Определение № 665 от 09.09.2025, Районен съд - Айтос

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 665 гр. Айтос, 09.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20252110100835 по описа за 2025 година

Постъпило е искане по чл. 389 ГПК за обезпечаване на предявените по делото искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху всички банкови сметки и МПС на ответника. За допускане на обезпечението е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ искът да е допустим (вкл. редовен до степен да се индивидуализира спорното право - обстоятелства, въз основа, на които се основава и ясно формирано искане); 2/ да е вероятно основателен (от гледна точка на твърденията в исковата молба); 3/ да се установи наличието на обезпечителна нужда; 4/ предложената обезпечителна мярка да е подходяща (да съответства на обезпечителната нужда). Липсата на коя да е от посочените условия обуславя неоснователност на молбата, правещо безпредметно обсъждането на останалите предпоставки.

Съдът намира молбата за частично основателна по следните съображения.

Предявените искове са допустими и редовни. Вероятната основателност на иска предполага искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства относно фактите, пораждащи претендираното право. В случая въз основа на събраните писмени доказателства (които според състава са убедителни по см. на чл. 391, ал.1, т.1 ГПК) може да се направи извод, че предявените искове са вероятно основателни, като в настоящото производство следва да бъде даден отговор не за основателността на заявената претенция, а само за вероятната й основателност. Налице е и обезпечителна нужда, която при паричните притезания се предполага, т.к. всяко разпореждане на ответника с имуществото му може да затрудни удовлетворяването на кредитора. Поисканата обезпечителна мярка запор на банкови сметки се явява адекватна на обезпечителната нужда - запорът адекватно осигурява изпълнението на бъдещо решение по спора в полза на ищеца и осуетява възможността длъжникът да не изпълни решението. Обезпечението следва да се допусне при условията на чл.391, ал.2 ГПК – след представяне на парична гаранция от ищеца в размер на 1164 лв. /10 % от размера на паричните вземания, за които е предявена ищцовата претенция/. Що се отнася до исканата обезпечителна мярка запор на МПС на ответника съдът намира искането за неоснователно.

За разлика от обезпечителната мярка запор върху банкови сметки при която не е нужно посочването на всяка банкова сметка, тъй като лицензираните банки, които извършват дейност на територията на страната са определяеми към момента на привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед и разполагат с информация за всички банкови сметки открити при тях, то при обезпечителната мярка запор на МПС, това не е така и индивидуализацията е напълно необходима, което в случая не е сторено, сочещо на извод за оставяне без уважение на молбата в тази й част.Водим от горното, съдът 1

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА на осн.чл.389 ГПК, обезпечение по исковете с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от „БРИГ“ ЕООД, ЕИК 102699952, срещу „ВЕТЕРАНЪТ“ ЕООД, ЕИК 207768684, за заплащане на сумите: 10 857 лв. – главница и 781,20 лв. – законна лихва за периода от 15.01.25г. до 8.9.25г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателно плащане, чрез НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху всички банкови сметки на „ВЕТЕРАНЪТ“ ЕООД, ЕИК 207768684, открити в лицензираните банки в Р.България до размера на исковите претенции, при условията на ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 1164 лв., която да се внесе по депозитната сметка на АРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в останалата й част.

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесената парична гаранция /чл. 395 ал. 3, изр. 2 ГПК/, след което делото да се докладва за администриране по чл. 131 и сл.ГПК.

Определението може да се обжалва с ЧЖ пред ОС Бургас в 1-седмичен срок, който за ищеца тече от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител /чл.396, ал.1 ГПК/.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 665 гр. Айтос, 09.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20252110100835 по описа за 2025 година

Постъпило е искане по чл. 389 ГПК за обезпечаване на предявените по делото искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху всички банкови сметки и МПС на ответника. За допускане на обезпечението е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ искът да е допустим (вкл. редовен до степен да се индивидуализира спорното право - обстоятелства, въз основа, на които се основава и ясно формирано искане); 2/ да е вероятно основателен (от гледна точка на твърденията в исковата молба); 3/ да се установи наличието на обезпечителна нужда; 4/ предложената обезпечителна мярка да е подходяща (да съответства на обезпечителната нужда). Липсата на коя да е от посочените условия обуславя неоснователност на молбата, правещо безпредметно обсъждането на останалите предпоставки.

Съдът намира молбата за частично основателна по следните съображения.

Предявените искове са допустими и редовни. Вероятната основателност на иска предполага искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства относно фактите, пораждащи претендираното право. В случая въз основа на събраните писмени доказателства (които според състава са убедителни по см. на чл. 391, ал.1, т.1 ГПК) може да се направи извод, че предявените искове са вероятно основателни, като в настоящото производство следва да бъде даден отговор не за основателността на заявената претенция, а само за вероятната й основателност. Налице е и обезпечителна нужда, която при паричните притезания се предполага, т.к. всяко разпореждане на ответника с имуществото му може да затрудни удовлетворяването на кредитора. Поисканата обезпечителна мярка запор на банкови сметки се явява адекватна на обезпечителната нужда - запорът адекватно осигурява изпълнението на бъдещо решение по спора в полза на ищеца и осуетява възможността длъжникът да не изпълни решението. Обезпечението следва да се допусне при условията на чл.391, ал.2 ГПК – след представяне на парична гаранция от ищеца в размер на 1164 лв. /10 % от размера на паричните вземания, за които е предявена ищцовата претенция/. Що се отнася до исканата обезпечителна мярка запор на МПС на ответника съдът намира искането за неоснователно.

За разлика от обезпечителната мярка запор върху банкови сметки при която не е нужно посочването на всяка банкова сметка, тъй като лицензираните банки, които извършват дейност на територията на страната са определяеми към момента на привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед и разполагат с информация за всички банкови сметки открити при тях, то при обезпечителната мярка запор на МПС, това не е така и индивидуализацията е напълно необходима, което в случая не е сторено, сочещо на извод за оставяне без уважение на молбата в тази й част.Водим от горното, съдът 1

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА на осн.чл.389 ГПК, обезпечение по исковете с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от „БРИГ“ ЕООД, ЕИК 102699952, срещу „ВЕТЕРАНЪТ“ ЕООД, ЕИК 207768684, за заплащане на сумите: 10 857 лв. – главница и 781,20 лв. – законна лихва за периода от 15.01.25г. до 8.9.25г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателно плащане, чрез НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху всички банкови сметки на „ВЕТЕРАНЪТ“ ЕООД, ЕИК 207768684, открити в лицензираните банки в Р.България до размера на исковите претенции, при условията на ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 1164 лв., която да се внесе по депозитната сметка на АРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в останалата й част.

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесената парична гаранция /чл. 395 ал. 3, изр. 2 ГПК/, след което делото да се докладва за администриране по чл. 131 и сл.ГПК.

Определението може да се обжалва с ЧЖ пред ОС Бургас в 1-седмичен срок, който за ищеца тече от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител /чл.396, ал.1 ГПК/.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

2