Решение № 1712 от 17.12.2021, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………../………2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 635 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на К.Н.С. срещу заповед № 0139/26.01.2021 г. на заместник-кмета на община Варна, с която на основание чл. 190 ал. 1 и 2 вр. ал. 6 ЗУТ е разрешено на собственика на ПИ *** по КК на гр. Варна, кв. „Изгрев“, А.Н.Д. да прокара до имота си временен път с ширина 3, 50 м. през собствения на П.М. ПИ *** и през собствения на жалбоподателя К.Н.С. ПИ ***, съгласно скица, неразделна част от заповедта. По съображения за допуснати съществени административно-производствени нарушения поради неуведомяване на заинтересуваните лица, между които е и жалбоподателят, за започването на административното производство, с което е отнето правото им на участие в него чрез изразяване на становища и събиране на доказателства за обективното изясняване на въпроса, се иска заповедта да бъде отменена като на жалбоподателя се присъдят направените съдебни разноски. Като допълнителен аргумент в подкрепа на становището за незаконосъобразност на заповедта се сочи, че според изискванията на закона следва да има съответната договорка със собствениците на имотите по отношение на процедурата по чл. 190 ЗУТ, а такава няма като административният орган е предприел действия, ощетяващи правото на собственост на жалбоподателя, а наред с това в заповедта липсват констатации дали за имота по действащия ПУП-ПУР на ж.к. „Изгрев“ се предвижда провеждане на регулация и дали дейностите по заповедта няма да доведат до пропадане на част от имота на жалбоподателя в дерето.

В хода на проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Заместник-кметът на община Варна, ответник по делото на основание чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК вр. чл. 119 ал. 1 ЗУТ в качеството на издател на оспорения ИАА, редовно призован, също не се явява и не се представлява в проведените съдебни заседания.

Заинтересованата страна И.А.Н., конституирана по делото с определение № 1126/13.05.2021 г. в качеството на единствен наследник по закон на починалия на 11.12.2020 г. А.Н.Д., оспорва изцяло жалбата чрез пълномощника си адвокат Д.А., която е на становище, че при издаването на заповедта са спазени всички съществени административно-производствени и материално-правни изисквания. В пледоарията по съществото на спора в с.з. на 06.10.2021 г. адв. А. моли съда да отхвърли оспорването и да присъди на доверителката й направените по делото съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Като съобрази процесуалната допустимост на оспорването, съдът намира следното по неговата основателност:

От приобщените като доказателства по делото документи по административната преписка се установяват следните релевантни за спора факти:

С подадено чрез пълномощник И.А.Н. заявление рег. №

АУ061260ВН/08.07.2020 г. А.Н.Д. *** с искане за започване на процедура за прокарване на временен път до собствения му ПИ ***, имащ лице по новопроектирана по ПУП-ПУР на кв. „Изгрев“ улица с о. т. 1229-1236-509 /л. 41 от адм. преписка/.

Към заявлението са приложени като доказателства нот. акт № 22, т. І, дело № 187/1993 г. на ВН и издадена от СГКК – Варна скица на ПИ ***, легитимиращи заявителя като собственик на процесния имот, както и нотариално заверено пълномощно рег. № 14453/17.10.2019 г., легитимиращо лицето, подписало заявлението, като пълномощник на заявителя А.Н.Д., съгласно установената за това възможност с чл. 18 ал. 2 АПК /л. 42 – 45 от преписката/.

Заявлението е разгледано на заседание на комисията, определена със заповед № 0415/06.02.2019 г. на кмета на община Варна, като по т. 6-3 от протокол № 6/29.07.2020 г. е взето решение да се направи оглед на място с цел да се определи по-икономично изгодно трасе на временния път /л. 37 – 40 от преписката/. С писмо рег. № АУ061260ВН_001ВН/30.07.2020 г., получено от адресата на 03.08.2020 г., пълномощницата на заявителя И.А.Н. е уведомена за взетото решение /л. 35 и 36 от преписката/.

