Решение № 91 от 11.06.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Ямбол, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20242300100432 по описа за 2024 година

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на Д. И. П. и И. Т. Т., двете от гр.*******, с която против „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София е предявен иск по чл.439, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците като солидарни длъжници не му дължат сумата от 44 534,09лв., включваща главница, лихви и разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№1174/2013г. на ЯРС, който изпълнителен лист е образуван понастоящем в изп.д.

№1336/2023г. по описа на ЧСИ с рег.№*** в КЧСИ - И. Х.

Според твърденията на ищците в исковата молба, изпълнителното производство по изп.д.№ №482/2013г. по описа на ЧСИ с рег.№*** в КЧСИ, което е било образувано по издадения срещу тях изпълнителен лист, е било прекратено поради настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като последно предприето и валидно извършено действие за принудително изпълнение в рамките на това производство е бил наложения на 16.03.2018г. запор на банкови сметки на ищцата – длъжник И. Т.. На 23.10.2023г. било образувано изпълнително производство по изп.д.№1336/2023г. по описа на същия ЧСИ И.

Х. с рег. №*** в КЧСИ против солидарните длъжници- ищците, по което дело взискател е „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, легитимирайки се като кредитор на основание сключен договор за цесия с банка „Уникредит Булбанк“АД за същото задължение. В рамките на новообразуваното изпълнително дело на 28.11.2023г. бил наложен запор на банкови сметки на длъжника И. Т., но според ищците срокът на уредената в чл.110 от ЗЗД обща погасителна 5-гидишна давност е била изтекла, тъй като от датата на последното извършено изпълнително действие за принудително събиране на процесното вземане наложения на 16.03.2018г. запор на банковата сметка на длъжника Т. по изп.дело №482/2013г., до датата на първото изпълнително действие в рамките на новообразуваното изп.дело №1336/2023г. по описа на ЧСИ с рег.№***, на 28.11.2023г., са изминали пет години, поради което процесното вземане - главно и акцесорни, са погасени по давност, вземането е преминало в състояние на естествено задължение, което е неподлежащо на принудително събиране.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като неоснователен.

Възраженията на ответното дружество са, че за вземането по издадения срещу ищците 1 изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №482/2013г. по описа на ЧСИ с рег.№*** в КЧСИ срещу солидарните длъжници – ищците, като по изпълнителното дело са били искани и извършвани изпълнителни действия в периода 23.12.2015г.- 01.02.2023г., с което давността многократно е била прекъсвана, като следва да се съобрази, че изп.д.№ 182/2013г. е било образувано по време на действието на ППВС № 3/18.11.1980г., поради което и на основание ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не е текла докато е траел изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР №2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС.

Според ответника, за прекъсването на давността законодателят не е поставил като условие постигането на резултат от съответното изпълнително действие - постъпване на суми по запорно съобщение, осребряване на описани вещи и т.н., тъй като давността е санкция за бездействието на кредитора в определен срок и взискателят в изпълнителното производство не може да бъде санкциониран за бездействие в случаите, при които предприетите по негово искане или от съдебния изпълнител действия са се оказали неуспешни. Сочи, че според практиката на ВКС погасителната давност за задължението е прекъсната и в случай на подадена молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, дори и да няма данни такъв да е наложен от съдебния изпълнител или юридическият факт, който прекъсва давността е искането на взискателя, а в случая в качеството на взискател ответното дружество не е бездействало, в сравнително неголеми интервали от време е отправяло искания до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия за събиране на вземанията му, които са били уважавани от съдебния изпълнител, но не е било удовлетворено вземането поради липса на активи у длъжника, като с тези действия многократно е прекъсвана давността, а за давността перемпцията е без правно значение.

Ответникът счита, че за изтичането на давността в случая следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, според която за периода 13.03.2020г. - 20.05.2020г. давностни срокове не текат.

Ответникът моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските по делото.

В о.с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищците адв.Г., която пледира за уважаването му, с присъждане на разноските по делото. В дадения на пълномощника срок същият не представя писмена защита.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в о.с.з., а в писмена молба изразява становище по спора, поддържайки доводите в отговора на исковата молба.

Ответникът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците.

ЯОС, като обсъди събраните по делото доказателства, както и изявленията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Установено е и не е налице спор между страните, че по подадено от „Уникредит Булбанк“АД заявление, е било образувано ч.гр.д. №1174/2013г. по описа на Ямболски районен съд, по което заповедният съд е издал Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК №720/27.05.2013г., с която е разпоредил на солидарните длъжници И. Т. Т. и Д. И. П. да заплатят на банката сумата 54 624.96лв. – главница, лихва в размер на 4 461.89лв. за периода от 20.05.2012г. - до 21.05.2013г., законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1 806.26 лв. – разноски по делото.

Въз основа на заповедта за изпълнение е бил издаден изпълнителен лист в полза на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД за присъдените суми.

По молба на „Уникредит Булбанк“АД гр.София от 04.07.2013г. и въз основа на издадения в полза на банката изпълнителен лист, против длъжниците И. Т. Т. и Д. И. П. е образувано изп. дело №482/2013г. по описа на ЧСИ И. Х.с рег. №*** в КЧСИ и район на действие – съдебният район на ЯОС. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил способи за изпълнение и е поискал принудителното изпълнение да бъде насочено върху ипотекиран в полза на банката недвижим имот, чрез налагане на възбрана върху този имот, опис, оценка и изнасянето му на публична продан, както и върху банковите сметки на длъжниците и върху трудовите им възнаграждения с налагане на запори върху същите.

