Решение № 26 от 25.02.2021, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Административно наказателно дело 413/2020
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 25.02.2021
- Състав
- Ивайло Христов Родопски
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 177, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.26, ал.2, т.1, б."а" · Закон за пътищата
- чл. 53, ал. 1, т.2 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. К. , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Ивайло Х. Родопски при участието на секретаря М.Г.Г. като разгледа докладваното от Ивайло Х. Родопски Административно наказателно дело № 20201850200413 по описа за 2020 година взе предвид следното:
К.ският районен съд е сезиран с жалба от Н. Т. Н., ЕГН **********, гр.Р., ул.“Р.П.“, бл.2, вх.5, ет.1, ап.1, чрез адвокат Г.В. от АК-Р., съдебен адрес: град Р., улица „Д.В.“ № 21 срещу НП № 7054 от 19.11.2020 година, на началник отдел в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.С., издадено въз основа на АУАН № 7765/21.10.2020 година, с което на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, на осн. чл.53, ал.1, вр.чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата (ЗП), вр.чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ, за движение на тежки/извънгабаритни ППС.
Въззиваемата страна, чрез своя представител вземат становище за неоснователност на жалбата, излагат съображения в тази насока.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на АУАН от 21.10.2020 г., е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено гореописаното адмнистративно наказание глоба от 1000 лева за това, че на 21.10.2020 г., в 11.45 ч., на път ІІ-81, км. 5+800 ляво, на 100 м. след кръгово кръстовище в посока гр. М. - гр. С., Н. Т. Н. е управлявал и осъществявал 1 движение на състав от ППС с четири оси - МПС с две оси марка „М.“ модел „1841 Л А.“, с per. № Р 4091 КН и ремарке с две оси с peг.№ Р 2349 ЕЕ, като при проверка – измерване с техническо средство – ролетка 1240/18 (5 м) и щрихова мярка за дължина L01 е установено, че: 1.Измерената височина на ППС е 4.22 м., при максимално допустима височина 4.00 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 на Наредбата и 2. Измерената дължина на ППС е 19.00 м., при максимално допустима дължина 18.75 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, буква Д на Наредбата;
АУАН е съставен и връчен на представител на жалбоподателя на същата дата, като в разписка от същата дата (л.15 и л.16) от делото е отбелязано, че след връчване на акта, са били изпълнени условията на на чл.37, ал.3 от Наредба № 11.
Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него обжалвано наказателно постановление са постановени при нарушаване на задължителните законови изисквания на чл.42, т.3, т.4 и т.5 и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП „за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“.
Според чл.53, ал.1 от ЗП „н аказват се с глоба от 1000 до 5000 л ева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл.
41., и според т.2 – и при движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Видно от чл.37, ал.1 т.1 от Наредба № 11 „във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите 2 длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.
14, ал. 3.
Според ал.3 на същия член, В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 движението на извънгабаритното и/или тежко ППС и колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство може да продължи след получаване на разрешително по реда на раздел IV, а в случаите по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, т. 2 и 3 - след получаване на ново разрешително по реда на раздел IV
В АУАН и в НП не е посочено мястото на извършване и констатиране на нарушението – не са посочени нито града, нито населеното място, нито на кое кръгово движение е било управлявано ППС към момента на контролната проверка (например: в гр.К. има три кръгови движения).
Нарушението е било установено на 21.10.2020 годна в 11,45 часа, като в НП се изтъква, че липсвала квитанция за платена пътна такса, което се опровергава от приложената на л.18 от делото такава, с дата 21.10.2020 година и предхождащ проверката час – 04,57 часа. Това означава, че не е било нарушено изискването на чл.37, ал.1, т.1 от наредбата.
Наказващият орган е вменил на жалбоподателя нарушение по чл.53, ал.1, вр.чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата (ЗП), вр.чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ, но в чл.53, ал.1 се съдържат множество хипотези на нарушения, като в случая не е посочено по коя точка, буква и предложение на лимитативно изброените е подведено противоправното поведение на жалбоподателя.
