Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 890 от 28.11.2024, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 545/2024
Вид
Решение № 890
Подписан
28.11.2024
Състав
Татяна Димитрова Богоева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5, ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл. 2, ал. 1, т. 7 · Закон за общинската собственост
  • чл. 56, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 5, ал. 3 · Закон за общинската собственост
  • чл. 7, ал. 1, пр. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 6 · Закон за собствеността
  • чл.77 · Закон за собствеността
  • чл. 77, ал. 1, предл. второ · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • Чл. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Благоевград, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210100545 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „А.“, чрез адвокат Г. М., със съдебен адрес гр.

Б., ул. „Ц.“ №, срещу Община Благоевград, ЕИК, с адрес: гр. Благоевград, .2700, пл. „Г. Измирлиев-Македончето“ №

1, представлявана от кмета М.

Б..

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ответника Община Благоевград, с ЕИК, с административен адрес в гр. Благоевград, пл. „Г. Измирлиев“ №1, представлявана от Кмета на Община Благоевград, че Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „А.“ е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Благоевград, местност „Стара гара — Ш. 14“, с площ 1372 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:5, при граници (съседи): ***, ***, ***, ***, 04279

23.6 и ***, въз основа на давностно владение по смисъла на чл. 77, ал.

1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че от 1984 г. ищецът владее и стопанисва поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в град Благоевград, местност „Стара гара - Ш.14“, с площ 1372 кв.м. Твърди се, че Б. С. владее и ползва процесния имот, който е наследство от неговия дядо по бащина линия Г. С. К., съгласно нотариален акт от 1942г. Сочи се, че преди 1984г. имотът е 1 владян и ползван от бащата на Б. - Н. Г. С., който е син на Г. С. К. и баща на Б.

С.. Навежда се, че ищецът обработва земята в имота от 1984 до 1988-89г. като го засявал ежегодно с царевица, а след 1989г. и до настоящия момент Б. С. владеел имота и го ползвал като го засявал ежегодно и го стопанисвал като житна нива. Сочи се, че предвид продължителното и необезпокоявано владение на този имот повече от 39г. години, ищецът предприел действия по сдобиване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, като в тази връзка през третото десетдневие на месец януари 2024г. ищецът подал молба- декларация за обстоятелствена проверка до община Благоевград, чрез която да се сдобие с удостоверение, доказващо, че имотът не е общинска собственост. Сочи се, че от община Благоевград издали на ищеца удостоверение, от което било установено, че процесният имот е актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 13038/01.02.2024 г. Посочва се, че АЧОС се установява, че имотът е актуван като общински на 01.02.2024г., няколко дни след като ищецът подал молбадекларация за издаване на удостоверение за липса на общинска собственост на процесния имот. Въпреки издадения акт се сочи, че фактическото владение на процесния имот се осъществявало от ищеца, който е придобил правото на собственост на процесния имот по давност, чрез явно, непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години.

Сочи се, че възникналият спор между ищеца и община Благоевград относно правото на собственост на процесния поземлен имот обуславя правния интерес на ищеца да сезира съда с искане за произнасяне по спора с цел неговото разрешаване.

Твърди се, че от 1984г. до настоящия момент, в продължение на 39 години, ищецът лично и непрекъснато владее процесния имот, като в същия ищецът упражнявал фактическата власт с намерението да се свои вещта, което се изразявало чрез различни действия: засаждане, обработване и отглеждане на царевица и жито (овес). Твърди се, че в грижите за имота ищецът е подпомаган от семейството си, от майка му и баща му, когато са били все още живи. Твърди, че ищецът и неговото семейство потребявали продукцията от имота за отглеждането на собствените му селскостопански животни.

Твърди се, че изброените действия от страна на ищеца изпълват фактически съдържанието на правомощието на собственика, като това владение е било непрекъснато, явно, поС.но и спокойно, тъй като считано от 1984 г. владението на имота от ищеца е било поС.но, изразяващо се в трайна воля да държи вещта за себе си; непрекъснато — не е отнемано от никое друго лице; несъмнено и спокойно, защото не е установено по насилствен начин и явно - ищецът е демонстрирал по един явен и безусловен начин упражняването на фактическа власт върху поземления имот. Твърди се, че до настоящия момент трети лица не са имали претенции към собствеността на процесния имот, никой не се е противопоставял на явното владение на имота от ищеца.

