Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 12.01.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1785/2023
Вид
Решение № 21
Подписан
12.01.2024
В сила
17.04.2024
Състав
Боян Пенев Войков

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Русе, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520201785 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Б. Ш., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. Г. П. от АК – Разград, със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 23-1085-001936/20.06.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, в частта, с която на жалбоподателя са му наложени наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че деянието не е извършено или е налице случайно деяние, доколкото не оспорва факта, че се е движил през мястото, на което е установено нарушението, но движението е осъществил при нормална скорост и в дъждовно време, а на пътя имало неравност, както и разпилян пясък и кал от близкия строеж, поради което настилката била хлъзгава. След настъпването на инцидента мястото било посетено от служители на пътна полиция, които показали на жалбоподателя видеозаписи от видеонаблюдението на участъка, през който е минал жалбоподателя, но настилката не се виждала добре и полицаите решили, че тя била напълно суха 1 и чиста, а поднасянето е било извършено умишлено. Тази тяхна констатация била неправилна. Заявява, че нямал голям опит в управлението на автомобил със задно задвижване и бил изненадан от поднасянето, поради което не могъл да овладее автомобила. Моли за отмяната на наказателното постановление в обжалваната част като му бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, вместо него се явява упълномощеният защитник – адв. Г. П., който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Жалбоподателят бил с малък опит като водач на МПС и притежавал процесният лек автомобил „БМВ“ сравнително отскоро и най-вероятно поради обстоятелствата, че същият бил с автоматична скоростна кутия, сравнително мощен и със задно предаване, жалбоподателят изгубил контрол над управляваното от него МПС и така се стигнало до инцидента. Той е навлязъл в кръговото кръстовище със скорост, която била видимо еднаква със скоростта на останалите участници в движението, т.е. разрешената за участъка скорост не е била превишавана. Видно е обаче, че срещу отбивката за магазин „Мосю Бриколаж“ било налице поднасяне по някаква причина на този автомобил, след което имало реакция от шофьора по компенсиране на това поднасяне, но до такава степен, че се стигнало до обръщане на автомобила обратно на посоката на движение. Не били събрани в настоящото производство данни за умишлено предизвикване на такова състояние на автомобила и неговото умишлено завъртане от водача с някакви последователни действия, а това по-скоро представлявало загуба на контрол при опит да бъде компенсирано първото поднасяне. Пътното платно не било идеално чисто, към пресечката на магазина, вероятно поради преминаване на строителна техника, е имало разнесена пръст от гумите на техниката, в резултат на която настъпила и загубата на сцепление между гумите на задвижващите колела на автомобила и се стигнало до това поднасяне. Това не се дължало на умишлено предизвикване на това състояние, т.е. на умишлено „дрифтене“, което да представлява нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а причината за тези движения на автомобила се дължала на други обективни фактори. Поради тези съображения така описаното в АУАН и НП деяние се явявало несъставомерно.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

2

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 07.09.2023 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 29.08.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 23-1085-001936/20.06.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе е издадено против К. Б. Ш. за това, че на 27.05.2023 г., в 15,59 ч, в гр. Русе, на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Липник“, на около 50 м след кръговото кръстовище, в качеството си на водач, е управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ 320Д“ с рег. № СВ 8223 НР, като в условията на ясно време и суха пътна настилка е използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен за съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като превъртял задните задвижващи колела на управляваното от него МПС по сухото асфалтово пътно укритие, вследствие на което автомобилът се поднесъл последователно наляво и надясно по поската му на движение, преминавайки от една пътна лента в друга, както и че вследствие на тази маневра е загубил контрол и е причинил ПТП. Наказателното постановление се обжалва само в частта, в която жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

От разпита на актосъставителя, свидетелите, огледа на вещественото доказателство – комапктдиск, и съдържащите се в него фотоснимки и видеозаписи, както и от другите приложени по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 27.05.2023 г., около 15,59 ч, жалбоподателят Ш., в качеството си на водач, управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ 320Д“ с рег. № СВ 8223 НР, като се движил в по улиците на гр. Русе – по бул. „Цар Освободител“ в участъка между кръстовището на булеварда с ул. „Шипка“ (кръстовището при Кооперативния пазар) и кръговото кръстовище между бул. „Цар Освободител“, бул. „Липник“ и бул. „Генерал Скобелев“. Времето било облачно, но сухо и безвалежно. Жалбоподателят бил сам в управлявания от него лек автомобил. След като излязъл от кръстовището на бул. „Цар 3

Освободител“ и ул. „Шипка“ Ш. продължил в посока кръговото кръстовище между бул. „Цар Освободител“, бул. „Липник“ и бул. „Генерал Скобелев“, като се движил в крайна лява лента. В крайната дясна лента на това пътно платно се намирал запълнен с пръст изкоп, който не бил асфалтиран. По ширина той заемал почти изцяло крайната дясна лента, като започвал от кръстовището на ул. „Шипка“ с бул. „Цар Освободител“ и свършвал на около 10 м преди кръговото кръстовище, към което се движел жалбоподателят.

