Решение № 3369 от 21.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3369 гр. София, 21.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110118598 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Е. А. К. е предявила против „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите, за които срещу нея е издаден изпълнителен лист на 13.12.2024г. по гр.д.№27777/2019г. на СРС, 157-ми състав и е било образувано ИД № 20258600400039, поради изтекла погасителна давност: сумата от 162,97 лева - разноски по исковото производство и сумата от 12,46 лева разноски за заповедното производство съгласно издадения изпълнителен лист.

Ответникът, в срока за отговор, оспорва основателността на иска, като сочи, че в негова полза по влязло в сила на 4.1.2020г. съдебно решение е поискал издаване на изпълнителен лист. С молба от 8.1.2025г. въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано ИД през 2025г. по описа на ЧСИ В М, като давността за вземането не е изтекла към момента на предявяване на иска, включително като се съобрази и спирането й на основание ЗМДПВИП. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че влизане в сила на решението по делото, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради 1 изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете, висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен).

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не е спорно обстоятелството, че въз основа на влязло в сила на 04.01.2020 г. съдебно решение № 299477/11.12.2019 г. по гр.д.№27777/2019 г. по описа на СРС, 157 състав, съдът е осъдил ищцата (ответник в това производство) да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 12,46 лева – разноски в заповедното производство и сумата 162,97 лева – разноски в исковото производство. Не е спорно също така, че въз основа на молба на ответника (ищец по делото на СРС, 157 състав) от 10.12.202 и разпореждане на съда от 13.12.2024 г. е издаден изпълнителен лист за присъдените разноски, получен от представител на дружеството на 17.12.2024 г.

Спорният в настоящото производство въпрос е дали правото на принудително изпълнение за вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, е погасено с изтичането на петгодишна погасителна давност, която е започнала да тече от 04.01.2020 г., респ. настъпили ли са обстоятелства, които да са довели до спирането или прекъсването на същата, преди тя да е изтекла.

Установява се от приетото в препис изпълнително дело № 2025860400039 по описа на ЧСИ В М, че на 08.01.2025 г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист срещу длъжника Е. К. и трети за спора лица. С молбата взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши справки за наличието на банкови сметки на длъжника и да наложи запор върху същите, за наличие на трудови договори и налагане на запор върху вземането за трудово възнаграждение, а ако не бъдат открити сметки и не са налице трудови доходи – да се пристъпи към опис, оценка и продажба на движими вещи на длъжниците. На основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложно да определи способа на изпълнението срещу длъжника.

На 14.01.2025 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до търговски банки в страната и до работодателя на длъжника Е. К. за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение, дължимо й от „Вера Груп“ ЕООД. На 05.02.2025 г. от „Уникредит Булбанк“ АД е изпратен отговор по изпълнителното дело, че сметките на длъжник Е. К. са били блокирани, върху същите е наложен запор и дължимите суми по запора са преведени/обезпечени частично.

В хода на настоящото производство по реда на чл. 389 ГПК по искане на длъжника е инициирано обезпечително производство. С определение № 26537/18.06.2025 г. е допуснато обезпечение на предявения иск по чл. 439 ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изпълнително дело № 20258600400039 по описа на ЧСИ М. На 15.08.2025 г. е издадена обезпечителна заповед № 726/15.08.2025 г., която е представена по изпълнителното дело на 19.08.2025 г.

2

С разпореждане от 19.08.2025 г. на съдебния изпълнителното производство е спряно.

Съобщението за спиране на изпълнението е получено от взискателя на 27.08.2025 г., с оглед което и разпореждането за спиране е влязло в сила на 04.09.2025 г.

При така очертаното развитие на изпълнителното дело по доводите на страните, ангажирани в производството, съдът приема следното:

Своевременно с отговора на исковата молба ответникът се е позовал на спиране течението на давността за процесните вземания за времето на обявеното на 13.03.2020 г. с решение на Народното събрание на РБ извънредно положение.

Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за срока от тази дата до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Цитираната разпоредба е ясна – със същата за времето на извънредното положение е спряно течението на давностните срокове.

Направеното от законодателя пояснение относно това кои срокове спират, а именно "с които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти", по мнение на настоящия състав на съда цели да поясни, че нормата е приложима както за погасителната давност, така и за придобивната давност. Аргумент в подкрепа на така направеното тълкуване е и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от същия закон - по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. С оглед обстоятелството, че е налице забрана за предприемане на обезпечителни и изпълнителни действия, то законодателят е предвидил относително реципрочна мярка за защита на правния интерес и на кредиторите, а именно спиране течението на погасителната давност за времето до отмяната на извънредното положение, като последицата е приложима за всички давностни срокове, водещи до погасяване правото на принудително изпълнение за вземания на частноправни субекти, какъвто е и ответникът в настоящото производство.

Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Ето защо и за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече. Течението му се е възобновило отново, считано от 22.05.2020 г. или същият е спрял за период от 2 месеца и 8 дни. С посочения срок погасителната давност се „удължава“. Следователно и към момента на образуване на изпълнителното дело /08.01.2025 г./, когато взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия с молбата за образуване, същият не е бил изтекъл. Следва да се посочи, че по изпълнителното дело давността за вземанията срещу ищцата е прекъснала с налагането на запори върху нейните вземания за трудово възнаграждение и тези по банковите й сметки в „Уникредит Булбанк“ АД на 14.01.2025 г. От момента на получаване на запорното съобщение с налагането на запора по банковите сметки на длъжника е започнала да тече нова давност, с петгодишна продължителност. Новият давностен срок не е бил към момента на 3 постановяване на обезпечителната мярка спиране на изпълнението по изпълнителното производство в изпълнение на издадената в производството по чл.

389 ГПК обезпечителна заповед, когато давностния срок отново е спрял да тече, тъй като за кредитора не е налице правна възможност да предприеме действия, насочени към изпълнение.

С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл.

78, ал. 3 ГПК възниква за ответника. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 евро (съгл. чл. 25, ал. 1 НЗПП) и присъжда заплатената такса за препис от изпълнителното дело в размер на 12,27 евро. Сума в общ размер на 112,27 евро следва да се възложи в тежест на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

Ботевград, ул. „........., срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите, за които срещу нея е издаден изпълнителен лист на 13.12.2024 г. по гр.д.№27777/2019г. на СРС, 157-ми състав и е било образувано ИД № 20258600400039 по описа на ЧСИ В М, рег. № 860, а именно: сумата 162,97 лева (83,33 евро) - разноски в исковото производство и сумата от 12,46 лева (6,37 евро) - разноски в заповедното производство, поради погасяване на правото на принудително изпълнение за вземанията с изтичане на петгодишен давностен срок.

ОСЪЖДА Е. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Ботевград, ул.

„........., да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23Б, сумата от 112,27 евро, представляваща разноски в първоинстанционното производство (гр.д. № 18598/2025 г. по описа на СРС, 41 състав).

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4