Решение № 261088 от 26.03.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 261088/26.03.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12397 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д.М.М., ЕГН ********** срещу „Е. С.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** Т. – Г, иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.4 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата 879,67 лв., представляваща платена на 22.06.2020 г. без основание сума за коригирана потребена ел. енергия за обект с абонатен № * и клиентски № * с адрес на потребление гр. Д., ул. „Р.“ бл. *, по издадена фактура № * г., начислена от длъжника без правно основание, представляваща корекция на сметка, с период на корекцията от 30.05.2018 г. – 28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № * г. на ВРС.

Ищцата твърди в исковата молба, подадена чрез адв. О.М., че ответникът е претендирал от нея процесната сума от 879,67 лв. по фактура № * г. като корекция на сметката ѝ за ел. енергия. Била заплашена със съд ако не плати процесната сума, поради което я превела чрез Изипей на 22.06.2020 г. Излага, че не е в облигационна връзка с ответника, както и че сумата е платена без правно основание. Оспорва наличието на законово основание за еднострано коригиране на сметката ѝ за ел. енергия при неизправност на СТИ. Сочи, че предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури в полза доставчика на електроенергия излизат извън делегираната от законодателя ЗЕ компетентност на КЕВР. Излага в тази връзка, че корекционна процедура въвежда безвиновна отговорност за потребителите на ел. енергия в противоречие с чл. 82 от ЗЗД, поради което на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА нормите които я уреждат не следва да се прилагат. Сочи, че ответникът би имал право да извърши едностранна корекция само при доказано виновно договорно неизпълнение от потребителя.

Оспорва да е присъствала на процесната проверка, както и надлежното ѝ извършване по реда на ПИКЕЕ. Оспорва да е получавала констативен протокол за проверката. Обосновава правния си интерес от водене на производството с обстоятелството, че срещу издадената в нейна полза заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № * г. на ВРС е подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ел. С.” АД, гр. В., чрез процесуалния му представител – адв. Н. Б. Потвърждават се обстоятелствата, че ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия за посочения обект на потребление, че е извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, че е извършено коригиране на количеството потребена електрическа енергия, за което е издадена съответна фактура за процесната сума от 879,67 лв. По съществото на спора поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че страните се намират в продажбено правоотношение относно продажбата на ел. енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергитиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на „Ен.С.“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.-Пр. Пр.” АД.

Посочва, че на 28.05.2020 г. е извършена техническа проверка на процесното СТИ обслужващо обекта с клиентски № * и клиентски № *, за което е съставен констативен протокол № * г. Констатирано е несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. Електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ, където е извършена метрологична експертиза, за която е съставен Констативен протокол № * г., като при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличието на преминала енергия на тарифа 1.8.4 в размер от 004441,2 кВТч., която не е визуализирана на дисплея. „Ел. С.“ АД е съставило становище за начисление на ел. енергия от 10.06.2020 г., въз основа на което ответникът е издал фактура № * г. за сумата 879,67 лв. Твърди, че на ищцата надлежно са връчени протоколът за извършената проверка и процесната фактура , чрез писма. Поддържа, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3 количество ел. енергия е реално доставено и консумирано от абоната и процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД. В евентуалност се позовава на чл. 183 от ЗЗД, доколкото се касае за реално доставено, съответно продадено, количество ел енергия, в която връзка се позовава на практика обективирана в Решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.

Ищцата доразвива съображенията си в писмена защита.

След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В полза на Д.М.М. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № * г. по ч.гр.д № * г. по описа на ВРС за парично задължение, предмет на предявения иск в рамките на настоящето исково производство. Заповедта е връчена на длъжника, който е възразил в срок, а установителният иск предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Страните по делото не спорят, че ищецът е абонат на ответното дружество за обект находящ се на адрес в гр. Д., ул. „Р.“ бл. *, с абонатен № * и клиентски № *.

Към доказателствата по делото е приложен Протокол № * г. за последваща периодична проверка на СТИ извършена от

„Е.Б.“ ООД, видно от който електромерът е с крайни показания по тарифа 1 – 7882,630 кВТч, а по тарифа 2 – 17547,949кВТч. Дадено е заключение за съответствие на СТИ.