Наближавайки кръговото кръстовище, жалбоподателят искал да извърши десен завой и да продължи движението си по бул. „Липник“, като за целта започнал да се престроява последователно от лява в средна лента и, след като подминал изкопа, в дясна лента, от която започнал да навлиза в кръговото кръстовище с нормална скорост, излизайки на бул. „Липник“ в посока магазини Кауфланд и Практикер в средна лента. Излизайки от завоя жалбоподателят, преди да е изправил волана, натиснал рязко газта и ускорил внезапно напред, като завъртял почти докрай наляво волана на управляваното от него МПС, в резултат на което същото поднесло със задната си част в ляво и задните задвижващи колелета се превъртели. Приплъзвайки се наляво, под наклон от около 30 градуса спрямо осевата линия на пътната лента, жалбоподателят продължил да се движи напред в това положение за около 2 секунди, продължавайки да натиска газта със завъртян наляво волан, вследствие на което автомобилът му поднесъл надясно и рязко се завъртял с голяма скорост на ляво, което изненадало жалбоподателя и той не успял да завърти волана в обратната посока навреме, поради което под давление на инерционните сили автомобилът му се извъртял на 180 градуса, приплъзвайки се наляво към тротоара на разделителната ивица между двете платна, качил се върху него и се ударил в разположената върху разделителната ивица метална ограда, в която били вплетени розови храсти. След инцидента жалбоподателят веднага съобщил за случилото се на ЕЕН 112 и се обадил на св. С. К. Й., за да му окаже съдействие.

Св. Ж. Й. Ж. и св. П. Р. П. били полицейски служители в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, които към датата и часа на произшествието се намирали в служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег. № СВ 5965 КК. Няколко минути след реализираното от жалбоподателя ПТП двамата полицейски служители преминавали през кръговото кръстовище, през което по-рано преминал и жалбоподателят, със служебния автомобил, като се движили към 4 бул. „Липник“. Излизайки от кръговото кръстовище те забелязали стоящият неподвижно в лява пътна лента, обърнат срещу посоката на движението, лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № СВ 8223 НР, собственост на жалбоподателя, затова отбили вляво и спрели пред него, за да предприемат действия по изясняване на случая. През това време започнало да вали дъжд. След известно време на място дошъл и св. С. Й., който се обадил на Пътна помощ да дойдат да приберат авариралия автомобил на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, като между повечето от тях не са налице противоречия. Съдът не кредитира показанията на св. Б. К., който твърди, че около 18 ч е минавал случайно през кръговото кръстовище и е забелязал авариралия автомобил на жалбоподателя и към този момент все още на място не е имало полицейски органи. Тези показания са очевидно недостоверни, доколкото деянието е извършено около 15,59 ч, а до идването на полицейските служители не се наблюдават други лица да са дошли при жалбоподателя. Съдът не кредитира показанията както на този свидетел, така и на св. С. Й., които заявяват, че на пътя е имало кал или кални следи. Такова обстоятелство не е било установявано от полицейските служители, а напротив, дори и е отречено от св. Ж. Ж., който е заявил, че пътното платно е било чисто и е нямало каквито и да е било препятствия. Казаното от този свидетел се потвърждава и от изгледаните в съдебно заседание видеозаписи и фотоснимки.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

5

За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 175, ал.

1 ЗДвП, е необходимо привлеченото към отговорност лице да има качеството на водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В настоящия случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за последната хипотеза, която съответства на задължението му като водач по чл.

104б, т. 2 ЗДвП.

Административното обвинение срещу жалбоподателя е за това, че е използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като е извършил маневра, която често се определя като „дрифт“. Няма легално понятие за "дрифт", като за това се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат, на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва – в този смисъл са Решение № 291/28.11.2023 г. по КАНД № 292/2023 г. на АдмС – Русе и Решение от 6.08.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 250/2020 г., поради което това понятие се явява изяснено в достатъчна степен от превалиращата съдебна практика. Това е спортна техника на шофиране, което представлява използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари Решение от 10.11.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 372/2020 г. Това всъщност и характеризира конкретното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Ш., от обективна страна.