Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 249 от 15.04.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 976/2023
Вид
Решение № 249
Подписан
15.04.2024
Състав
Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20231001000976 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е и е образувано по въззивна жалба вх. № 109113/22.11.2023 г., от „ЕРДЖЕСТ“ С.п.а., с данъчен номер и номер на вписване 01613650819, със съдебен адрес в РБ: адв. С. П., гр. София, ул. „Бачо Киро“, № 5, вх. А, ет. 2, ап. 9 срещу Решение № 1354/08.11.2023 г., по т.д.н. № 1251/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-3 с., с което е отхвърлена молбата му за откриване на производство по несъстоятелност на „ВИАЛ ИНТЕРНАЦИОНАЛ“ ЕАД, ЕИК 204909877, (предходно наименование „ТАЯРАН ДЖЕТ“ ЕАД ), със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“, № 134.

Въззивникът счита постановеното решение за неправилно и необосновано. Счита, че в хода на производството са събрани доказателства, установяващи качеството му на кредитор с изискуемо парично вземане срещу длъжника. Излага коментар на събраните доказателства и фактите, които се установяват от тях. Твърди, че издадените фактури са били достъпни за длъжника, предвид установената практика за издаване, изпращане и достъп до издадените фактури и изискуемите задължения, посредством системата за електронен обмен на документи в Република Италия. Представя разменена кореспонденция между страните и сочи, че от нея ставало ясно, че длъжникът периодично е уведомяван за задълженията му и са му изпратени издадените и поискани от него фактури. Видно от кореспонденцията било и предложението на длъжника задълженията му да бъдат изплащани на вноски, което било прието от въззивника, но плащания не последвали. Сочи, че от 1 страна на длъжника оспорвания в хода на производството не са налице.

Навежда оплаквания, че съдът не му бил указал, че не сочи доказателства, по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. Оспорва извода на съда за необходимостта от апостил на представените временно изпълнително разпореждане, заповед за принудително изпълнение, изпълн. Лист и доказателства за връчването им на длъжника и сочи, че същите са представени във връзка с твърдения за предприети действия по събиране на вземането. Счита, че съдът е следвало да даде указания по представянето им с апостил, а не директно да отрече доказателствената им стойност. Счита, че вземането му се установява и от събраните специални знания, посредством заключението на ССЕ. Твърди, че длъжникът е извършвал частични плащания по някои от издадените фактури по негова преценка. Моли представените писмени доказателства да бъдат приети в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, вр. чл. 146, ал. 2 ГПК. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде уважена.

В границите на срока по чл. 613а, ал. 1 ТЗ, длъжникът „Виал Интернационал“ ЕАД, депозира отговор вх. № 113198/04.12.2023 г., в който счита въззивната жалба за неоснователна. Сочи, че не е налице ликвидно и изискуемо вземане на кредитора, тъй като между страните е налице спор за вземането в Италия, съдебното производство по който било насрочено за 14.02.2023 г. и, който счита за преюдициален по отношение на производството в България. Сочи, че доказателства за висящността на спора били вече представени. Счита, че правото на кредитора да представи нови доказателства за преклудирано. По същество моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Доказателствени искания, обосновани по съответния начин, не са направени.

В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат изложените във въззивната жалба и отговора доводи съображения и твърдения.

Съставът на САС по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по молба вх. № 64358/06.07.2023 г., с която молителят ЕДЖЕСТ С.п.а., учреден съгласно законодателството на Република Италия, вписан в ТР на Търговско-промишлена, занаятчийска и селскостопанска камара на Трапани, с номер на вписване и данъчен номер 01613650819, в качеството на кредитор, е отправил искане да бъде постановено решение, с което да бъде обявена неплатежоспособността на длъжника „ТАЯРАН ДЖЕТ“ ЕАД, ЕИК 204909877, с начална дата – 01.03.2021 г., да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника и да бъде определена дата на първото събрание на кредиторите.

Молителят твърди, да са налице парични задължения на ответника към него, произтичащи от търговска сделка с предмет предоставяне на летищни услуги във връзка с управление на въздушни линии, чиито размер към момента на молбата възлиза на сумата 199530.81 евро. Излага, че му е предоставена концесия за цялостно управление на летище Трапани, Италия и е единствен доставчик на услуги по наземно обслужване на летището. По силата на възлагане на обществена поръчка твърди ответника да е получил правото да упражнява на изключителна основа редовна въздушна линия по маршрутите Трапани – Триест и обратно, Трапани – Анкона и обратно, Трапани –Перуджа и обратно, за периода 18.12.2020 г. – 03.10.2023 г. Твърди за периода 01.01.2021 г. 24.10.2021 г. ответникът да е изпълнил множество 2 полети по посочените направления, които са били обслужвани от молителя в качеството му на концесионер на летище Трапани. От посочено са възникнали задължения за летищни такси, установени със закон, съгл.

Министерско постановление № 44/07.02.2013 г., такси за обслужване на полети, съгл. сключено между страните Стандартно споразумение за наземно обслужване от 15.12.2020 г., такси, дължими на осн. Договор за преотдаване на концесия на летищно пространство за ползване на офис и склад за резервни части и поддръжка и допълнителни летищни услуги, съгл. действащия тарифен график на летище Трапани.