Видно от КП № * г. на тази дата служители на „Електроразпределение север” АД са монтирали в процесния обект на потребление СТИ фабр. № * с показания от 007884 кВТч за нощна и 017547 кВТч за дневна тарифа.

От представения по делото КП за техническа проверка № * г., се установява, че на тази дата, при проверка на СТИ с клиент 879,67, обслужващо обект гр. Д., ул. „Р.“ бл. 5, ап.3, с абонатен № * и клиентски № *, служители на „Ел. С.” АД са демонтирали СТИ с фабр. № * с показания 011511 кВТч за нощна и 027407 кВТч за дневна тарифа. СТИ е изпратeно за експертиза в БИМ, а на негово място е монтирано друго.

Протоколът е подписан от служителите и един свидетел, подписът на който не е оспорен по надлежния ред.

Съгласно КП от метрологична експертиза № * г. на БИМ, Регионален отдел - Варна не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемнния блок на електромера, както и да е осъществен достъпа до вътрешността на електромера. Относно техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп в експертизата е отразено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на преминала енергия на тарифа 4 – 004441,2 кВТч. Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

От становище за начисляване на ел. енергия от 08.06.2020 г. се установява, че е осъществена корекция на потребената ел. енергия на адреса на потребление в размер на 4441 кВТч, за периода 30.05.2018 г. – 28.05.2020 г. Като основание на корекцията е посочен чл. 55 от ПИКЕЕ.

Въз основа на извършената корекция ответникът е издал фактура № * г. на стойност 879,67 лв. с получател Д.М.М., досежно потребената ел. енергия в обекта за периода 30.05.2018 г. до 28.05.2020 г. Не се спори, че сумата по фактурата е платена от ищцата, а и в приобщеното ч.гр.д. № * г. на ВРС се съдържа и разписка от Изипей за извършеното плащане от 22.06.2020 г.

С писмо с изх. № от 10.06.2020 г. до Д.М.М., същата е уведомена от „Ел.с.” АД за извършената проверка на СТИ и корекциионна процедура.

Приложени са КП за проверката и процесната фактура.

Ответникът по делото е ангажирал и гласни доказателства по делото посредством разпита на призования свидетел С.Т.Г.. Последният сочи, че е съставил КП за проверката.

Опитали да прочетат с лаптоп процесното СТИ, но не успели и демонтирали същото за проверка в БИМ.

От заключението на вещото лице инж. Н.В. по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че СТИ е било метрологично годно до 2024 г. и към датата на проверката – 28.05.2020 г. е било годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Експертът е посочил, че извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри на СТИ е с цел неотчитане в пълен обем на енергията по двата видими регистъра – 1.8.1 и 1.8.2. Т.е. установеното неправомерно софтуерно вмешателство в СТИ, следствие на човешка намеса, цели да се пренасочат показания от видимите регистри към скрития 1.8.4. Поддържа се, че електромерът е отчел цялото количество на потребена ел. енергия от 4441 кВТч и, че то може да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса.

Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД при твърдение за начална липса на основание, ищецът следва да докаже твърдението си за наличие на облигационна връзка с ответника и даването, съответно получаването на нещо - в случая плащане на процесната сума към ответника. В тежест на ответника - доставчик, в условията на пълно и главно доказване, за да бъде отхвърлен искът, е да установи дължимостта на сумата по корекцията, а именно той следва да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.

По делото не се спори, че ищецът е битов потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), както и че имотът, който се обслужва от процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Следователно страните по делото са страни и по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).

Между страните по делото е спорно обаче дали ответникът има право да извършва едностранна корекция и в частност налице ли са били предпоставките, даващи право на дружеството да извърши такава корекция на посоченото в отговора на исковата молба главно основание - чл. 55 от ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Провеждането на пълно и главно доказване по отношение на посочените спорни правнорелевантни факти е възложено в тежест на ответника, с оглед на обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен иск.

В тази връзка съгласно Решение № 200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни актове, а съобразно чл. 1 от ЗЕ обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по търговия с електрическа енергия се уреждат именно от специалния закон.

В чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 41 от

2019 г., в сила от 21.05.2019 г. изрично е предвидена възможността за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, по ред и начин регламентиран в правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), предложени от енергийните предприятия, но чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР (чл. 83 ал. 2 от ЗЕ). Правилата по своята правна същност представляват подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.