Решение № 1087 от 15.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1087 гр. Пловдив, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Р. П. Радев

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300502056 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение №2169 от 15.05.2024г. на ПРС, четвърти бр.с., постановено по гр.д.№11211/2023г., в частта с която се ИЗМЕНЯ размера на определената с Протоколно Определение № 263042 от 09.11.2020г., постановено по гр. дело № 1509/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, І брачен състав, влязло в сила на същата дата., месечна издръжка, дължима от Й. П. Р., ЕГН ********** на непълнолетното дете Р. Й. Р., ЕГН **********, действащ лично и чрез неговата майка и законен представител Й. А. М., ЕГН ********** като същата е увеличена над 400 лева /четиристотин лева/ до присъдения размер от 500 лева /петстотин лева/ месечно, считано от 31.07.2023г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане. Издръжката да се заплаща до 10-то число на месеца за който се отнася.

Жалбоподателят Й. П. Р., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв.Т. Й. обжалва решението на първоинстанционния съд, в горепосочената част като незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се решението на 1 първата инстанция, в обжалваната част да бъде отменено и постановено ново, с което да се отхвърли предявения иск за издръжка за разликата над 400лв месечно до присъдения размер от 500лв месечно. Не се претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските претендирани от другата страна.

Въззиваемата страна Р. Й. Р., ЕГН **********, действащ лично и чрез неговата майка и законен представител Й. А. М., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. В. Х. оспорва жалбата и наведените с нея доводи, като неоснователни.

Моли да се потвърди решението на първата инстанция, в обжалваната част като правилно и законосъобразно, кореспондиращо със събрания по делото доказателствен материал.

Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за изменение на издръжка на непълнолетното дете Р. Й. Р., ЕГН ********** като е увеличил същата от 250.00лв на 500.00лв. Приел е, че тези суми отговарят на нуждите на търсещия издръжка, а даващият издръжка е в работоспособна възраст, реализира доходи в САЩ в размер средно около 25 000 – 35 000 долара, за четири месеца в година, и макар да има безусловно задължение към друго ненавършило пълнолетие дете, изцяло във възможностите му е да заплаща този размер издръжка.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивния съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти. /В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/ В конкретния случай обжалваният акт е валиден и допустим, поради което съдът пристъпи към проверка на неговата правилност.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до размера на определената издръжка за бъдещ период от време .

Съгласно чл. 143 от СК безусловно е задължението на родителите да изплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като издръжката се определя в съответствие с възможности и материалното състояние на родителя.

2

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е баща на търсещия издръжка Р. Й. Р., ЕГН **********. С влязло в сила Протоколно Определение № 263042 от 09.11.2020г., постановено по гр. дело № 1509/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, І брачен състав, Й. П. Р., ЕГН ********** е осъден да заплаща на малолетното дете Р. Й. Р., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й. А. М., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250лв. /двеста и петдесет лева/

Установява се, че към настоящия момент Р. е ученик в осми клас, записан е за учебната 2023/2024 г. в ******, чиято таксата за обучение възлиза на 839 долара месечно, с такса за обслужване по 25 долара месечно или общо сумата за обучението за година в размер на 8393 долара. Таксата за лятното училище възлиза на 570 долара, а месечната такса за здравно осигуряване в размер на 243 долара. Разходите за дентална грижа на Р., възлизат около 1000 долара на година. Р. е с констатирано късогледство и астигматизъм, налагащо носенето на очила, които периодично подлежат на подмяна. Сумата, заплатена последно в България за закупените очила, е в размер на 710 лв Няма спор между страните, че цялостните грижи по отглеждането и възпитанието на Р. са поети от майката, която посреща адекватно потребностите на непълнолетния си син.

Между А. и майката има изградена здрава емоционална връзка. Майката Й. А. М. притежава апартамент, който е ипотекиран. Ипотеката е в размер на 201 907 долара, а месечното и трудовото и възнаграждение, без удръжките възлиза на сумата в размер на 3 580 долара. Притежава МПС – „*** – 2016 година.

Бащата от своя страна не е търговец и няма участие в търговски дружества. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма данни за подадени уведомления но чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за регистрация на трудови договори в НАП за период от 01.01.2022 г. до 05.12.2023 г. Няма подадени Декларации образец № 1 - Данни за осигурено лице за периода от м. 01/2022 г. до настоящия момент и за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2022 г. и 2023 г. Съгласно справка за изплатени доходи различни от трудови за календарната 2022 година, на лицето е изплатена сума в размер на 171 628 лева от „ТОП БЕТ“.

