Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 423 от 03.02.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 17321/2021
Вид
Решение № 423
Подписан
03.02.2022
Състав
КИРИЛ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 30, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 30, ал. 3 · Конституция на Република България
  • чл. 129 · Наказателен кодекс
  • чл. 207, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20211110217321 по описа за 2021 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и след. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Същото е образувано по жалба на СВ. ХР. П. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 798/05.06.2020 г., издадена от полицейски орган - „старши полицай“ Т.А.Я. при 06 РУ-СДВР. В жалбата са релевирани съображения, че С.П. не е извършила противоправно поведение, което да обуславя задържането й. Освен това се твърди, че заповедта е нецелесъобразна. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна, като й присъди направените по делото разноски.

В хода на съдебното производство жалбоподателката и ответникът не се явяват, като вместо тях се явяват упълномощени процесуални представители.

Процесуалният представител на жалбоподателката поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. В допълнение към жалбата е посочено, че атакуваната заповед е нецелесъобразна, тъй като към момента на издаването й не са били налице данни С.П. да е съпричастна към извършване на престъпно деяние, а наказателното производство се е водило срещу съпруга й. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваната заповед за задържане, като присъди в полза на жалбоподателя и процесуалния представител направените по делото разноски.

1

Процесуалният представител на ответника иска от съда да потвърди обжалваната заповед за задържане, тъй като същата отговаря на изискванията на закона. Твърди се, че към момента на издаването й са били налице данни за съпричастност на С.П. към извършване на престъпление по чл. 129 НК, което е обосновавало нейното задържане. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като е релевирано и възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема следната фактическа обстановка:

Със Заповед № 513з-9714/27.12.2016 г. на директора на СДВР Т.А.Я. бил назначен на длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към 06 РУ-СДВР.

На 05.06.2020 г., около 18.30 часа, в къща на първия етаж, находяща се в гр. София, ул. „Войводина могила“ № 116, К.Ц.И. излязла да почиства терасата си, при което възникнал конфликт с нейните съседи, живеещи на втория и третия етаж от къщата – С.З.П. и СВ. ХР. П.. В резултат на това, последните започнали да поливат с легени и кофи с вода К.И., при което последната се развикала. Това привлякло вниманието на И.Т.И., съпруг на К.И., и Ц.И.И., тяхна дъщеря. Последните излезли на двора и видели, че С. и С.П. изливат легени и кофи с вода върху К.И.. В един момент С. П. се появил от прозорец на третия етаж, държейки в ръце бутилка от белина, която излял върху К.И.. Последната изкрещяла от причинената й болка в очите, което наложило повикването на полиция и екип на спешна медицинска помощ.

Обстоятелството по заливане на К.И. от страна на С. П. с белина било заснето с мобилния телефон от Ц.И., която впоследствие предоставила записа на органите на СДВР.

На място дошъл екип на 06 РУ-СДВР в състав С. Г., К. Л. и Т.Я., които провели беседа със заварените на място очевидци. На място пристигнал и екип на ЦСМП-София, който откарал К.И. в УМБАЛ „Царица ЙоаннаИСУЛ“.

По разпореждане на ОДЧ полицейските служители задържали С.П. и С. П. и ги откарали в сградата на 06 РУ-СДВР.

2

На същата дата – 05.06.2020 г., в 19.00 часа, Т.А.Я. издал Заповед за задържане на лице № 798/05.06.2020 г., с която задържал за срок до 24 часа СВ. ХР. П. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В заповедта като основание за задържането на лицето било посочено „чл. 129 от НК (средна телесна повреда)“. Заповедта била връчена на СВ. ХР. П., която я подписала и получила препис от същата.

На 06.06.2020 г. в 18.30 часа СВ. ХР. П. била освободена от 06 РУ-СДВР, като през времето на задържането й единствено била разпитана по случая.

На 05.06.2020 г. на основание чл. 212, ал. 2 НПК било образувано ДП ЗМ № 995/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР за извършено престъпление по чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

С постановление за привличане на обвиняем от 06.06.2020 г. на прокурор от СРП. С.З.П. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1 НК, тъй като на посочената дата и място е причинил средна телесна повреда на К.Ц.И., изразяваща се в химическо изгаряне на корнея и конюктива на двете очи, като лявото око е между трета и четвърта степен.

Така изложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото заверени копия от материали по ДП № 995/2020 г. по описа на 06 РУСДВР, пр. пр. № 19763/2020 г. по описа на СРП. - показанията на свидетелите К.И., И.И., Ц.И.; протокол за доброволно предаване, два боря СМЕ, ФХЕ и ВТЕ, както и представените документи от 06 РУ-СДВР.