В чл. 53, ал. 1 е изброена и хипотеза на нарушение на чл. 26, ал. 2, за която санкционната норма предвижда съответно наказание, а самото нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" е словесно формулирано както в АУАН, така и в НП и съставлява едно от изрично изброените в чл. 53 нарушения на разпоредби от ЗП. Разрешителният режим за движение на тези ППС е уреден в чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като съгласно ал. 1 и ал. 2 на тази разпоредба движението на извънгабаритни пътни превозни 3 средства се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните превозни средства могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Съгласно ал.3 на разпоредбата разрешителното се издава след заплащане на пътни такси при условията и реда на чл. 18, ал. 3 от ЗП . В ал. 5 на чл. 8 от наредбата е уредено изключение от изискването за издаване на разрешение по отношение на извънгабаритните и/или тежки пътни превозни средства в хипотезите по чл. 14, ал. 3 от наредбата, по отношение на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ. В чл. 14, ал. 3 от наредбата са определение онези извънгабаритни и/или тежки ППС, за които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса.
В случая е видно е, че ППС е извънгабаритно, с оглед извършеното измерване, но от това следва, че за движение на процесното ППС е необходимо и достатъчно заплащане на съответните такси, като в тази хипотеза движението е разрешено по силата на закона.
В настоящата хипотеза разрешаване движението на ППС в рамките на специалното ползване на пътищата следва от закона при наличие на предвидените в него предпоставки – изпълнение на задължението за заплащане на съответните пътни такси или, ако това не е налице, а в случая е изпълнено, ако липсва разрешение чрез издаването му от администрацията, управляваща пътя. Горното означава, че в случая не са осъществени елементите от състава на вмененото нарушение по чл. 53, ал. 1, т.2 от ЗП, а именно – движение на извънгабаритно превозно средство без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Движението на ППС с посочените в случая характеристики е разрешено по силата на закона при изпълнение на изискването за заплащане на пътна такса и за него не се изисква издаване на разрешително.
В подкрепа на гореизложеното се явява и трайната практика на 4 касационната инстанция (Решение № 338 от 14.04.2020 г. на АдмС – С.област по к. а. х. д. № 46/2020 г.; Решение № 1251 от 23.10.2019 г. на АдмС С. област по к. а. н. д. № 1208/2019 г.; Решение № 1025 от 24.07.2019 г. на АдмС - С. област по к. а. н. д. № 649/2019 г.; Решение № 896 от 3.07.2019 г. на АдмС - С. област по к. а. н. д. № 680/2019 г.; Решение № 925 от 28.09.2018 г. на АдмС - С. област по к. а. н. д. № 618/2018 г.; Решение № 817 от 20.07.2018 г. на АдмС - С. област по к. а. н. д. № 450/2018 г.; Решение № 215 от 10.03.2016 г. на АдмС - С.-област по к. а. н. д. № 109/2016 г.).
Наред с горното следва да се посочи, че описаното нарушение от обективна страна е следвало да бъде квалифицирано и санкционирано съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), чийто състав е покрива елементите му от обективна и субективна страна. След като това не е извършено от наказващия орган, не може да бъде сторено за първи път пред въззивната инстанция.
Горепосочените съществени процесуални нарушения в своята съвкупност са накърнили съществено правото на защита на жалбоподателя да разбере по ясен и непротиворечив начин основните елементи на вмененото му нарушение, съответстващата му правна квалификация и наложена глоба, поради което са налице основания за отмяна на атакуваното НП.
Посочените недостатъци се явяват съществени нарушения при издаването на обжалваното НП, обуславят неговата незаконосъобразност и водят до недоказаност на вменените на жалбоподателя нарушения.
В резултат на горното съдът приема, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 7054/ 19.11.2020 година, на началник отдел в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
Агенция
„Пътна инфраструктура“-гр.С. ,
КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
Решението може да се обжалва в 14 (четиринадесет) - дневен срок от съобщенията, пред Административен съд – С. област.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 6