Решение № 10688 от 06.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10688 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110158066 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Електрохолд Продажби“ ЕАД срещу „Мария 2006“ ЕООД обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1507,91 лева, представляваща главница за доставена и потребена електрическа енергия и достъп до електроснабдителната мрежа за периода от 21.09.2021 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 09.09.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 106,97 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2021 г. до 24.08.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 49332/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.03.2023 г.

Ищцовото дружество твърди, че съгласно издадени Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135/29.11.2006 г., Лицензия за търговия с електрическа енергия № Л-229-15/17.05.2007 г. и Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г., издадени от ДКЕВР, продава електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на обособена територия. Посочва, че част от последната е и територията на град София, където е местонахождението на процесния недвижим имот. Излага, че между „Електрохолд Продажби“ ЕАД и ответника „Мария 2006“ ЕООД, като краен клиент, е налице облигационно правоотношение, възникнало от договор № 210031518316 от 04.04.2014 г. за снабдяване с електрическа енергия, сключен с праводателя на ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД, като доставчик от последна инстанция, за доставка на електрическа енергия до имот с адрес: град София, ***. Посочва се, че на основание договора между страните при ищеца е открита партида за имота на ответното дружество с клиентски номер 2100315183816. В исковата молба се твърди, че след измененията в ЗЕ, в сила от 01.10.2020 г. на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ крайните снабдители осигуряват снабдяването с електрическа енергия на обекти само на битови крайни клиенти, откъдето следва, че небитовите клиенти, като ответникът, не могат да бъдат такива на краен снабдител, а само 1 на търговец на електроенергия или на доставчик от последна инстанция. Поддържа се, че доколкото „Мария 2006“ ЕООД не е избрало доставчик на електрическа енергия в срок до 01.07.2021 г. и не е сключил договор с такъв, то на основание § 15, ал. 5 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ в сила от 26.06.2020 г. след тази дата снабдяването с електрическа енергия се осъществява именно от доставчик от последна инстанция, какъвто в случая е именно „Електрохолд Продажби“ ЕАД. Ищецът посочва, че през периода 21.09.2021 г. – 30.12.2021 г. е изпълнил задължението си и е доставил до процесния имот електроенергия, като ответникът не е заплатил същата, въпреки реалната доставка и консумация по цени, определени съгласно Методика за определяне на цените за електрическа енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция. Посочва, че общата дължима сума за доставена и потребена електрическа енергия и достъп до електроснабдителната мрежа през исковия период възлиза на 1507,91 лева, а лихвата за забава за периода от 26.11.2021 г. до 24.08.2022 г. в размер на 109,67 лева. Ищецът изяснява, че за дължимите суми е издал 4 броя фактури, както следва: фактура № 325608415 от 12.11.2021 г. за периода 21.09.2021 г. – 19.11.2021 г.; фактура № 327291515 от 12.12.2021 г. за периода 21.10.2021 г. – 219.11.2021 г., фактура № 329006017 от 12.01.2022 г. за периода 20.11.2021 г. – 10.12.2021 г.; фактура № 329006018 от 12.01.2022 г. за периода 21.11.2021 г. – 31.12.2021 г. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 49332/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът предявява процесните искове. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения обосновава правния си интерес от предявените установителни искови претенции с искане за уважаването им и за присъждане на сторените по делото разноски.

