Определение № 1190 от 24.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1190 гр. София, 24.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно частно наказателно дело № 20261100601830 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 вр. глава XXII НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Г.К., защитник на подсъдимия А. Б.

Б., срещу протоколно определение от 26.02.2026 г., постановено по НОХД № 18129/2025 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 133- ти състав, с което съдът е констатирал липса на допуснати съществени отстраними процесуални нарушения в хода на досъдебното производство.

В частната жалба са развити съображения за неправилност на атакуваното определение. Сочи се, че изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт твърдение на представителя на държавното обвинение, че подсъдимият Б. се е движел със скорост от 23 км/ч., не кореспондира със заключението на вещите лица по назначената по делото КВАТЕ, в което е посочено, че скоростта на движение на подсъдимия е била 15 км/ч. Навежда се, че в обвинителния акт липсва обосновка защо прокурорът е приел, че подсъдимият Б. се е движел с несъобразена скорост, както и липсва описание на условията на пътната обстановка при настъпване на процесното ПТП.

Изтъква се, че неправилно в обвинението е посочено, че при удара пострадалият е отхвръкнал от колата, тъй като същият се е свлякъл пред нея.

Посочва се още, че изложеното в обвинението твърдение, че подсъдимият е отказал да съдейства на органите на досъдебното производство, не отговаря на 1 обективната истина. Моли се съдът да отмени обжалвания съдебен акт, като вместо него да постанови друг, с който да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите в част ната жалба, както и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такава е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, но не по изложените в нея съображения, поради следното:

Производството по НОХД № 18129/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 133- ти състав е образувано по повод внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт, с който срещу подсъдимия А. Б. Б. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а)“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „б)“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото не е налице противоречие между фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и диспозитива му, като въпросът дали описаното в обвинението съответства на обективните факти и на събраните доказателства в досъдебната фаза следва да се провери в хода на съдебното следствие.

Настоящата инстанция намира за правилни формираните от районния съд изводи във връзка с наведените от защитата доводи, касаещи възприетите от прокурора фактически положения досежно скоростта на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил и механизма на настъпване на процесното ПТП, преповторени и в частната жалба, с която е сезиран въззивният съд. Безспорно същите се отнасят до изясняване на фактическата обстановка при настъпване на процесното ПТП с оглед събрания по делото доказателствен материал и на основание чл. 301 НПК съдът следва да се произнесе по тях с акта си по същество на делото, а не в хода на разпоредителното заседание, когато обсъжда и извършва преценка за наличие на допуснати съществени, но отстраними процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. От своя страна, наведеното от защитата възражение, че в обвинителния акт липсва обосновка на твърдението на 2 прокурора, че подсъдимият Б. се е движел с несъобразена скорост, се явява неоснователно. Видно от съдържанието на повдигнатото обвинение, прокурорът ясно, точно и конкретно е описал условията на пътната обстановка при настъпване на процесното ПТП, с които според него подсъдимият не се е съобразил при избора на скоростта, с която да се движи, а именно – приближаването на пешеходна пътека, наличието на интензивно движение в двете посоки и наличието на спрял от дясно на пешеходната пътека лек автомобил, ограничаващ видимостта. Именно по този начин представителят на държавното обвинение е обосновал правния си извод, че подсъдимият Б. се е движел с несъобразена скорост. За пълнота следва да се посочи и че в обвинителния акт липсват каквито и да е твърдения, че подсъдимият Б. е отказал да съдейства на органите на досъдебното производство. Все пак необходимо е да се уточни, че в принципен план съответствието на твърдения с подобен характер с обективната истина се явява въпрос по същество на делото, който следва да бъде изяснен в хода на съдебното следствие и след това – обсъден и решен с присъдата на съда, а не в контекста на наличието или липсата на допуснати в хода на досъдебното производство съществени и отстраними нарушения на процесуалния закон.

