Решение № 747 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Д. Д. при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от М. Д. Д. Административно наказателно дело № 20251110214509 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от Г. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.802, вх.П, ет.4, ап.12, против наказателно постановление №11-01-553/08.11.2023 г., издадено от Директор на АДФИ, с което на основание чл.255, ал.3, във вр. с чл.259, във вр. с чл.261, ал.2 от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 10000 лева /5112,92 евро/, за нарушение на чл.116, ал.1, т.7, във вр. с ал.5, т.3 от ЗОП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна. и

Позовава се на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита, а именно: неправилно определяне на субекта на нарушението, неправилно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, съставяне на АУАН извън срока по чл.261, ал.1 от ЗОП, неспазване на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН за издаване на НП, липса на субективната страна на вмененото нарушение. Оспорва описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален 1 представител – адв.О. П. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП и да прекрати настоящото производство, поради изтекла на 26.11.2025 г. абсолютна давност за наказателно преследване. Прави изрично изявление, че не претендира разноски.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Вяра Хранова, след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП, като издадено при спазване на всички процесуални правила и материалния закон. Счита вмененото нарушение за безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН №11-01-553/17.05.2023 г. от М. А. Д., заемаща длъжността: държавен финансов инспектор от Втори отдел на дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ, в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта, против Г. Г. Т., в качеството на Председател на УС на АПИ, за това, че на 26.10.2020 г., в гр.София, в Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ и лице по чл.7, ал.1 от ЗОП, е подписал Допълнително задание за „Авариен ремонт на мост на р.Марица при км 119+840 на републикански път II-66 Чирпан-Поповица“, с което се възлага изпълнението на дейности, представляващи основен ремонт и по този начин е изменил договор за обществена поръчка №РД-38-16/30.09.2020 г. с изпълнител Обединение „ТРЗП Стара Загора“ ЕАД за „извършване на дейности по пъддържането /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища“ на територията на ОПУ Стара Загора с дължина на пътната мрежа 803,014 км, като изменението засяга предмета на договора, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.116, ал.1, т.7, във вр. с ал.5, т.3 от ЗОП.

Въз основа на така направените констатации в АУАН, Директор на АДФИ, след като изцяло възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка и отхвърлил като неоснователни и неподкрепени с нови доказателства 2 релевираните от жалбоподателя писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, след като съобразил обстоятелствата по чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, приложимата санкционна разпоредба и размера на санкцията със стойността на сключения договор, както и липсата на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, издал НП №11-01-553/08.11.2023 г. против Г. Г. Т., с което на основание чл.255, ал.3, във вр. с чл.259, във вр. с чл.261, ал.2 от ЗОП му наложил административно наказание глоба в размер на 10000 лева, за нарушение на чл.116, ал.1, т.7, във вр. с ал.5, т.3 от ЗОП.

Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да обжалва процесното НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съдът констатира, че в случая не са налице основания за разглеждане на спора по същество, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, считано от датата на извършване на вмененото нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността, деяния, за които се предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането на относителната погасителна давност от три години. И въпреки, че разпоредбата на чл.81, ал.2 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва със всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, то нормата на чл.81, ал.3 от НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК, който е три години, т.е. абсолютната давност, с изтичането на която се изключва административно-наказателното преследване е четири години и половина от датата на извършване на нарушението. В настоящия случай, вмененото на жалбоподателя с процесното НП нарушение е извършено на 26.10.2020 г. Считано от тази дата на 26.04.2025 г. са изтекли четири години и половина, т.е. изтекла е абсолютната давност за накателно преследване на дееца. Процесният санкционен акт се 3 явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен само на това основание, без да се разглежда спора по същество, а административнонаказателното производство по делото – прекратено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на разноски по реда на АПК има жалбоподателят. Предвид направеното изрично изявление от правоимащата страна, че не претендира присъждане на разноски в настоящото производство, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.3, във вр. с ал.6, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11-01-553/08.11.2023 г., издадено от Директор на АДФИ, с което на Г. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.802, вх.П, ет.4, ап.12, на основание чл.255, ал.3, във вр. с чл.259, във вр. с чл.261, ал.2 от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 10000 лева /5112,92 евро/, за нарушение на чл.116, ал.1, т.7, във вр. с ал.5, т.3 от ЗОП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по АНД №14509/2025 г. по описа на СРС, НО, 110 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4