2

На следващо място се иска от съда да вземе предвид неоспоримия факт, следващ от самия текст на АЧОС - невъзможността да се установи по ясен и безспорен начин на какво придобивно основание се твърди, че процесният имот е общинска частна собственост. Сочи се, че в графа „правно основание“ на акта е посочено - „чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС ; чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/ 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ.

В настоящия случай се твърди, че процесният имот е запазил статуса си на частна собственост и е владян като такъв, поради което, от гледна точка на реституционното законодателство и изложеното по-горе, според ищеца не е налице основание за включването му в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ, поради което въпросният имот не фигурира и в обхвата на Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОС, общината удостоверява възникването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост. Сочи се, че Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие по аргумент от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗОС, следователно дали един имот е общинска собственост не зависи от това дали е актуван, а от това дали общината може да докаже осъществяването на фактическия състав на конкретно придобивно основание, на което се позовава.

Посочва се, че актът за частна общинска собственост е официален удостоверителен документ, съставен от посочени в закона лица по определен ред и установена форма и има констативно действие, т. е. не създава в полза на общината право на собственост върху конкретния имот, а само удостоверява принадлежността на това право до установяване на противното, като в тази насока се цитира съдебна практика /Решение № 2903 от 27.02.2019 г. по адм. д. № 2933/2018 на Върховния административен съд; Решение № 1302 от 05.02.2015 г. по адм. д. № 15249/ 2014 на Върховния административен съд и др./

В заключение се сочи, че процесният имот не е общинска частна собственост, а собственост на ищеца, който го е придобил въз основа на разпоредбата на чл. 77, ал. 1, предл. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно давностно владение повече от 39 години - от 1984 г. до настоящия момент.

С Разпореждане № 906/26.03.2024г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника Община Благоевград е връчено на 27.03.2024 г. чрез Е. С. - деловодител.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен 3 срок от получаване на съобщението на 29.04.2024 г. е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен изцяло.

Претендират се сторените в производството разноски.

Оспорва се твърдението, че ищецът Б. Н. С. е собственик на процесния поземлен имот.

Твърди се, че Община Благоевград е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал.

1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост, общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., доп., бр. 99 от 2002 г., изм., бр. 13 от 2007 г.; изм., бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; изм., бр. 43 от 2008 г.; доп., бр. 6 от 2009 г., изм. и доп., бр. 10 от 2009 г.; изм., бр. 62 от 2010 г.; изм., бр. 49 от 2014 г.), общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.

Твърди се, че с Акт за частна общинска собственост № 13038/01.02.2024 г. имот с идентификатор № ***, на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е актуван като частна общинска собственост. Посочва се, че видно от акта имот с идентификатор № *** е с площ от 1 372 (хиляда триста седемдесет и два) кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, с номер по предходен план: 230015, находящ се в гр.

Благоевград, местността „Стара гара - Ш.14“.

Оспорват се твърденията на ищеца, че в акта за частна общинска собственост е невъзможно да се установи по ясен и безспорен начин на какво придобивно основание се твърди, че процесният имот е общинска частна собственост. Твърди се от ответника, че видно от приложение № 1 към Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, процесният имот с идентификатор № *** попада в обхвата на горецитираното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че в приложение № 1 към Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ процесният имот е записан под № 33, с площ от 1 372.14 кв. м., с начин на трайно ползване: неизползвана нива (угар, орница).

Навежда се, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове, като провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на Общината, при което същата действа само и единствено в 4 изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган, решение. Излага се, че процесният имот е включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ и същият е общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост, т.е. земята останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Посочва се, че като административен орган на поземлена собственост, ОСЗ има задължение не само да признае правото на възстановяване собствеността на правоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши докрай предвидената в закона процедура като определи границите на възстановените имоти по картата на възстановената собственост.

Излага се, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ урежда правния статут на земеделските земите, които не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4 и ал. от ПЗР на ЗСПЗЗ, именно тези земи според ответника представляват остатъчен фонд, който се придобива от Общината по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и съответно, последната има право да се разпорежда с тях. Излага се, че с представеното Протоколно решение № 3/25.07.2008 г., с което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, ведно с представеното приложение за землището на гр. Благоевград. В конкретния случай, се твърди, че придобиването на правото на собственост върху процесния имот от Общината е станало по силата на закона.