Решение № 3990 от 10.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3990 гр. Варна, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110109498 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от М. И. М. и А. Д. М., двамата от гр. *, с която срещу „***“ АД и „**“ АД, двете от гр. *, е предявен положителен установителен иск за установяване правото на собственост върху реална част от недвижим имот, придобито по силата на присъединено и самостоятелно упражнявано давностно владение, на основание чл. 124 ГПК.

В исковата молба ищците М. И. М. и А. Д. М. твърдят, че са съпрузи, по силата на сключен на 26.08.1959 г. граждански брак. Излагат, че по време на брака си са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху реална част с приблизителна площ от 900 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *, находящ се в област В*“, СО „*“, с площ на целия имот от 9438 кв.м. Твърдят, че реалната част, предмет на иска, граничи на югоизток, североизток и северозапад с останалата част от имота, а на югозапад с поземлен имот с идентификатор *(път). Ищците сочат, че са придобили собствеността върху имота на оригинерно основание чрез упражнявано от тях явно и необезпокоявано давностно владение, започнало през 2005 г. и продължаващо до настоящия момент. Твърдят, че владението е установено след смъртта на *М. *– баща на първия ищец, който на свой ред е владял имота, след като го е придобил чрез неформална покупко-продажба през 80-те години на ХХ век. Сочат, че към своето владение са присъединили владението на наследодателя на първия ищец за периода от 1987 г. до 2005 г. Излагат, че са владели имота като собственици и са манифестирали това владение чрез извършване на действия, сред които през 2009 г. получаване на разрешение за строеж на водопроводно отклонение и сключване на договор с „В и К Варна“ за продажба на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води, в който процесният имот е посочен с № *по предходния кадастрален план.

Твърдят, че * отказва да приеме данъчна декларация за имота поради липса на официален документ за собственост. Излагат, че през май 2023 г. са предприели действия за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, но след извършена справка в кадастралния регистър са установили, че като собственик на процесния имот е вписано дружеството „*“ ООД по силата на нотариален акт № * г. Това обстоятелство според ищците е пречка за снабдяването им с необходимата скица за успешно провеждане на процедурата 1 по узаконяване на правото им на собственост и поражда правен спор. Ищците сочат, че след справка в Търговския регистър са установили, че „*“ ООД е преминало през различни преобразувания, в резултат на които негови правоприемници са акционерните дружества „*“ АД и „Р*“ АД, които са ответници по настоящото производство. Считат, че имат правен интерес да предявят установителен иск за собственост на реалната част спрямо ответниците.

Молят за присъждане на разноските по делото.

Ответникът „*” АД подава писмен отговор в срок, с който оспорва иска. Твърди, че предявеният срещу него установителен иск е недопустим, тъй като ищците нямат правен интерес от предявяването му. Излага, че процесният имот с идентификатор *не е част от имотите, придобити от ответника чрез договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № * г., вписан под вх. рег. № * г. в Служба по вписванията – *. Посочва, че ответното дружество не е собственик на този имот, не претендира никакви права върху него, включително и върху процесната реална част. Твърди, че ищците са напълно непознати за ръководството на ответното дружество и никога не са заявявали пред него някакви свои права върху процесния имот. В тази връзка излага, че ответникът не е оспорвал техни евентуални права и не е давал повод за завеждане на дело за собственост. Позовава се на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК и трайната съдебна практика, като твърди, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск за установяване на право на собственост. Счита, че такъв интерес би възникнал само спрямо лице, което оспорва правата на ищеца и евентуално твърди свои такива, изключващи тези на ищеца. Сочи, че предявяването на иск срещу всяко друго лице е безпредметно и лишено от правен интерес, тъй като не би довело до защита на твърдяното от ищците право. Твърди, че ответното дружество няма отношение към имота, поради което не би могло да изрази становище по основателността на иска и верността на изложените в исковата молба факти, които не са му известни. Счита, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник и при липса на правен интерес, поради което подлежи на прекратяване. Алтернативно, в случай че искът бъде приет за разглеждане и спорът бъде решен по същество, твърди, че при евентуално уважаване на иска ответникът не следва да дължи разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

Ответникът „*“ АД не е подал писмен отговор в срок.

Ищците М. И. М. и А. Д. М. изразяват становище по отговора на исковата молба, като заявяват, че ответникът не оспорва, че в кадастралния регистър на недвижимите имоти в гр. Варна като собственик на имота се легитимира „*“ ООД, което дружество е праводател на ответниците. Сочат, че това обстоятелство е пречка за тях да се снабдят със скица на имота, поради което е налице спор за материално право и за тях е налице правен интерес от предявяването на иска.

Ответникът „*” АД подава становище, с което поддържа отговора на исковата молба.

Счита, че не е заявявало права върху имота, поради което искът е лишен от правен интерес и е недопустим.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат исковете.