Предоставените от молителя услуги в полза на ответника били остойностени в посочените в молбата фактури, издадени през периода 31.01.2021 г. – 30.09.2021 г. От страна на ответника били извършени частични плащания на 31.12.2021 г. в размер на 12346.42 евро, по фактура № 24/31.01.2021 г., остатъкът от която останал неплатен и на 03.05.2021 г., в размер на 1767.57 евро, по фактура № 136/03.05.2021 г., остатъкът от която също останал неплатен. След извършените частични плащания общия размер на задълженията възлизали на посочената сума – 199530.81 евро., които не били заплатени дори и след изпратените множество напомнителни писма по ел. поща. Твърди, че считано от 24.10.2021 г. ответникът е преустановил дейността си и полетите в Италия като бил неоткриваем. Посоченото принудило молителя да предприеме действия по принудителното събиране на вземането си посредством иницииране на производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение, като на 03.12.2021 г. било издадено изпълнително разпореждане от Граждански съд на гр. Трапани и на 15.12.2021 г. му била издадена изпълнителна заповед, които били връчени на ответника по реда на Регламент № 1393/2007.

Твърди още невъзможността на ответника да изпълни задълженията си да е трайно състояние, чиято начална дата съвпада с падежа на първата издадена фактура – 01.03.2021 г.

В границите на срока по чл. 131 ГПК , длъжникът „ТАЯРАН ДЖЕТ“ ЕАД, ЕИК 204909877, не депозира отговор по молбата.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази представените доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

След извършена служебна справка по партидата на търговеца в ТР воден при АВ съдът установи, че дружеството „ВИАЛ ИНТЕРНАЦИОНАЛ“ ЕАД, ЕИК 204909877 е регистрирано с вписване № 20171218111554 , с наименование „ТАЯРАН ДЖЕТ“ ЕАД към момента на регистрацията. От партидата на дружеството се установява, че последния обявен ГФО на дружеството е за 2019 г.

Представени по делото са Стандартно споразумение за наземно обслужване, сключено между молителя и ответника, на 15.12.2020 г. и отнасящо се за периода 01.12.2020 г. – 31.10.2023 г. и Субконцесия на летищно пространство на гражданското летище в Трапани за ползване на офис и склад за резервни части за поддръжка, сключено между страните по делото на 30.10.2020 г.

Представени по делото са процесните фактури, издадени за ползвани от ответника услуги, придружени от превод на български език. (т. II, стр. 257505, от делото на СГС).

3

Представени по делото, придружени от превод на български език, са искова молба до Граждански съд на Трапани за издаване на разпореждане за предварително изпълнение от молителя като ищец (т. I, стр. 160-171), Изпълнително разпореждане № 853/2021/03.12.2021 г. (стр. 172-174), Изпълнителна заповед от 15.12.2021 г. (стр. 175 - 177), изпълнителен лист (стр. 178-182) и Удостоверение от 13.07.2022 г. за връчване или невръчване на документи по Регл. 1393/2007, издадено от СРС (стр. 183-187).

От постъпилата по служебен път справка от централна база на АИСКАТ за МПС, регистрирани на името на „Таяран Джет„ ЕАД са 9 бр. МПС.

От постъпилата по служебен път Справка за банкови и платежни сметки и сейфове, изходяща от Българска народна банка, се установява, че към 18.07.2023 г. ответникът е титуляр на банкови сметки разкрити в „ПИБ“ АД, „ОББ“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „Юробанк България“ АД, върху които са наложени множество запори.

От страна на Национална агенция по приходите е предоставена информация, че за периода 2019 – 2022 г. е налице подадена ГДД за 2020 г. като е представено заверено с КЕП копие.

От служебно изготвената Справка от 07.07.2023 г. в АВ се установява, че по ЕИК на дружеството ответник, не са налице вписвания, отбелязвания или заличавания в ИИС за кадастър и имотен регистър.

По делото е постъпило писмо от НАП, вх. № 72389/03.08.2023 г., с което на вниманието на вещото лице са представени справки за задълженията на ответника към НАП, както и справка за актуалното състояние на действащите трудови договори. От справката за общи задължения към НАП (т. II, стр. 596 - 613 ), се установява че най-старите неплатени задължения към НАП са с падеж и изтекъл срок на доброволно плащане през 2020 г., а са налице и неплатени закъснителни лихви върху задължения с падеж и изтекъл срок за доброволно плащане през 2019 г. От справката за състоянието на трудовите договори се установява, че на 08.11.2022 г. е прекратено последното ТПО.

По делото е постъпило писмо от НАП вх. № 72426/03.08.2023 г., от което се установява, че след извършена проверка са установени издадени Ревизионни актове от 23.12.2019 г., 18.11.2020 г. и 06.08.2021 г. Установено е и образувано производство за принудително изпълнение с общ размер на задълженията 963545.20 лв. , по което са наложени обезпечителни мерки „Запор“ върху леки автомобили, движими вещи и банкови сметки.

Пред първоинстанционния съд е допуснато събирането на специални знания, посредством заключение на ССЕ, което като компетентно, безпристрастно дадено и неоспорено от страните се цени от въззивната инстанция като пълно и обективно.

При тази фактическа установеност, съдът като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и приложимия закон, достигна до следните правни изводи:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното Разпореждане № 193/26.01.2024 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 4 му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно. Произнасянето на СГС съответства на заявената за разглеждане молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл. 625 ТЗ, поради което решението в обжалваната му част е и допустимо.