След извършване на огледа, на последващо свое заседание от 27.08.2020 г. комисията е взела решение по т. 7-3 от протокол № 7/27.08.2020 г. да се допусне процедура по прокарването на временен път с ширина 3, 50 м. до собствения на заявителя ПИ *** през части от ПИ *** покрай западната му граница, след което пътят да продължи през ПИ *** по отворен на място път и покрай дерето да достигне до обслужвания ПИ *** като изрично е посочено, че това трасе следва уличната регулация и е най-икономично изгодно и лесно за изпълнение на място /л. 30 – 33 от преписката/.

В протокола е записано, че решението следва да се обяви на всички заинтересувани лица, след което ако няма възражения, да се изготви заповед по чл. 190 ал. 1 и 2 вр. ал. 6 ЗУТ.

На адресите на пълномощницата на заявителя И.А.Н. и на собственика на ПИ *** К.Н.С. е изпратено уведомително писмо рег. № АУ061260ВН_002ВН/06.10.2020 г. относно взетото решение по т. 7-3 от протокол № 7/27.08.2020 г. като им е указано, че в 7-дневен срок от получаването могат да подадат възражения /л. 24/. По преписката се съдържат доказателства, че изпратеното до К.Н.С. на адрес *** писмо рег. №

АУ061260ВН_002ВН/06.10.2020 г. е върнато като непотърсено /л. 27/, след което с писмо рег. № АУ061260ВН_006ВН/06.11.2020 г. /л. 17/ директорът на Дирекция АГУП е отправил до Дирекция „ИАО“ при община Варна искане С. да бъде уведомен на интернет-страницата на общината за започналата процедура по чл. 190 ЗУТ /л. 17/, за прилагането на който начин на уведомяване се съдържат доказателства на л. 18 и 19 от преписката. Наред с това на 16.12.2020 г. С. е бил уведомен и чрез залепването на обявление на адреса му по местоживеене *** /л. 15/. От приложеното на л. 13 от делото нотариално заверено пълномощно рег. № 4799/23.04.2021 г. е видно, че като свой постоянен адрес С. е посочил именно този в гр. Варна, ***, ет. 3, ап. 37.

Що се отнася до засегнатия от предложеното от комисията трасе на временния път собственик на ПИ *** П.М., според документите по преписката той от самото начало е уведомен за започналата процедура по чл. 190 ЗУТ чрез обявление на електронната страница на общината, поради липсата на данни за три имена, ЕГН и точен адрес /л. 22 и 23/.

Приемайки за редовни извършените по този ред уведомления, след изтичане на сроковете за възражения заместник-кметът на община Варна П.П., комуто кметът на общината е делегирал с т. І.1 на заповед № 5515/31.12.2019 г. правомощията си по чл. 190 ал. 6 ЗУТ /л. 12/, е издал оспорената по делото заповед № 0139/26.01.2021 г. Основавайки се на взетото от комисията решение по т. 7-3 от протокол № 7/27.08.2020 г., с разпоредителната част на заповедта е разрешил на собственика на ПИ *** А.Н.Д. да прокара до имота си временен път с ширина 3, 50 м. през собствения на П.М. ПИ *** покрай западната му граница като в северозападния ъгъл на имота, където има голям кестен на разстояние от 0,8 м., същият да се заобиколи с чупка, и по нататък трасето на временния път да продължи през собствения на жалбоподателя К.Н.С. ПИ *** по отворен път покрай югозападната граница на имота, при общо засегната площ от всеки от двата имота по 160 кв. м. /л. 10 от преписката/. Съгласно т. 2 на заповедта, тя е съпроводена като неразделна част от скица изх. № 5/13.01.2021 г., на която трасето на временния път е означено със зелени линии /л.11/. Видно от скицата, зелените линии, очертаващи трасето на временния път, преминават плавно в кафяви, определящи графично съществуващ на място път.