Въззивната инстанция обаче констатира наличие на противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, което противоречие следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимия. И по- конкретно – видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, при описание на фактическата обстановка, при която представителят на държавното обвинение твърди да е извършено инкриминираното деяние, е посочено, че преди настъпване на процесния удар между управлявания от подсъдимия Б. лек автомобил и пострадалия Дипчиков последният е предприел пресичане от ляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия Б.. Впоследствие в обстоятелствената част на обвинителния акт, при излагане правните изводи на прокурора, пренесени след това и в диспозитива на обвинението, е посочено, че подсъдимият Б. е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е пропуснал пресичащия пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката му на движение пешеходец Дипчиков.

В контекста на горното следва да се подчертае принципното положение, че 3 основно право на подсъдимия в наказателния процес е да разбере в какво е обвинен, което право, от своя страна, предпоставя изискването за ясно, точно и конкретно обвинение, от което, без да се налага тълкуване и/или изграждане на предположения, подсъдимият да разбере за какво точно и при какви изрично посочени обстоятелства се обвинява да е извършил престъплението.

Единствено и само държавното обвинение има правомощието да въведе с обвинителния акт ясни и категорични фактически и юридически твърдения, които да определят действителните рамки на обвинението. Последното следва да бъде конструирано по такъв начин, че да е възможно без усилие и двусмислие да се изведе от направените от прокуратурата твърдения инкриминираното деяние, за което е повдигнато обвинение на подсъдимото лице. Всяко неизпълнение на това процесуално задължение на органите на досъдебното производство съставлява нарушение на разпоредбите на НПК, гарантиращи правото на защита на подсъдимия.

В разглеждания случай констатираното от въззивната инстанция противоречие в съдържанието на обвинителния акт създава сериозно затруднение както за съда, така и за подсъдимото лице да разберат действителната вола на представителя на държавното обвинение досежно това какви факти последният е възприел за установени и какви правни изводи е изградил въз основа на тях. Следва да бъде изрично отбелязано, че посоката на движение на пострадалия, наред с посоката и скоростта на движение на управляваното от подсъдимото лице моторно превозно средство, условията на пътната обстановка, при която се е движил подсъдимият, както и мястото на удара, в контекста на повдигнатото обвинение са от съществено значение за изясняване механизма на настъпилото ПТП, а оттам – и за обосноваване на съставомерността, респ. несъставомерността на инкриминираното деяние. Ето защо, ясното и безпротиворечивото им посочване в обстоятелствената част /при описание на фактическите и правните изводи на представителя на държавното обвинение/ и диспозитива на обвинителния акт е предпоставка за изпълнение на регламентираните в чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК изисквания, както и за обезпечаване правото на защита на подсъдимото лице.

В настоящия случай липсата на категоричност в твърденията на представителя на държавното обвинение относно посоката на движение на пострадалия засяга правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и следователно съставлява нарушение на процесуалните правила от категорията 4 на съществените, тъй като накърнява правото на защита на подсъдимото лице, но по поправим начин, като може и следва да бъде отстранено в хода на досъдебното производство.

Въззивната инстанция намира за необходимо да обърне внимание и на обстоятелството, че по делото е приложено пълномощно /л. 104 от ДП/, от което е видно, че адв. К. е упълномощена да представлява подсъдимия Б. по досъдебно производство № 11265/2024 г. по описа на 03 сектор „РПТ“ – ОР – СДВР, пр. пр. 46054/2024 г. по описа на СРП. В действителност подсъдимото лице се е явило лично в проведеното пред първата инстанция разпоредително заседание и не е релевирало изрично възражение адв. К. да бъде негов защитник и в съдебното производство. За прецизното изпълнение на разпоредбите на процесуалния закон обаче е необходимо адв. К. да представи надлежно пълномощно и за съдебната фаза на наказателния процес срещу подсъдимия Б..

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че като е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на Софийска районна прокуратура, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, съдебното производство – прекратено, а делото – върнато на Софийска районна прокуратура със задължителни указания съобразно с мотивите на настоящото определение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 26.02.2026 г., постановено по НОХД № 18129/2025 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 133- ти състав, с което съдът е констатирал липса на допуснати съществени отстраними процесуални нарушения в хода на досъдебното производство.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 18129/2025 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 133- ти състав.

ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение съгласно мотивите на настоящото определение.

5

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6