Решение № 155 от 02.06.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. гр. Добрич, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседА.е на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500751 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от М. М. Б. от с.К.,общ.Б.,обл.Д. срещу решение №260017/17.05.2022 г. по гр.д.№521/2020 г. на Балчишкия районен съд,с което въззивницата е осъдена да заплати на ***-гр.София сумата от 9 799,20 лв,представляваща установена липса на парични средства,произхождаща от присвоени суми за лични цели,ведно със законната лихва,считано от 20.09.2019 г.,до окончателното й изплащане,както и 812,96 лв адвокатско възнаграждение и 591,97 лв деловодни разноски.Според въззивницата при постановяване на атакуваното решение били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-докладът по делото не отговарял на изискванията на чл.146 от ГПК /не била разпределена правилно доказателствената тежест-такава за доказване на факта,че ответницата не дължи претендираната сума или че е изплатила същата на ищеца,била неправилно възложена на ответницата и въззивник Б.;липсвало указание кои 1 права и обстоятелства се признават,кои не се нуждаят от доказване,как се разпределя доказателствената тежест,за кои факти страните не сочат доказателства/.Съдът обосновал своите изводи единствено въз основа на представените от ищеца по делото доказателства и заключението по допуснатата ССЕ,което било своевременно оспорено от въззивницата с искане за допускане на допълнителна експертиза,но искането не било уважено,поради което спорът останал неизяснен.Не било ясно дали вещото лице е преброило лотарийните билети и е приспаднало печалбата от тях от дължимата сума.Съдът не осигурил равна възможност на страните за защита,възприел изцяло тезата на ищеца,поради което решението му било необосновано.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на иска.Претендират се сторените по делото разноски в двете инстанции до момента.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата страна ***-гр.София изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение,както и за присъждане на сторени разноски във въззивната инстанция.Подробно излага съображения по същество на спора,като счита,че районният съд не е нарушил процесуалните правила.Бил изготвен доклад по делото,отговарящ на законовите изисквания,а оплакванията на въззивницата били необосновани,доколкото същата не подала отговор на исковата молба,не навела никакви доводи и възражения и не оспорила своевременно заключението по допуснатата ССЕ.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 22.06.2022 г.,а жалбата е подадена на 06.07.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 06.07.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лицестрана в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен 2 състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим осъдителен иск.

Гр.д.№521/2020 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№260711/20.10.2020 г.,с която е предявен иск на основА.е чл.203 ал.2 от КТ във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД от ***-гр.София срещу М. М. Б. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Б.,обл.Д. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 9 799,20 лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди,причинени от ответницата на ищеца при изпълнение от първата на трудовите й задължения като зает по трудово правоотношение с ищеца служител-МОЛ,равняващо се на неотчетена от ответницата сумаприход от хазартни игри от дейността в *** в с.К.,общ.Б.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на откриване на щетата 20.09.2019 г.,до окончателното й изплащане.

Изложено е в исковата молба,че ответницата М. М.Б. работила по трудов договор,сключен с ищеца,от 16.07.2008 г. на длъжност „***“ с място на работа район „Д.“,*** с.К..На 20.09.2019 г. била извършена финансова ревизия на ***а за периода от 22.05.2018 г. до 20.09.2019 г.,която приключила с ревизионен акт и установена липса на парични средства в размер на 10 484,20 лв,произхождаща от неотчетени приходи от хазартни игри.В представени писмени обяснения ответницата признала липсата,като обяснила,че я допуснала поради нужда от парични средства,заради която изтрила билетите и не отчела паричната им равностойност.Впоследствие същата заплатила на ищеца част от липсващата сума в размер на 685 лв.Дължимият от нея остатък възлизал на 9 799,20 лв.Като МОЛ ответницата носела пълна имуществена отговорност,поради което се настоява за осъждането й да заплати на ищеца горната сума.