От приобщеното към доказателствения материал по делото заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза /л. 42 – 44/ се установява, че за цялата местност „Изгрев“, в която се намира собственият на заявителя А.Н.Д. ПИ ***, както и за местността „Франга дере и Кокарджа“, е одобрен общ Подробен устройствен план – План за улична регулация с решение № 552-6 от протокол № 10/26, 27.12.2012 г. на ОбС-Варна. По този план транспортният достъп до ПИ *** е предвиден по улица с ширина 9 м., заключена между о. т. 1441 и о. т. 1236, като се отклонява към улица с ширина 3 м. с о. т. 509, където е и горната северна граница на имота. В този смисъл е т. 1 от изготвеното заключение като в т. 4 вещото лице е проследило цялото трасе на проектираната по ПУР улица, на която е проектолицето на ПИ ***, с указване на осови точки /226-225-1433-1434-1435-1437-1438-1439-1440-1441-1236-509/ като същевременно пак в т. 1 е посочило, че към момента на извършване на огледа улицата все още не е реализирана. В т. 3 експерт И.В. е дал заключение, че трасето на временния път по обжалваната заповед по чл. 190 ал. 6 ЗУТ следва изцяло проектотрасето на улицата по ПУР без, съгласно т. 4, да засяга дори и частично съществуващи на място сгради и постройки. Според същата част от заключението трасето на временния път е предвидено в обхвата на северната част на бъдещата улица по ПУР с цел избягване близостта на дерето, което видимо върви успоредно по трасето и на места е ерозирало. Според изложеното в т. 2 на заключението понастоящем достъпът до ПИ*** се осъществява по черен път, минаващ по южната граница на ПИ ***, докъдето се стига с кола, и оттам пеша покрай южните граници на ПИ ***, ПИ *** и ПИ

*** се стига до дерето, откъдето надясно пътят е заключен между дерето и границите на ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***, за да отведе до процесния ПИ ***. При проследяване на скицата, неразделна част от обжалваната заповед, към която препраща вещото лице в заключението си, е видно, че трасето на временния път по обжалваната заповед съобразява досега използвания черен път за достъп до ПИ ***. След обследване на влезлия в сила ПУП-ПУР на кв. „Изгрев“, включващ местностите „Изгрев“ и „Франга дере и Кокарджа“, след извършен оглед на територията и стъпвайки на горните заключения – че трасето на временния път е съобразено с досега използвания черен път за достъп до собствения на заявителя ПИ ***; че следва трасето на проектираната по ПУР и нереализирана до момента улица; че не засяга абсолютно никакви сгради и постройки – вещото лице обобщава в т. 5 на заключението, че не съществува друг по-икономично осъществим вариант за транспортен достъп до процесния ПИ *** в сравнение с одобрения с обжалваната заповед по чл. 190 ал. 6 предл. второ ЗУТ. Този извод не се променя и от евентуалната възможност за засягане на засадените по западната граница на ПИ *** декоративни дървета /борове/, която според отговорите на вещото лице в с. з. на 06.10.2021 г. би могло да се избегне, тъй като дърветата се намират на средата новопроектирания път по ПУР /който в частта на ПИ 448 заема 50% от площта на имота от юг към север/ и при изграждане на временния път вдясно от дърветата те няма да бъдат засегнати като същевременно ще се избегне опасността от дерето. Относно запазването на трайната декоративна дървесна растителност следва да се има предвид и посоченото в самата разпоредителна част на заповедта, според която с цел запазване на кестена в ПИ *** трасето на временния път ще го заобиколи с чупка. Що се отнася до собствения на жалбоподателя ПИ ***, за него в заключението изобщо не се сочи да съществува опасност от засягането на дълготрайни декоративни дървета.

При изграждане на фактическите констатации съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице – пътен инженер, което намира за обективно и компетентно дадено.

Така установените по делото факти обуславят следните правни изводи:

Обжалваната по делото заповед № 0139/26.01.2021 г. е издадена от компетентен административен орган като се има предвид, че с чл. 190 ал. 6 предл. второ ЗУТ законодателят поначало е възложил правомощията за издаване на заповедите за прокарване на временни пътища на кмета на общината /има се предвид общината по местонахождение на засегнатите имоти/, а съгласно уредената с пар. 1 ал. 3 ДР ЗУТ правна възможност кметът на община Варна с т.