Определение № 2113 от 18.08.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1965/2025
- Вид
- Определение № 2113
- Подписан
- 18.08.2025
- Състав
- Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Рени Ковачка
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 29, ал. 1, пр. 3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2113 гр. София, 18.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Снежана Бакалова
Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501965 по описа за 2025 година
Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Самков инвест“ ООД, ЕИК
203086750 срещу Определение № 2115/22.05.2025г. по т.д. № 240/2023г. по описа на СГС, в частта, в която е осъдено „Самков инвест“ ООД, ЕИК 203086750, да заплати на В. Й. Д. сумата от 23,33 лв., представляваща разноски за държавна такса в производството по т. д. № 240/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI -18 състав; осъден „Самков инвест“ ООД, ЕИК 203086750, да заплати на „Пан Юропиън Истейтс“ ЕАД, ЕИК 106552914, сумата от 23,33 лв.– разноски за държавна такса, сумата от 90,00 лв .– разноски за извършен превод, както и сумата от 1 333,33 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в производството по т. д. № 240/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI -18 състав и оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на „Самков инвест“ ООД, в останалата й част.
В частната си жалба твърди, че постановеното определение е неправилно, тъй като неправилно е бил осъден да заплати разноски по прекратения иск за заличаване чрез иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, на обстоятелство което вече е заличено вследствие на решението по т.д. 117/22 г., СОС (т.д. 402/24 г. по описа на ВКС) и производството по настоящото дело по този иск е прекратено поради липса на правен интерес. Счита, че посочената в обжалваното определение практика касае различни хипотези. Твърди, че съдът фактически се е произнесъл по съществото на спора, като е приел, че тъй като заличаването е настъпило вследствие на друго дело, крайният резултат по настоящото дело също не е в полза на ответника и следователно последният следва да понесе разноските. Това представлявало произнасяне по спорния материалноправен въпрос, което било процесуално недопустимо в рамките на определение за прекратяване, при липса на изрично съдебно решение по съществото на спора.
1
Твърди, че е направил изначално възражение за недопустимост на предявения иск, тъй като самите ищци изрично твърдят, че собственик на процесните 106 970 дяла е „МТ Роуз Корпорейшън“ ЕООД, като в нито един момент не са твърдели, че те самите са носители на правото на собственост върху тях. Следователно, не може да се приеме, че за ищците съществува каквато и да е правна промяна или засягане, което изначално да обосновава интерес от водене на настоящото дело. Именно поради това, исковата претенция следвало да се квалифицира като изначално процесуално недопустима, а направените от ищците разноски – за тяхна сметка.
Твърди, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 78 ал.4 от ГПК, която приема, че във всички случаи, когато не е постигнато споразумение между страните, разноските следва да се понесат от ищеца при прекратяване на производството.
Моли да бъде отменено обжалваното определение, като не бъде осъждан да заплаща разноски, а на него бъдат присъдени направените от него разноски в пълен размер.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който се оспорва частната жалба и се иска потвърждаване на определението в обжалваната част.
Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по търговско дело № 240/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав е образувано по предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.
29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, от „Пан Юропиън Истейтс“ ЕАД и В. Й. Д. против „Самков Инвест“ ООД за признаване за установено, че обявяването на дружествен договор на ответното дружество, извършено с акт по вписванията № 20220602154148, обявяването на дружествен договор, извършено с акт по вписванията № 20220525175909, както и вписването на всички обстоятелства, с акт за вписване № 20220602154148 - прехвърляне на 106 970 дяла по 100 лева всеки, извършено с договор за прехвърляне на дружествен дял от 26.05.2022 г. между „Нурит“ АД, Италия и Б. В., заличаването на „Нурит“ АД, Италия като съдружник и вписването на Б. В., като съдружник, притежаващ 107 070 дяла от капитала на „Самков Инвест“ ООД, с номинална стойност от 100 лева всеки - са обявяване, съответно вписване на несъществуващи обстоятелства.
В откритото съдебно заседание на 25 март 2025 г., съдът е констатирал, че с влязло в сила решение № 56/24.02.2025 г. по т.дело № 402/2024 г. по описа на ВКС е признато за установено по иск на трето за процеса лице „МТ Роуз Корпорейшън“ ЕООД, че вписаните с акт за вписване № 20220602154148 обстоятелства, а именно - прехвърляне на 106 970 дяла по 100 лева всеки, извършено с договор за прехвърляне на дружествен дял от 26.05.2022 г. между „Нурит“ АД и Б. В., заличаването на „Нурит“ АД като съдружник и вписването на Б.
В., като съдружник, притежаващ 107 070 дяла от капитала на „Самков Инвест“ ООД – са несъществуващи обстоятелства.