Ответницата М. М. Б. не е подала в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба и не е изложила никакви доводи срещу основателността на иска,не е навела правоизключващи или правопогасяващи възражения.В първото открито съдебно заседание пред районния съд същата бланкетно е заявила,че оспорва иска по размер-не била съгласна с претендираната сума.Не е оспорила обаче изложените в исковата молба обстоятелства,касаещи неправомерното й поведение като МОЛ-твърденията 3 на ищеца,че е изтрила лотарийни билети,чиято парична равностойност не е отчела като приход от хазартни игри,както и че освен сумата от 685 лв не е възстановила на работодателя си други суми от изтритите от нея лотарийни билети.

На първо място следва да се посочи,че ищецът в исковата молба и първоинстанционният съд неправилно са квалифицирали предявения иск като такъв на основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ с предмет липса на парични средства,която обосновава пълна имуществена отговорност на работника/служителя.Отговорността по чл.207 ал.1 т.2 от КТ се носи при липса на стоково-материални ценности или парични средства с неустановен произход.Липсата представлява недостиг в касата или склада-състояние на неотчетност,като характерен за този недостиг е неустановеният му произходневъзможността да се установят причините за състоянието на неотчетност.Установи ли се причината за това състояние,съставът на увреждането се дисквалифицира като липса.Изложените в исковата молба обстоятелства,че недостигът на парични средства в касата на ***а се дължи на умишлено противоправно поведение на ответницата Б.,която лично изтрила лотарийните билети,защото имала нужда от пари,и съзнателно не отчела паричната им равностойност и други приходи от хазартни игри,навеждат на имуществената отговорност на работника/служителя по чл.203 ал.2 от КТ,която разпоредба препраща към общия граждански закончл.45 и сл. от ЗЗД.Съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация,а е длъжен служебно да подведе изложените в исковата молба обстоятелства към приложимата правна норма.Неправилната правна квалификация на иска,дадена от първоинстанционния съд,в случая не обосновава недопустимост на обжалваното решение поради постановяването му по непредявен иск,защото районният съд на практика е изследвал всички изложени от ищеца обстоятелства,обосноваващи общата гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл.45 и сл. от ЗЗД,и е постановил своя акт в съответствие с наведените обстоятелства,т.е. не се е произнесъл по такива,на които ищецът не се е позовал.

Безспорно е установено по делото,че ответницата М. М. Б. е била заета по трудово правоотношение с *** на длъжността „***“ с място на работа район „Д.“,*** с.К. по силата на трудов договор №11/16.07.2008 г.,който първоначално бил такъв със срок за изпитване,а впоследствие се е 4 трансформирал в безсрочен /лист 6 от делото на БРС/.Според длъжностната характеристика на лист 13 от делото на БРС длъжността носи всички характеристики на МОЛ.Служителят приема талоните за участие в игрите /за „**“,“**“ и за лотарийните игри/,изплаща печалби,съхранява всички налични пари и удостоверителни знаци до момента на тяхното предаване по установения ред и пр.На 20.09.2019 г. е извършена финансова ревизия на дейността на Б. от М. С. Н.-*** в Североизточна РД-Варна,при която е констатиран недостиг на парични средства от постъпления от тиражи в размер на 10 484,20 лв /докладна записка вх.№248/20.09.2019 г. на лист 7 от делото на БРС и ревизионен акт №36/20.09.2019 г. на лист 8 от делото на БРС/.Ревизионният акт е подписан от Б. без възражения.В писмени обяснения от същата дата /на лист 11 от делото на БРС/ М. Б. е посочила,че имала нужда от пари,изтрила билетите и не отчела парите.Тези обяснения изхождат от ответницата и имат силата на извънсъдебно признание за осъществените от нея противоправни действия по умишлено неотчитане на паричната равностойност на изтритите лично от нея лотарийни билети.Горните обстоятелства,обосноваващи имуществената отговорност на ответницата,не са оспорени от нея и в хода на исковото производство.

