Решение № 4662 от 06.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4662 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100509651 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника „Панацея 2001“ ООД ЕИК 204255395 срещу решение №10206 от 02.06.2025 г. по гр.д. №4386/2024 г. по описа на СРС, 55 състав, в частта с която е уважен иска предявен от А. К. Ч. ЕГН ********** с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата 25350,00 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 07.07.2022 г. ведно със законна лихва от 07.07.2022 г. до окончателното плащане.

Подадена е и въззивна жалба от А. К. Ч. ЕГН ********** срещу решение №10206 от 02.06.2025 г. по гр.д. №4386/2024 г. по описа на СРС, 55 състав, в частта с която е отхвърлен предявения от нея против „Панацея 2001“ ООД ЕИК 204255395 иск с правно основание чл.

200, ал. 1 КТ за сумата над 25350,00 лева до предявения размер от 45000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 07.07.2022 г. ведно със законна лихва от 07.07.2022 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба на ответника „Панацея 2001“ ООД са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част с довода, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че увреждането е причинено умишлено от пострадалия служител, поради което отговорността на работодателя следва да бъде напълно изключена на основание чл. 201, ал. 1 КТ. Поддържа, че ищцата самоволно е предприела действия , които не представляват нейни преки задължения – да отстранява отпадъци от производствения процес и да почиства машината, в която и да е нейна част. Счита, че като дългогодишен служител в дружеството и работа с такава машина ищцата е знаела елементарните правила за безопасност при работа с подобен тип машини, както и била запозната с предупредителните знаци по нея. Посочва, че от заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза се доказва, че поведението на ищцата се намира в 1 причинно –следствена връзка с инцидента, която не е спазила инструкцията за безопасна работа, тъй като не са констатирани неизправности по машината. Излага, че е невъзможно неволното попадена на ръката на машинния оператор под режещата част, както и че преди ищцата да бръкне там е следвало да изключи машината. Счита, че непредявяване на претенция пред застрахователя от страна на служителя представлява индикация, че се касае за умишлено увреждане. Заявява, че неправилно съдът е квалифицирал направеното възражение за умишлено причиняване на увредата за преклудирано и неосноснователно.

Счита, че от всички доказателства по делото се установява, че поведенитео на служителя е било насочено към самопричиняване на телесно увреждане. Поддържа, че действията на ищцата по време на инцидента са били повлияни от приема на медикаменти и по конкретно „Флексистад“, за който е указано, че при приема му не следва да се работи с електрически уреди или машини. Евентуално се позовава на проявена от А. Ч. груба небрежност, тъй като след като ищцата е била наясно с начина, по който работи машината и след като са й осигурени всички средства за безопасност е поставила ръката си в машината. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено изцяло. Евентуално счита, че ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат като съпричиняването следва да е в размер на поне 75%, а не 35% както е приел районният съд.

В отговора на въззивната жалба А. Ч. излага съображения за правилността на първоинстанционното решение, в частта на присъденото обезщетение в размер на 25350,00 лева като счита подадената от ответника въззивна жалба за изцяло неоснователна. Счита за неоснователно твърдението, че пострадалата самоволно е предприела изпълнението на дейност , за която е знаела, че няма необходимата правоспособност, както и че тази дейност не е включена в длъжностаната й характеристика и не й е била възложена от прекия ръководител. Счита, че не се установява каквото и да е съпричиняване от нейна страна.

Възразява срещу позоването на ответника на заключението на техническата експертиза, което е направено повече от година след злополуката. Излага, че изводът на съда относно липсата на данни за употребата, респ. повлияването на ищцата от приема на медикаменти за правилен. Моли решението в обжалваната от ответника част да бъде потвърдено като правилно и да й се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.

2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАд.

В подадената от ищцата А. К. Ч. въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилното определяне на процента съпричиняване, тъй като съдът не е отчел значението на виновното поведение на работодателя, който не е провел необходимото обучение за работа с машината , не е предоставил инструкции за работа с машината и не е обезопасил същата, съпоставено с приноса на пострадалата. Счита, че по делото не са събрани доказателства относно липса на елементарно старание и пренебрегване на основани технологични правила за безопасност от страна на служителя, което да е довело до настъпване на инцидента. Евентулано поддържа, че ако съдът приеме наличие на съпричиняване, то неговият размер е не повече от 10%. С оглед изложеното моли решението в частта на присъденото обезщетение да се потвърди, а в частта в която е отхвърлен предявения иск да се отмени и да й се присъди цялото претендирано обезщетение в размер на 45000 лева.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника „Панацея 2001“ ООД в който са изложени доводи за правилността на решението в отхвърлителната част, а подадената от ищцата жалба за бланкетна, поради което следва да се остави без уважение. Поддържа, че увреждането на ищцата е в резултат от нейното поведение като процентът съпричиняване следва да е минимум 75%