Й. П. Р. има безусловно задължение към малолетно дете, за което и полага грижи – С.

Й. Р. роден на 01.08.2013г.

Установява се от показанията на свидетелят Х. С. З. / без родство със страните/, чийто показания съдът кредитира като обективни, незаинтересовани и основаващи се на непосредствени възприятия, че всяка година от край на м.април до м. септември Й. П. Р. работи като **** близо до Бостън, в Америка. В този период, Й. работи по 12 до 15 часа на ден, получава възнаграждение в кеш и не заплаща никакви данъци. Остатъка от годината живее в България, като се изхранва от спечелените пари от работните месеци в Америка.

Според свидетеля, на сезон бащата печели между 25 000 до 35 000 долара, които не са обложени с данък.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен 3 състав намира, че при определяне на нуждите на търсещия издръжка, съдът следва да се съобрази както с възрастта на детето Р., който е в период свързан със съществени промени в живота на младия човек, обвързани както с физическата промяна в него – бързото му израстване, предполагащо и нужда от по-честа смяна на облекло, обувки; така и с навлизането в етап от живота му, в който детето следва да прояви активност в интелектуален и образователен план, за да осигури пълноценното си развитие, както в училище, така и в определени извънкласни дейности, развиващи благоприятни личностни характеристики в младия човек. Всичко изброено неминуемо предполага нуждите от повече храна и повече почивка, последната от своя страна, възприемана в различните и форми – както на отдих, така и на забавления и социални контакти. Отделно от изброеното, Р. има и здравословен проблем, с констатирано късогледство и астигматизъм, налагащо носенето на очила, които периодично подлежат на подмяна

Изключая горното, съдът се съобразява и със съпътстващите фактори, каквито са: размера на минималната работна заплата – служещ като база за определяне на минималния размер на издръжката, но също и с индекса за променящите се икономически реалности в държавата, както и наличието на значителна инфлация и поскъпване на множество битови стоки и услуги в страната.

Спори се между страните относно това дали определеният размер над 400 до 500лв, е съответен на възможностите и материалното състояние на бащата.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че средствата необходими за задоволяване нуждите на детето в образователен план; за джобни пари за училище; санитарни нужди; облекло и за извънкласни спортни дейности, възлизат на месечната сума от общо на 900 лв. Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.5 СК, размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. В конкретния случай, бащата е в трудоспособна възраст и не страда от заболяване, което да намаля трудоспособността му, работи сезонно в Америка всяка година и реализира доходи от тази сезонна работа между 25 000 до 35 000 долара на година.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че от ежемесечно необходимата за непълнолетния издръжка от 900лв, бащата независимо, че има безусловно задължение и към друго ненавършило пълнолетие дете в неговите финансови възможности е и следва да заплаща издръжка на непълнолетния си син Р. в размер на 500 лева месечно, който размер съответства на нуждите на детето и възможностите на даващия издръжка. Разликата от 400лв месечно, следва да се поеме от майката на детето, която полага непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание. В този смисъл размерът на ежемесечната издръжка е правилно определен от първоинстанционния съд.

Мотивиран от гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна и като такава, същата следва да бъде оставена без уважение, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

4

С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят направени по делото разноски, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 500лв, който не следва да бъде редуциран, предвид фактическата и правна сложност на делото, и проявената процесуална активност на адв. В. Х. във въззивното производство.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2169 от 15.05.2024г. на постановено по гр.д.№11211/2023г , в обжалваната част.

ПРС, четвърти бр.с.,

ОСЪЖДА Й. П. Р., ЕГН ********** Д. Й. М., ЕГН ********** от гр.П***, ул.***** / чрез адв. Т. Й./ да заплати на Р. Й. Р., ЕГН **********, действащ лично и чрез неговата майка и законен представител Й. А. М., ЕГН ********** направени пред въззивната инстанция разноски в размер на 500лв / петстотин лева/.

В необжалваната част, Решение №2169 от 15.05.2024г. на ПРС, четвърти бр.с., постановено по гр.д.№11211/2023г, е влязло в законна сила.

Решението не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5