Решение № 225 от 23.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Бургас, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20262120200146 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „С.С.К.В“, ЕИК ****, срещу Наказателно постановление №861451-F857397/12.11.2025г., издадено от **********, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. с Приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1, чл.26, ал.1 от Наредба - Н18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление и се моли за неговата отмяна. Оспорва се извършването на нарушението. Сочи, че ЕСФП се е опитала да изпрати данните за доставката на гориво към НАП, но е било неуспешно, поради това, че системата е била недостъпна. Поддържа, че АУАН е съставен извън тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Счита, че АУАН е бил съставен в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като не са били посочени нарушените от жалбоподателя разпоредби, което е нарушило правото му на защита. Намира, че при издаване на НП, АНО не е спазил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Поддържа, че случаят е маловажен и е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Излага твърдения за издадени срещу жалбоподателя 6 броя НП с налагане на отделни наказания по 1000 лева, както и налагане на ПАМ на обекта, които санкции се явяват тежки и непропорционални.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.

АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт Пашова оспорва жалбата като 1 неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано. Сочи, че Заповедта за налагане на ПАМ е била обжалвана и е била отменена, като не се е осъществило реално запечатване на обекта, и жалбоподателят не е претърпял имуществени вреди. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 13.10.2025г., в 10:46ч. била извършена проверка от служители на НАП в това число и свидетелката Г. А. - старши инспектор в НАП, на търговски обект по смисъла на пар.1 т.41 от ПР на ЗДДС - бензиностанция „Черни връх“, находящ се на адрес: гр. Бургас, Път „Бургас - Средец“, стопанисван от ЕТ „С.С.К.В“, с ЕИК: ****, констатациите, на която са били отразени в протокол за извършена проверка в обект cep. АА № 0139069/13.10.2025г. и протокол № 1307246/30.10.2025г. Установило се, че лицето, извършващо продажби на течни горива, има въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), представляващо електронна система с фискална памет (ЕСФП), модел „DFS- Q7S-KL“, с одобрение от БИМ № 173FS/28.05.2019r, с индивидуален номер DT509954 и номер на фискалната памет 02787425, и средства за измерване: нивомерна измервателна система (НИС), модел „Site Sential OPW“, с номер от държавния регистър 5055, три /3/ на брой единични бензиноколонки, Adast 8951.31, с номер от държавния регистър 4111, две /2/ на брой колонки LPGK, c номер от държавния регистър 2741 и една модулна бензиноколонка, Adast 8996.75, с номер от държавния регистър 3674, с общо седем пистолета за зареждане на гориво.

Установило се, че в обекта се продават: дизелово гориво, бензин А95Н и втечнен нефтен газ (LPG), както и че обектът разполага със следните резервоари за съхранение на гориво:

Резервоар № 1, с вместимост 34 036 л. за бензин А95Н; Резервоар № 2, с вместимост 34 036 л. за дизелово гориво; Резервоар № 3, с вместимост 34 036 л. за дизелово гориво; Резервоар № 4, с вместимост 34 036 л. за дизелово гориво; Резервоар № 5, с вместимост 10 285 л. за LPG.

При проверката контролният орган констатирал, че на 23.05.2025 г. от задълженото лице са били подадени данни за 6 броя доставки на гориво, въведени ръчно чрез ЕСФП, за които ЕСФП обаче не е подала данни от нивомерната система към системата на НАП. При така установеното, а именно, че за 6 броя доставки на гориво на 23.05.2025г., регистрираното в обекта ЕСФП не е подало данни от нивомерната система към НАП, свидетелката Г. А. съставила срещу жалбоподателя АУАН cep. № F857397/30.10.2025 г. за извършени нарушения по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н- 18/2006 г., във връзка с Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 от Наредба - Н- 18/13.12.2006 г. на МФ, императивно изискуеми, съгласно Раздел III б, т. 3, буква „а“, а именно: „Видове данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка: а) данни от нивомерната система за доставка на горива“.

