Решение № 10 от 20.01.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. С., 20.01.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, смесен въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНИТА ЯНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО Г.РГИЕВ

2. мл.с. БОРЯНА ГАЩАРОВА при участието на секретаря Р.А. и прокурора С.Т. от Окръжна прокуратура-С., разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в.н.о.х.д. № 490 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК, образувано по протест от прокурор при РП-Б., срещу невлязлата в сила присъда от 28.04.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 66/ 2016 г. по описа на РС-Б..

С присъда от 28.04.2017 г. по н.о.х.д. № 66/2016 г., Районен съд-Б., четвърти състав е признал подсъдимия М.Н.Д., за невиновен за това, че на 20.11.2010 г., около 22 часа, 30 мин., в района на „Водно и хвостово стопанство Б.“, към „Е.М.“ АД, в землището на с. М., обл. С., в съучастие като съизвършител с Г.А.Б. и М.Ц.К., чрез използване на моторно превозно средство – микробус „Форд Транзит“ с рег. № ., собственост на ЕТ „Ф.Ц.

Ц.“ и използване на техническо средство - газов металорежещ инструмент (резак) и метален лост, е отнел чужди движими вещи-отпадъчни метални детайли от тръби с общо тегло 1060 кг. на стойност 0.413 лв. за 1 кг. или всичко на обща стойност 437.78 лв., от владението на „Водно и хвостово стопанство Б.“, към „Е.М.“ АД, в землището на с. М., обл. С., без съгласието на представител на фирмата, с намерението противозаконно да ги присвои, като е осъществил деянието при условията на опасен рецидив и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, буква „б“, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимия Г.А.Б. е признат за невиновен за това, че на 20.11.2010 г., около 22 часа, 30 мин., в района на „Водно и хвостово стопанство Б.“, към „Е.М.“ АД, в землището на с. М., обл. С., в съучастие като съизвършител с М.Н.Д. и М.Ц.К., чрез използване на моторно превозно средство – микробус „Форд Транзит“ с рег. № ., собственост на ЕТ „Ф.Ц. Ц.“ и използване на техническо средство - газов металорежещ инструмент (резак) и метален лост, е отнел чужди движими вещи-отпадъчни метални детайли от тръби с общо тегло 1060 кг. на стойност 0.413 лв. за 1 кг. или всичко на обща стойност 437.78 лв., от владението на „Водно и хвостово стопанство Б.“, към „Е.М.“ АД, в землището на с. М., обл. С., без съгласието на представител на фирмата с намерението противозаконно да ги присвои, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.

1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

М.Ц.К. е признат за невиновен за това, че на 20.11.2010 г., около 22 часа, 30 мин., в района на „Водно и хвостово стопанство Б.“, към „Е.М.“ АД, в землището на с. М., обл. С., в съучастие като съизвършител с М.Н.Д. и Г.А.Б., чрез използване на моторно превозно средство – микробус „Форд Транзит“ с рег. № ., собственост на ЕТ „Ф.Ц.

Ц.“ и използване на техническо средство - газов металорежещ инструмент (резак) и метален лост, е отнел чужди движими вещи - отпадъчни метални детайли от тръби с общо тегло 1060 кг. на стойност 0.413 лв. за 1 кг. или всичко на обща стойност 437.78 лв., от владението на „Водно и хвостово стопанство Б.“, към „Е.М.“ АД, в землището на с. М., обл. С., без съгласието на представител на фирмата с намерението противозаконно да ги присвои, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал.

1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл.

20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на приобщените по делото веществени доказателства и направените разноски.

Срещу постановената присъда, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозиран протест от прокурор при РП-Б.. В протеста и допълнително писмено изложение с дата 06.08.2017 г. районният прокурор е релевирал доводи, че гласните доказателствени средства - показания на свидетелите Б. и М. не са А.лизирани и оценени съгласно процесуалните правила, че неправилно е приложен материалния закон, като счита, че в конкретния случай не е приложимо тълкувателно решение № 54 от 1989 г. на ВС. Иска се постановяване на нова (въззивна) присъда, с която подсъдимите да бъдат признат за виновни по предявените им обвинения. С протеста не се прави искане за събиране на доказателства във въззивното производство.

Хронологията на наказателното производство е следната:

С присъда № 100/10.06.2015 г. по н.о.х.д. № 345/2012 г. по описа на РС-П., подсъдимият М.Д. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл 29, ал. 1, буква „б“, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а подсъдимите Г.Б. и М.К. са признати за виновни и осъдени за извършени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.

195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

По жалби на подсъдимите срещу постановената присъда от РС-П. е образувано в.н.о.х.д. № 588/2016 г. по описа на Окръжен съд-С.. С решение на въззивния съд от 12.01.2016 г. постановената присъда е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-П..

С определение №

17/05.02.2017 г. на ВКС, по ч.н.д. № 115/2016 г., на основание чл. 43, т. 3 от НПК, делото е изпратено за разглеждане от РС-Б..