В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество „Мария 2006“ ЕООД, чрез законния си представител – управителя на дружеството Кристина Цачева, оспорва предявените искове с довод за неправилно начисляване на сумите по процесните фактури – в несъответствие с приложимата към момента на начисляване нормативна уредба, а оттук и за тяхната недължимост. Оспорва между ответника и ищцовото дружество да е сключван договор за преминаване към доставчик от последна инстанция съгласно изискването на чл. 95а, ал. 2 ЗЕ, което е незаконосъобразно и за каквато промяна ответникът не е бил уведомяван съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 и ал. 4 ЗЗП. Поддържа, че към релевантния период правилото за доставчик от последна инстанция е било приложимо за случаите, при които клиентът не се снабдява от друг доставчик, а по това време „Мария 2006“ ЕООД е със сключен договор с „ЧЕЗ Електро България“ АД, който не е бил прекратяван. В случая начислените цени за електроенергия са в пъти по-високи от очакваните такива. Поддържа, че Методиката за определяне на цените на ДПИ е в сила от 01.11.2021 г. и приложима до 31.01.2022 г., като в случая цените следва да бъдат определени по старата Методика, предвид периода на консумация. С отговора ответникът въвежда възражение за неправилно изчисляване на сумите по процесните фактури, считайки, че дължимата сума по фактура от 12.11.2021 г. възлиза на 653,18 лева, а по фактура от 12.12.2021 г. на 646,80 лева. Оспорва основанието за задълженията по останалите две фактури, тъй като считано от 23.12.2021 г. партидата има друг титуляр. Не оспорва наличието на взаимоотношения с ответното дружество, издаването на процесните фактури, наличието на монтирано и изправно измервателно устройство. Възразява срещу определената единична цена на кВтч, намирайки, че същата следва да бъде по-ниска от приложената при фактуриране на процесните суми. С тези доводи се отправя искане за исковете да бъдат оставени без уважение, като се изразява готовност за заплащане на реално дължимата сума от 1 299,98 лева. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 2 установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и съдържа оспорване на вземанията, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По същество:

Съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 ЗЕ сделки с електрическа енергия може да се сключват по цени по чл. 30а, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, като сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на ЗЕ и на Правилата за търговия с електрическа енергия, които се публикуват от енергийните предприятия и Комисията за енергийно и водно регулиране на интернет страниците им – арг. ал. 2. Предвидено е в чл. 91 ал. 3 ЗЕ, че с последните се определят правилата за снабдяване от крайни снабдители и доставчици от последна инстанция, реда за регистрация на пазара и за отстраняване от пазара на търговски участник, правила за обмен на данни, начинът на администриране на сделките, известяването на почасови графици, организиране и работа на борсовия пазар, пазара на балансираща енергия и пазара за предоставяне на преносна способност, механизмите за определяне на цените за небаланс, както и регистрирането на отделните видове балансиращи групи и дейността на координаторите на балансиращи групи.

Същевременно разпоредбата на чл. 92 ЗЕ – в т. 4 и в т. 8 определя като страни по сделката с електрическа енергия крайният клиент и доставчика от последна инстанция.

До влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИДЗЕ) /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г./, ЗЕ урежда доставката на електрическа енергия за битови клиенти и за небитови клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, по сходен начин. Съгласно разпоредбата на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ (доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.), предвиждаща сключване на сделки с електрическа енергия по регулирани от КЕВР цени между крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти – за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.

След влизането в сила на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г. /, крайните потребители на електрическа енергия за небитови нужди, независимо от нивото на напрежение на мрежата, към която са присъединени обектите им, са изключени от приложното поле на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ и чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и същите са преминали към доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени.

Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г.) крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво 3 ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик, а съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ (в същата редакция) сделки с електрическа енергия по регулирани от КЕВР цени се сключват между крайните снабдители и битови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.

Съгласно предвиденото в § 15 ПЗР на ЗИЗЕ (обн. ДВ. бр.57/26 юни 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 01.10.2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, като в случай, че до 30.09.2020 г. клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5. Предвидено е, че този доставчик сключва типов договор с клиентите, които до 30.10.2020 г. не са сключили договор с търговец на електрическа енергия, който договор е със срок от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г., като до сключването на типовия договор доставчикът осигурява доставката на електрическа енергия, при условие, че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката. Съгласно § 15, ал. 5 от ПЗР, от 01.07.2021 г. клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условията на чл. 95а ЗЕ, а именно от доставчик от последна инстанция.