Съдът кредитира изцяло събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. приложените по образуваното досъдебно производство писмени доказателства и представените заповеди за материална компетентност на органа, издал обжалваната заповед за задържане. От показанията на свидетелите очевидци К.И., И.И. и Ц.И., както и от заключението на изготвената по образуваното ДП видеотехническа експертиза, се установява, че именно поведението на С. П. е довело до причиняване на телесните увреждания на К.И.. Разпитаните свидетели са категорични, че последният е излял от бяла бутилка течност върху главата на св. К.И., вследствие на което последната е получила изгаряне на очите. В този смисъл е и приложения по преписката видеозапис, от който се установява, че лице от мъжки пол, което отговаря на описанието на С. П., е изляло 3 посочената течност върху К.И..

При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност, като същата е депозирана в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания п о чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

Оспорената заповед за задържане на лице е издадена от компетентен орган, тъй като видно от приложеното заверено копие от Заповед № 513з9714/27.12.2016 г. на директора на СДВР, издателят на заповедта е полицейски орган при 06 РУ-СДВР по смисъла на чл. 72, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 ЗМВР.

Съдът обаче счита, че атакуваната заповед е издадена в нарушение на целта на закона, като не съдържа необходимото съдържание, в частност посочване на фактическите основания за задържането на жалбоподателката.

Заповедта е издадена на правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР .

Посочената норма регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи по чл. 6, ал. 1 ЗМВР оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления и превантивна. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не подълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка (ПАМ), която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие след осъществяването на такова. Съгласно константната съдебна практика на ВАС, за прилагане на нормата на чл. 72, ал.

4

1, т. 1 ЗМВР е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. В този смисъл, понятието „данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържание от понятието „достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК , като при налагането на принудителната административна мярка „задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. Съотнасяйки гореизложеното към процесния случай, съдът счита, че не е имало данни към момента на издаване на атакуваната заповед за извършено престъпление от страна на С.П.. Както са посочили в разпита си всички свидетели още на 05.06.2020 г., С.П. единствено е изляла легени и кофи с вода върху К.И., но именно поведението на С. П. е довело до причиняване на инкриминираната телесна повреда на пострадалата. В този смисъл е и изготвената на 06.06.2020 г. докладна записка от Антон Стоянов, служител на СДВР, който е категоричен, че събраните данни са били именно за противоправно поведение, довело до причиняване на процесната телена повреда, от страна на С. П., а не на С.П..

Показателно за това обстоятелство е, че още на следващия ден С. П. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.

1 НК. Тоест, както полицейските служители по време на първоначалната проверка, така и разследващите органи впоследствие, са разполагали с достатъчно данни, че извършител на противоправното деяние е именно С. П., а не С.П..

На следващо място, съдът счита, че издадената заповед за задържане не е съобразена и с целта на закона. Съгласно принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от найнеобходимото за целта, за която се издава актът. Целта на издаване на заповедта за задържане на процесното основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е чрез фактическо задържане на заподозряното лице да се съдейства за разкриване на извършено престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Предвид факта, че в настоящия случай на място е била установена почти в пълнота фактическата обстановка относно инцидента, като жалбоподателката П. е оказала пълно съдействие на контролните органи, като не се е укрила, а е слязла при полицейските 5 служители и е изложила версията си за случилото се, съдът намира за напълно необосновано и нецелесъобразно осъщественото задържане на последната в 06 РУ-СДВР. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 7 ЗМВР полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. С.П. е била задържана в периода от 19.00 часа на 05.06.2020 г. до 18.30 часа на 06.06.2020 г., като същата е била разпитана непосредствено след задържането си (в периода от 21.25 часа до 21.55 часа на 05.06.2020 г.), след което с нея не са извършвани никакви действия във връзка с разкриване на извършено престъпление. В този смисъл, задържането на жалбоподателката П. не е било необходимо нито за изясняване на обективната истина по случая, нито за неутрализиране на възможността й да се укрие, доколкото изначално не е имало такава опасност.

На следващо място, съдът счита, че в обжалваната заповед за задържане не са изложени мотиви и съображения на какво фактическо основание се задържа жалбоподателката С.П.. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право на лична свобода и неприкосновеност, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.

Съгласно чл. 30, ал. 3 от Конституцията на Република България само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт, като в срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност. Съгласно чл. 5, § 1 от КЗПЧОС всеки има право на свобода и сигурност, като никой не може да бъде лишен от свобода освен в изрично посочените в същата разпоредба случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Едно от основните права, гарантиращо правото на свобода и сигурност, вкл. неутрализиращо риска от произвол при задържане, е регламентирано в чл. 5, § 2 КЗПЧОС, а именно задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за ареста си. Същевременно, съгласно чл. 5, § 1, б. „с“ от КЗПЧОС едно от допустимите изключения на лишаване от свобода е законният арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната 6 необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление.