника да счита, че начисляването е извършено произволно и в нарушаване на действащата нормативна уредба.