В съдебно заседание ответникът „*” АД, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът „*“ АД не оспорва собствеността на ищците.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск за собственост върху реална част от недвижим имот, придобита след упражняване на давностно владение, е квалифициран по чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищците е следвало да 2 докажат, че е станали собственици на процесната реална част от ПИ с идентификатор *на твърдяното от тях оригинерно придобивно основание- упражнявано повече от 10 години давностно владение в периода 2005 г. – 2024 г., като установят признаците на владението в този период, както и липсата на законови пречки за придобиването на собствеността. В тежест на ответниците е било да докажат противопоставими свои права на собственост върху процесната реална част от ПИ с идентификатор *, които изключват придобивното основание на ищците.

Във връзка с установяване правото на собственост е представено удостоверение за граждански брак, от което се установява, че ищците са сключили такъв през 1979 г. От представения препис-извлечение от акт за смърт се установява, че *М. **нов е починал на * г. Представено е Разрешително № *от *г. от ВиК-Варна за строеж на водопроводно отклонение в имот находящ се в „*-*“ № *на М. М.. В тази връзка е представен и Договор за продажба на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води, сключен между ищеца и ВиКВарна на *г. От показанията на разпитаната по делото свидетелка **И.а се установява, че познава ищците от повече от 20 години. Знае, че имат имот в Боровец-север, защото са им съседи от запад. Споделя, че ищците гледат имота и никой не им е правил проблеми за него, като имотът отдавна е бил купен от техен роднина. Имотът представлява оградено лозе с площ около 800 кв.м.

Няма спор относно идентичността на имота. От заключението на вещото лице по допуснатата по делото СТЕ се установява, че имот *с площ 920 кв.м. по КП/1996 г. се ситуира изцяло и само в границите на процесния имот № *с площ 9439 кв.м. по КККР, ПНИ/2012, със собственик по регистър „*“ ООД.

Ответниците не оспорват собствеността на ищците. Представят се доказателства за предполагаеми права на други неучастващи в процеса лица върху процесната реална част.

Представено е Решение № * г. на ОСЗ-Варна за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари граници в землището на кв. *, гр. *, от което се установява, че на наследниците на * е признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на редица имоти, като е отказано признаване правото на собственост върху други. Представено е Решение № ***от *г. на ВРС, от което се установява, че по жалба на ***заповедта на областния управител на обл. Варна е отменена в частта относно вписването на данни за собствеността в регистъра на собствениците към плана на имот № *, попадащ в стар имот № *и възстановен на наследниците на ***.

Предвид липсата на оспорване, и с оглед събраните по делото доказателства, в отношенията между страните може да се приеме, че ищците са собственици на процесната реална част, въз основа на упражнявано от тях и наследодателя на ищеца давностно владение в посочения период.

Спорът между страните се поражда от погрешно вписване на обстоятелства в регистрите за собственост. Представен е Кадастрален регистър на недвижимите имоти в гр.

Варна от *г., от който е видно, че за имот с идентификатор *, стар *, като собственик е вписан „*“ ООД, въз основа на Акт № * г. Представен е този Нотариален акт № * г. на нотариус **, вписан в СВп като Акт № *. От същия се установява, че * е продал на „*“ ЕООД множество недвижими имоти, описани в 17 точки.

Между страните не е спорно, че целият имот № *(в който се намира и спорната реална част) не е част от имотите, прехвърлени с НА № * г. Този факт се потвърждава и от обясненията на вещото лице в о.с.з., че нито един от тези имоти не попада в процесната територия. От заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна задача се установява, че към датата на експертизата ПНИ и КККР не са влезли в сила по отношение на процесния имот. Вещото лице посочва още, че имотът е очертан в плана с червена линия, което означава, че има спор за имота, за него СГКК-Варна не издава скица и сделки с него не могат да се извършват.

Първият спорен въпрос е дали искът изобщо е допустим и имат ли правен интерес ищците от търсената защита, когато ответниците съдебно не оспорват правото му на 3 собственост. По този въпрос съдът с доклада по делото е изразил становище, че от представените писмени доказателства от външна страна може да се направи извод, че в кадастралния регистър като собственик на имота е вписано дружеството праводател на ответниците - „*“, поради което е налице спор за материално право между страните, доколкото това е пречка за ищците да се снабдят с необходимите документи за установяване правото им на собственост.

В хода на съдебното производство този извод на съда е останал непроменен. Видно и от проверките на вещото лице се установява, че на ищците се отказва издаването на скица от СГКК-Варна, защото има отразяване, че е налице спор за процесната реална част.

Ищците не могат да инициират процедура за признаване правото им на собственост въз основа на обстоятелствена проверка, не могат да се снабдят с КНА, съответно не могат да извършват сделки с имота. За всички трети лица ответниците се водят собственици на процесния имот, доколкото са вписани в регистъра за собственост, независимо че в настоящото производство се установи, че не притежават правото на собственост върху този имот, въз основа на вписания в регистъра титул за собственост, с който са прехвърлени различни от процесния имоти.

При положителния установителен иск правният интерес е налице, когато между страните съществува спорно правоотношение или неопределеност в правното положение, която накърнява правната сфера на ищеца и може да бъде премахната само чрез съдебно признание на правото.