Впоследствие АНО е издал 6 броя НП за констатираните 6 броя административни 2 нарушения, като НП предмет на проверка в настоящото производство е за доставка с уникален контролен номер (УКН) на електронен акцизен данъчен документ (еАДД) 01000000000009537291, дата на доставка 23.05.2025, количество 4041 литра, вид на горивото - дизел и резервоар № 4, в който е било разтоварено. С наказателно постановление на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелката Г. А. са последователни, обективни, безпротиворечиви и логични и съдът ги кредитира в тяхната цялост. Показанията на свидетелката се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни лица (упълномощени със Заповед № З-ЦУ-30875/23.06.2025 г. и Заповед № 445/16.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съдът не споделя поддържаната в жалбата защитна теза за допуснати в производството нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП подробно е била описана установената при извършване на проверката фактическа обстановка, която е била подведена и под правната квалификация на извършено нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. с Приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1, чл.26, ал.1 от Наредба - Н18/13.12.2006г. на МФ. Вмененото на жалбоподателя нарушение е било описано както от фактическа страна, така и от правна, като са били описани и обстоятелствата, при които е било извършено. Индивидуализирано е изпълнителното деяние, а именно неподаване на данни от нивомерна система към НАП на количествата на получени доставки на гориво в обекта. Конкретизирана е и датата и мястото на извършване на деянието, а именно датата на доставката - 23.05.2025 г. и в проверявания обект - бензиностанция „Черни връх“, находящ се на адрес: гр. Бургас, Път „Бургас Средец“. Ето защо настоящият състав намира, че не е налице неяснота по отношение на вмененото на жалбоподателя процесно нарушение и правото на защита не му е било нарушено.

3

В нормата на чл.118, ал.6 от ЗДДС е предвидено задължение за регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Според чл.3, ал.3, във вр. с ал.2 от Наредба № Н18/13.12.2006г. всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, подлежаща на метрологичен контрол. Не се спори по делото, че ЕТ „С.С.К.В“ извършва продажба на течно гориво, поради което се явява и адресат на задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за предаване по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система (НИС) за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Не е спорно, а се установява и от показанията на свидетеля А. и от писмените доказателства, че в обекта е монтирана и функционира ЕСФП с нивомерна система.

Същевременно от фактическа страна по делото от показанията на свидетелката А. се установява, че ЕСФП на проверявания обект не е подала данни от нивомерната система за получена на 23.05.2025 г. доставката на 4041 литра дизелово гориво, с което на практика се възпрепятства възможността да се определят наличните количества гориво в резервоара в обекта. По този начин от жалбоподателя е реализирано нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба № Н18/13.12.2006г. при форма на изпълнителното деяние - бездействие, доколкото жалбоподателят е пропуснал да извърши едно правно дължимо действие. В действителност от предстаени в преписката фискални документи, изведени от ЕСФП в обекта се установява, че процесните доставки са били предадени успешно по документи към НАП, но постъпилото зареждане е неуспешно изпратено, като е отразено, че системата е била недостъпна. Видно от налично в преписката писмено доказателство - становище на управителя на сервизното дружество, обслужващо жалбоподателя, техническият проблем е бил определен като липса на връзка със сървъра на НАП. Независимо от това в проведения разпит актосъставителят А. посочва, че при подобна констатация от търговеца, е следвало веднага да бъде изпратено до НАП уведомление за наличния проблем в системата. В случая жалбоподателят, въпреки че е бил наясно, че изпращането на данните за количествата на доставките на гориво на 23.05.2023 г. от нивомерната система е било неуспешно, същият не 4 е сезирал органа по приходите за установения технически проблем. Следователно жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.3, ал.3 от Наредба № Н18/13.12.2006г. и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

На следващо място съдът не споделя възражението за маловажност на случая. По смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретната хипотеза според съда предвид наличните по делото данни, не може да се направи извод, че в случая деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, което да обуславя неговата маловажност. Нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения, свързани с дейността по контрол на количествата заредено гориво в резервоарите на търговските обекти, които извършват продажба на течни горива, като по този начин се гарантира проследяемост и контрол на получените приходи от извършените продажби и надлежното отчитане на дължимите данъци. Нарушения от посочения вид са предпоставка за ощетяване на фиска, поради което не може да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.