В РС-Б. е образувано н.о.х.д.

№ 66 по описа на съда за 2016 г., по което посъдимите М.Н.Д., Г.А.Б. и М.Ц.К. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения.

Както беше посочено, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозиран протест от прокурор при РП-Б. срещу оправдателните присъди. По депозирания протест е образувано в.н.о.х.д. № 416/2017 г. по описа на Окръжен съд-С..

С присъда, постановена на

23.10.2017 г., е отменена оправдателната присъда постановена от РС-Б., като подсъдимият М.Д. е признат за виновен за извършено престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл.

29, ал. 1, буква „б“, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а подсъдимите Г.Б. и М.К. са признати за виновни и осъдени за извършени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

С решение № 65/28.05.2018 г. по к.н.д. № 153/2018 г. на ВКС, въззивната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-С..

При новото разглеждане на делото, с присъда от 08.10.2018 г. по в.н.о.х.д. № 303/2018 г. по описа на ОС-С., постановената присъда от РС-Б. по н.о.х.д. № 66/2016 г. е отменена, като подсъдимият М.Д. е признат за виновен за извършено престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл.

29, ал. 1, буква „б“, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. Подсъдимият Г.Б. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.

195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено изтърпяването му за срок от три години. Подсъдимият М.К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като на основание чл.

66, ал. 1 от НК, е отложено изтърпяването му за срок от три години.

Постановената присъда от въззивния съд е обжалвА. от подсъдимите и техните процесуални защитници пред Върховния касационен съд на Р. България. С решение № 65/30.07.2019 г., трето наказателно отделение, по к.н.д. № 230/2019 г. е отменена въззивната присъда от 08.10.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 303/2018 г. по описа на ОС-С. и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

Пред Окръжен съд-С. е образувано настоящето в.н.о.х.д. с № 490 по описа за 2019 г.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-С. поддържа протеста с доводите, изложени в него. Излага детайлен А.лиз, на събраните гласни доказателствени средства, с който аргументира тезата за доказаност на обвинението от обективна и субективна стрА.. Счита, че на подсъдимите Г.Б. и М.К. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК, а на подсъдимия М.Д., моли да бъде наложени наказание лишаване от свобода.

Защитникът на подсъдимия М.Д.

– адв. М. пледира за потвърждаване на оправдателната присъда поради липса на извършено от подсъдимия престъпление от субективна стрА.. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че инкриминираните вещи са били на безстопанствено място, което не е било оградено, не е имало табели, които да указват, че се влиза в чужда собственост. Позовава се на тълкувателно решение № 54 от 1989 г. на ВС.

Подсъдимият М.Д. моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия Г.Б.

– адв. Д. пледира за потвърждаване на оправдателната присъда. Излага подробни доводи, в защита на тезата, че инкриминираните вещи не са собственост на фирма „Е.М.“ ЕАД.

Подсъдимият Г.Б. моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.

Защитниците на подсъдимия М.К.

– адв. Я. и адв. Б. пледират за потвърждаване на оправдателната присъда.

Адвокат Я. счита, че протеста на РП-Б. не отговаря на изискванията на НПК. Поддържа, че по делото не е установено инкриминираните вещи нито дали са собственост на „Е.М.“ АД, нито дали са били във владение на дружеството. Излага подробни доводи, аргументиращи тезата, че инкриминираните вещи са били безстопанствени, поради което счита, че в случая е приложимо тълкувателно решение № 54 от 1989 г. на ВС.

Адв. Б. поддържа изложеното от остА.лите защитници, като акцентира върху липсата на доказателствена стойност на приложената по делото кантарна бележка, издадена месец март 2011 г.

Подсъдимият М.К. моли присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувА.та присъда, констатира, че по делото са допусната съществени процесуални нарушения, но предвид разпоредбата на чл. 335, ал. 3 от НПК, въззивният съд е лишен от възможност, констатирайки тези нарушения, да върне делото за ново разглеждане в предходната инстанция.

В постановената от първоинстанционния съд присъда не е посочено времето и мястото на извършеното деяние от подсъдимия М.К..

В случая са допуснати съществени процесуални нарушения и в досъдебното производство, но съдът не разполага с процесуална възможност да върне делото и в предсъдебната му фаза, тъй като актуалната редакция на процесуалния закон не предвижда такова правомощие на въззивната инстанция.

Тази процесуална ситуация обоснова подхода на настоящия съдебен състав да разгледа обвинението по същество, както и да изключи от доказателствената съвкупност доказателствата, за които прецени, че не са събрани с годни доказателствени средства поради допуснати съществени и неотстраними по естеството си процесуални нарушения в досъдебното производство.

От фактическа стрА.:

Подсъдимият М.Н.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, неженен, осъждан, ЕГН: **********.

Подсъдимият Г.А.Б. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, със средно образование, разведен, реабилитиран, ЕГН: **********.

Подсъдимият М.Ц.К., роден на *** ***, българи, български гражданин, с постоянен адрес:***, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.