По образуваното изп.дело №482/2013г. ЧСИ е изпратил на длъжниците покани за 2 доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, като същите са връчени редовно на 08.07.2013г. и не е налице спор, че в определения двуседмичен срок длъжниците-ищците не са възразили срещу заповедта за незабавно изпълнение и същата е влязла в сила.

На 05.07.2013г. ЧСИ е наложил възбрана на ипотекирания в полза на банката недвижим имот на длъжника Д. П. и на ипотекарния длъжник П. П. – жилище-апартамент в гр.******№**, вх.*, ап.* с площ от 134.69лв., а на 06.08.2013г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И. Т..

С обявление от 19.09.2013г. ЧСИ е изнесъл на публична продан възбранения имот, но след подадена на 26.11.2013г. молба от взискателя и приложено към нея споразумение с искане за спиране на изпълнителните действия по делото, същите са били преустановени.

На 26.08.2015г. банката-взискател е поискала да бъдат възобновени изпълнителните действия по делото, с извършване на публична продан върху ипотекирания в полза на банката и възбранен имот, като е направено искане да бъдат наложени и запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците, както и запори върху банковите им сметки, едната от които сметки е в банката-взискател.

В изпълнение ЧСИ с обявление от 20.01.2016г. е изнесъл на публична продан ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот и е наложил запори от 20.01.2016г. върху банковите сметки на длъжниците в банка „Уникредит Булбанк“ АД.

По изпълнителното дело е била проведена публичната продан на ипотекирания недвижим имот, приключила с възлагателно постановление и извършено разпределение на постъпилата от проданта сума.

На 02.03.2018г. банката-взискател с писмена молба по изпълнителното дело е поискала ЧСИ да извърши справка за налични банкови сметки в регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ на длъжника И. Т., както и справка за наличните сключени трудови договори от този длъжник и налагане на запор върху трудовите възнаграждения. ЧСИ е извършил справка за откритите банкови сметки на длъжника И. Т. и на 16.03.2018г. е наложил запор върху банковите сметки в банка „Сосиете Дженерал Експрес Банк“ АД.

На 26.02.2019г. по изпълнителното дело е постъпила молба от дружеството „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, което е поискало да бъде конституирано като взискател по делото, легитимирайки се като частен правоприемник на взискателя „Уникредит Булбанк“АД, придобивайки вземането му срещу длъжниците Т. и П. на основание договор за цесия от 15.10.2018г. С молбата за конституиране като взискател, дружеството – цесионер е поискало от ЧСИ да извърши справка в БНБ за наличните банкови сметки на длъжниците и налагане на запори върху сметките.

С Разпореждане от 29.04.2020г. ЧСИ е конституирал „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като взискател по изпълнителното дело и е изпратил съобщения на длъжниците за конституирания нов взискател.

На 01.02.2023г. взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подал писмена молба по изпълнителното дело с искане принудителното изпълнение да бъде насочено върху притежавани от длъжника И. Т. МПС с налагане на запор върху същите, както и върху недвижимо имущество на този длъжник с налагане на възбрани, а също и налагане на запор върху притежаваните от длъжника банкови сметки.

ЧСИ е извършил проучване на длъжниковото имущество, установил е, че длъжникът И. Т. не притежава недвижими имоти, няма действащи активни трудови договори и банкови сметки, върху които не са наложени запори, при което не е предприел изпълнителни действия и с постановление по протокол №429/23.10.2023г. е прекратил изпълнително дело № 482/2013г. на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, предавайки изпълнителното дело в архив.

В същия ден, на 23.10.2023г., след като е получил оригинала на изпълнителния лист, взискателят „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е подал писмена молба до ЧСИ с рег. №*** в КЧСИ, прилагайки изпълнителния лист срещу длъжниците И. Т. и Д. П., с искане за образуване на ново изпълнително дело. С молбата взискателят е поискал ЧСИ да насочи принудителното изпълнение върху банковите сметки на длъжниците с налагане на 3 запори и върху трудовите възнаграждения/пенсия с налагане на запори върху същите.

ЧСИ е изпратил съобщения до длъжниците за новообразуваното изпълнително дело №№1336/2023г. и на 28.11.2023г. е наложил запор върху банковите сметки на длъжника Д. П. в банка „Уникредит Булбанк“АД.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск, който се квалифицира по реда на чл.439, ал.1 ГПК, е неоснователен.

С разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението.

Законодателят с нормата на чл.439, ал.2 ГПК е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая изпълнителното основание е издадената срещу солидарните длъжнициищците заповед за изпълнение. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК (отм.). Поради това, разпоредбата на чл. 439, ал.2 от ГПК следва да се прилага за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (в този смисъл вж. Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО). На новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо от това, че в заповедното производство съдебно дирене не се провежда, длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК (в този смисъл са и Решение № 781 от 25.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 12/2010г., ІІІ ГО, Решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, І ТО и др.).