Решение № 5225 от 11.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5225 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100512234 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 4161 от 08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 21326/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 66-и състав, А. Г. Й. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 989,07 лева, главница за потребена топлинна енергия, за периода от 25.04.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 25.04.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 21,20 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.03.2020г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 25.04.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 260,04 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 20.01.2023 г., като исковете са отхвърлени за цена на топлинната енергия за разликата над 989,07 лв. до пълно предявения размер от 2393,81 лв., както и искът за мораторна лихва върху главницата, за разликата над 260,04 лв. до предявения размер от 557,92 лв., както и предявения иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за сумата от 5,04 лв., за период от 16.05.2020 г. до 05.04.2023 г.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Г. Й. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 234,93 лв., представляваща разноски в исковото производство.

С постановеното решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. Н.И.И. сумата от 272,88 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за защита по исковото производство пред СРС.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважен предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е депозирана въззивна жалба от ответницата А. Й., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия не е приложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след 1 предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане – общата фактура за периода е издадена на 31.07.2021 г., а 45-дневният срок е изтекъл на 15.06.2021 г., т.е. 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата – 30.04.2021 г. В тази връзка сочи, че при липса на възможност да се приложи уговореното и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Сочи, че липсват доказателства фактура да е издавана на името на ответницата, поради което не може да се приеме, че същата е изпаднала в забава. При изложените съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявения иск в тази част. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изложено становище за нейната неосновтелност.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД в законоустановения срок не взема становище по въззивната жалба на ответницата.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от ответницата, чрез адвокат М. Л., като е заплатена съответната държавна така за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Постъпила е и частна жалба от адв. Н.И. срещу Определение № 16172 от 15.04.2024 г., постановено по гр. д. № 23126/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 66-и състав, с което е отхвърлена молбата на ответницата за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Жалбоподателкатаизлага становище за неправилност на постановеното определение, като счита, че следва да се определи възнаграждение за всеки един от двата обективно кумулативно предявени искове срещу ответницата. Сочи, че приемайки противното, първоинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Моли съда да отмени постановеното определение и да постанови друго, с което да осъди ищеца да заплати сумата от 1500 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на частната жалба.

Решението, в частта, с която А. Г. Й. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 989,07 лева, главница за потребена топлинна енергия, за периода от 25.04.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 25.04.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 21,20 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.03.2020г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 25.04.2023г. до изплащане на вземането, както и в частта, с която исковете са отхвърлени за цена на топлинната енергия за разликата над 989,07 лв. до пълно предявения размер о т 2393,81 лв., както и искът за мораторна лихва върху главницата, за разликата над 260,04 лв. до предявения размер от 557,92 лв., както и предявения иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за сумата от 5,04 лв., за период от 16.05.2020 г. до 05.04.2023 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Единственото оплакване във въззивната жалба, която очертава и предметния обхват на въззивната проверка, е свързано с акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва върху главницата за потребена топлинна енергия. Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главно задължение и забава в погасяването на същото. В конкретния случай наличието на главно задължение е установено със сила на пресъдено нещо, доколкото първоинстанционното решение, в частта, с която ответницата е осъдена да заплати главница за потребена топлинна енергия не е обжалвано и е влязло в законна сила.

За периода 25.04.2020г. до 30.04.2021г. са приложими общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г., публикувани през м. 07.2016 г. и влезли в сила през м. 08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на 2 периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на "Топлофикация София" ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период. За изравнителните сметки по чл. 32 ал. 3 от ОУ /2016 г/ е необходимо отчитане и на ИРРО, както и издаване на обща фактура за отчетен период, а след изтичане на 45-дневния срок се начисляват лихви за забава. Покъсното издаване на общата фактура не уврежда правата на потребителите, тъй като едва след изтичане на 45- дневен срок от фактурата започват да се начисляват - както и в процесния случай - лихви за забава.

В конкретния случай за отчетния период 01.05.2020г. – 30.04.2021 г. е издадена обща фактура № 1014138395 от 31.07.2021 г., с падеж 14.09.2021 г., т.е. 45 дни след издаването й.

Датата на издаване на цитираната обща фактура за този отчетен период и нейният падеж следват по време смъртта на наследодателката С.П.С., която е починала на 09.03.2021 г., т.е. падежът на това задължение настъпва след смъртта на длъжника потребител и поради това е налице хипотезата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, при която в този случай наследникът изпада в забава след изтичане на 7 дни от поканата, независимо от изтеклия срок за плащане на наследственото задължение. Смисълът на разпоредбата е, че наследникът е длъжен да знае за задълженията на своя наследодател, които са вече изискуеми към датата на откриване на наследството, но не е длъжен, а и често не е възможно да узнае за задълженията, чиито падеж предстои да настъпи след тази дата. Затова наследникът не може да изпадне в забава за заплащане на такова наследствено задължение, без да бъде изрично уведомен за съществуването му от кредитора и без да му бъде предоставен допълнителен 7-дневен срок да го изпълни. Ищцовото дружество не твърди и не доказва да е поканило ответницата А. Й. да заплати процесното задължение преди подаване на исковата молба, поради което ответникът не е изпаднал в забава за задълженията за отчетния период 01.05.2020 г. – 30.04.2020 г., за които е издадена обща фактура № 1014138395 от 31.07.2021 г.

За отчетния период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е издадена обща фактура № 1005604583 от 31.07.2020 г., с краен срок за плащане 14.09.2020 г. Доколкото С.П.С. е починала на 09.03.2021 г., падежът на вземането по цитираната обща фактура е настъпил приживе на наследодателката, а не след нейната смърт и при това положение нормата на чл.

84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД не намира приложение и за този период ответницата не може да се позове на липсата на покана, защото наследодателката й вече е била в забава към датата на откриване на наследството и не е било необходимо наследниците да бъдат канени, за да възникнат правните последици от забавата за плащане. По изложените по-горе съображения, че за изпадане на длъжника в забава в общата хипотеза не е необходима покана, оплакванията на въззивницата, че общата фактура не е издадена на нейно име са неоснователни.

Ето защо ответницата е изпаднала в забава за плащане на главницата по обща фактура № 1005604583 от 31.07.2020 г., поради което задължението за лихва за забава обхваща периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2021 г., като размерът на същото, изчислено на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 100,29 лева.

С оглед различните правни изводи, до които стигна въззивната инстанция, решението в обжалваната част, с която е уважен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД по чл. 86, 3 ал. 1 ЗЗД за сумата над 100,29 лева до присъдения размер 260,04 лева и за периода от 15.09.2021 г. до 20.01.2023 г., както и в частта, с която са присъдени разноски на ищеца за сумата над 216,43 лева до присъдения размер от 234,93 лева.

Доколкото в хода на настоящото производство съдът разрешава по същество материалноправния спор, като се произнася включително и по отношение на дължимите от страните разноски за производството пред СРС и СГС, то е безпредметно разглеждането на депозираната от въззивника - ищец частна жалба срещу Определение № 16172 от 15.04.2024 г., постановено по гр. д. № 23126/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 66-и състав, поради което и същата следва да се остави без разглеждане.