2
Със същото решение, исковете с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. трето ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че обявяването на дружествените договори на ответното дружество, извършени с акт за обявяване № 20220602154148 и акт за обявяване № 20220525175909, за обявяване на несъществуващи обстоятелства, са приети от ВКС за недопустими.
СГС, след като е съобразил, че предмет на производството е претенция с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. трето ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че не съществуват обстоятелствата с извършеното вписване, изцяло идентични на тези, предмет на уважения иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ с окончателно решение на ВКС, съдът е формирал извод за отпадане на правния интерес за ищците от поддържане на същия този иск в настоящото производство, тъй като целената правна промяна е постигната, а именно заличаване на вписаните обстоятелства по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ. Съдебното производството е било прекратено с протоколно определение от 25 март 2025 г. поради недопустимост на предявените установителни искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Определението не е било обжалвано и е влязло в сила.
В срок, ответникът „Самков инвест“ ООД е подал молба с правно основание чл. 248 от ГПК за присъждане на направените от него в производството разноски.
Молба по чл. 248 от ГПК е била подадена и от ищците, да им бъдат присъдени направените от тях разноски.
С обжалваното определение СГС е приел, че при разпределянето на отговорността за разноски, е необходимо да се изследва дали страната, на която се възлагат съдебните разноски, чрез своето противоправно поведение е станала причина за образуване на исковото производство, респ. за сторените в него разноски. В този смисъл по въпроса дали при присъждане на направени по делото разноски, при прекратяване на производството съдът има процесуалната възможност да изследва причините и дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяване на иска е приел положителен отговор.
Приел е, че по отношение на иска по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че вписаните с акт за вписване № 20220602154148 обстоятелства, а именно прехвърляне на 106 970 дяла по 100 лева всеки, извършено с договор за прехвърляне на дружествен дял от 26.05.2022 г. между „Нурит“ АД и Б. В., заличаването на „Нурит“ АД като съдружник и вписването на Б. В., като съдружник, притежаващ 107 070 дяла от капитала на „Самков Инвест“ ООД – са несъществуващи обстоятелства, ответникът е станал причина за завеждането му. Поради това, въпреки, че производството е било прекратено поради новонастъпило обстоятелство, а именно – заличаване на вписването на тези обстоятелства от регистъра по иск на друго лице, респективно поради отпадане на правния интерес, е счел, че ответникът дължи разноски на ищеца по този иск и съответно ищцовата страна не му дължи разноски по него.
По отношение на прекратеното, поради недопустимост производство по отношение на исковете за признаване на несъществуващи на обявените дружествени договори са 3 разпределени разноски на ответника и в тази част определението не е обжалвано.
Определението в обжалваната частта е законосъобразно и изцяло съобразено с цитираната в него трайна практика на ВКС по въпроса.
Неоснователни са доводите в частната жалба, че разпределяйки разноските по този начин, СГС се е произнесъл по предмета на спора по същество. В изброените относими актове на ВКС е прието, че при прекратяване на производството поради новонастъпили в хода на същото обстоятелства следва да се вземат предвид същите, като се отчете поведението на ответника, а именно дали същото е било причина за завеждането на делото.
В конкретния случай, правният интерес от воденето на иска е отпаднал, тъй като с друго, влязло в сила решение, по което настоящият ответник е бил страна, е признато несъществуването на вписаното обстоятелство т.е. ответникът, който е инициирал вписването му е станал причина за воденето на настоящото дело.
В частната си жалба, жалбоподателят цитира определения на ВКС, в които се приема, че отговорността на ищеца за разноски при прекратяване на производството не може да бъде преценявана според допълнителни обстоятелства и е безусловна (освен при наличие на споразумение между страните). Посочените актове Определение № 587 от 28.11.2011 г. по ч. гр. д. № 408/2011 г. на ВКС, Определение № 509 от 21.12.2010 г. по ч. гр. д. № 504/2010 г. на ВКС и Решение №312 от 28.10.2014г. по к.гр.д.№2800/2014г. на Върховен касационен съд не касаят идентична ситуация на процесната. В първото цитирано определение се коментира дали се дължи цялото възнаграждение, ако производството е прекратено, а не е разгледано по същество; във второто определение се коментира въпроса за дължимостта на разноски, чието извършване не е доказано, а с третото цитирано решение са присъдени на ответника разноски при прекратено производство поради недопустимост на предявения иск, без да е коментирано дали ответника с поведението си е дал повод за неговото завеждане.
В частната жалба се сочи и че ответникът е поискал прекратяването на делото на друго основание, но тъй като то не е било прекратено на соченото от него основание, то това обстоятелство е ирелевантно при разпределяне на отговорността за разноски.
С оглед изложеното, тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на СГС, следва да бъде потвърдено определението в обжалваната му част.
Ръководен от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2115/22.05.2025г. по т.д. №
240/2023г. по описа на СГС в обжалваната част.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5