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са процесулано допустими като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

За основателността на предявения иск е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че през времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните му задължения, е настъпила злополука, че същата е призната за трудова по надлежния ред, както и че вследствие на злополуката са претърпени неимуществени вреди, и в какво се изразяват същите, както и размера на вредите, причинно-следствената връзка между твърдените вреди и настъпилата трудовата злополука. При доказване на тези обстоятелства от страна на ищеца в тежест на ответника е да установи твърденията си, че е спазил изискванията за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, проведените инструктажи, проведено обучение за работа с процесната машина, вкл. и при предотвратяване на инциденти, че машината е била в изправност, както и че служителят е причинил умишлено увреждането си или че от страна на работника е имало съпричиняване, довело до настъпване на злополуката, в частност с какви свои действия и бездействия същият е допуснал груба небрежност и е допринесъл за нейното настъпване.

Предвид липсата на възражение в този смисъл съдът приема за безспорно установеното от първоинстанционния съд, че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответното дружество на основание сключен на 01.05.1991 г. трудов договор, изменен с допълнително споразумение от 29.01.2021 г., по силата на което и считано от 01.02.2021 г. А. К. Ч. е заемала длъжността „машинен оператор фармацевтични продукти“ с работно място производствен цех, намиращ се в гр. София, кв. Илиянци, ул.

„Коце Ципушев“ №2. Видно от приобщената длъжностна характеристика основните длъжностни задължения са да подготвя работното място и настройва машината за работа, да следи за изправността и качеството на готовата продукция, да подрежда готовата продукция, да се грижи за безаварийната работа на машината, да спазва нормативната уредба за безопасност и здраве при работа и да поддържа работното си място в изряден вид.

Предвидено е, че за изпълнение на длъжността служителят трябва да знае безопасните методи на работа на основание чл. 14 от Наредба №3 за инструктаж на работниците и служителите по безопасност и хигиена на труда и противопожарната охрана.

Безспорно между страните е, че на 07.07.2022 г. А. К. Ч. е претърпяла злополука, вследствие на която е настъпила временна неработоспособност за периода от 07.07.2022 г. до 01.02.2023 г., за което по делото са приобщени, болнични листове, както и че вследствие злополуката ищцата е освидетелствана като и е определена 5% трайно намалена работоспособност пожизнено. Посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила са отразени в Разпореждане №31833 от 26.09.2022 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ София –град и протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 07.07.2022 г. Установено е, че на 07.07.2022 г. през време и по повод на работа като машинен инженер на фармацевтични продукти в помещение за блистиране по време на опаковане на блистери при работеща машина, пострадалата отива при щанцата изрязваща блистера, бърка вътре в щанцата, за да я почисти от задръстени празни блистери, 3 и прави контакт с режещ инструмент, а именно с щанцата за изрязване на блистерите, вследствие на което получава травматична ампутация на два и повече пръста на дясната ръка (пълна частична). Според приобщената медицинска документация, въз основа на която е изготвено и заключение на съдебно – медицинската експертиза, прието в хода на първоинстанционното производство без оспорвания от страните, вследствие на инцидента ищцата е претърпяла травматична ампутация през крайните фаланги на втори и трети пръсти на дясната ръка и частична ампутация и през първата фаланга на 4-ти пръст на дясната ръка, съчетани със счупване на средната фаланга на 3-ти пръст на дясната ръка.

Вещото лице е посочило, че увреждането на трите пръста на дясната ръка е довело до постоянно намалена сила на захват и намален обем на движения на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти на ръката без да е загубена хватателната функция на ръката, но поради липса на крайни фаланги на два пръста и увреждането на крайна фаланга на 4-ти пръст са нарушение фините движения на захват с пръстите и това е необратимо.

Въззивният съд счита, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя. Според разпоредбата на чл. 51 ЗЗД, приложима на основание чл. 212 КТ обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая отговорността на работодателя ответник е обективна и безвиновна и произтича от обстоятелството, че между него и ищеца е било налице трудово правоотношение и че злополуката е приета за трудова, станала по време и във връзка с извършваната от пострадалия работа. Основанието на тази, самостоятелна в своето приложно поле гражданска имуществена отговорност се обяснява с това, че законодателят поставя върху работодателя професионалния риск от увреждането на работника/служителя, и тя няма субективен елемент в правопораждащите я юридически факти.