В първото по делото открито съдебно заседА.е на 23.02.2021 г. пред БРС същата е оспорила иска само по размер,но не и по основание.Въпреки липсата на депозиран в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата по делото не е лишена от възможността да оспори с правни доводи иска и обстоятелствата,на които той се основава,както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства /решение №67/06.07.2010 г. по т.д.№898/2009 г. на І т.о.,ТК на ВКС;решение №27/16.04.2014 г. по т.д.№1893/2013 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС/.Същата не е оспорила доказателствата,депозирани от ищеца,нито обстоятелствата,с които същият обосновава имуществената й отговорност.Обсъдените по-горе писмени доказателства в съчетание с процесуалното поведение на ответницата Б. удостоверяват по безспорен начин наличие на предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране пълната имуществена отговорност на последната-извършено виновно противоправно деяние /в нарушение на трудовите й задължения като МОЛ умишлено не е отчела приходи от хазартни игри/,имуществена вреда за ищеца-работодател от деянието /неполучаване на парични средства-приходи от игри/ и причинно-следствена 5 връзка между деянието и щетата.Вината на ответницата се предполага до доказване на противното съгласно презумпцията по чл.45 ал.2 от ЗЗД.Презумпцията за виновност не е оборена от ответницата Б.,която си е признала вината в цитирА.те по-горе писмени обяснения на същата от 20.09.2019 г.

В първоинстанционното производство съдът е допуснал съдебносчетоводна експертиза със задача да се установи размерът на щетата въз основа на материалите по делото и счетоводната документация при ищецаработодател.В заключението си вещото лице М. Г. потвърждава констатациите в ревизионния акт от 20.09.2019 г. досежно размер на щетата от 9 799,20 лв.Вещото лице е обосновало изводите си само по счетоводни данни на ищеца по делото,доколкото така е била формулирана задачата на експертизата от първоинстанционния съд,като не е посочило фактически колко на брой и на каква цена изтрити лотарийни талона са налице от процесния период,за който се твърди да са настъпили липсите,респ. цената на колко от тях не е постъпила в касата на пункта в с.К..Първоначалното заключение действително е било непълно и не е изяснявало в пълен обем фактическата обстановка.По повод оплаквания на въззивницата Б. във въззивната й жалба с оглед цялостно изясняване на спора ДОС е счел за допустимо и необходимо да се допусне експертиза със задача да се установи броят на заприходените на Б. за процесния период талони и за установяване конкретния брой на изтритите и неизтрити заприходени й талони,стойността /цената/ на изтритите талони и да се извърши проверка дали тази цена е постъпила в касата на ***а,респ. каква част от приходите от изтритите талони не е налична.Доказателственото искане на въззивницата е основателно при наличие на предпоставките на чл.266 ал.3 от ГПК.В срока по чл.200 ал.3 изр.2 от ГПК ответницата Б. фактически своевременно е оспорила заключението по допуснатата от районния съд ССЕ.В молба вх.№262593/18.11.2021 г. за спиране на производството по делото до приключване на образувано срещу ответницата наказателно производство същата сочи,че заключението по допуснатата от районния съд ССЕ е изготвено само по счетоводни данни,без да е извършена фактическа проверка,като не са броени лотарийните талони.Тази молба е докладвана от БРС в заседанието,в което е изслушано вещото лице,проведено на 25.11.2021 г.,но само досежно искането за спиране на производството.Горното оспорване на заключението по ССЕ не е 6 докладвано,не е взето предвид и липсват съображения и произнасяне на съда по него.В следващото последно съдебно заседА.е в първата инстанция от 27.04.2022 г. Б. е поискала с изрична молба вх.№260430/26.04.2022 г. да се допусне допълнителна ССЕ с посочената във въззивната жалба задача.Първоинстанционният съд неправилно е оставил искането без уважение по съображения,че първоначалното заключение е пълно и изчерпателно.