Определение № 1620 от 19.06.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1517/2025
- Вид
- Определение № 1620
- Подписан
- 19.06.2025
- В сила
- 07.07.2025
- Състав
- Анелия Цанова, Мария Райкинска, Светла Станимирова
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1620 гр. София, 19.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове:
Светла Станимирова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20251000501517 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 15187/06.06.2025 г. по описа на САС, депозирана от „ОББ“ АД срещу протоколно определение от 23.04.2025 г по т.д. № 851/2023 г. на СГС, VI-15 състав, с което е оставена без уважение молба на банката за увеличение размера на иска. Жалбоподателят намира за неправилно приетото от съда, че с молбата се правело едновременно изменение освен на размера и на основанието на исковете. Сочи, че и при направеното изменение юридическият факт е все Договор за факторинг от 21.06.2012 г. и това се отнасяло и до посочените в изменението фактури. С молбата не били направени нови фактически твърдения, нито доказателствени искания и същата била депозирана в законоустановения срок.
Предвид това и изложените правни доводи се сочи, че са налице предпоставките за допускане на исканото увеличение на иска. Предвид изложеното е поискано да бъде отменено обжалваното определение и да бъде допуснато исканото увеличение в размера на иска със сумата 281 843.80 лева до пълния размер на претендираните вземания, а именно 427 148.05 лева.
Насрещната страна „Агро Ойл Груп“ ЕООД е депозирала отговор на частната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.
Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба и съобрази наведените от жалбоподателя доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното от фактическа страна:
Т.д. № 851/2023 г. на СГС, VI-15 състав е образувано по искова молба на „ОББ“ АД против „Агро Ойл Груп“ ЕООД с твърдения, че между „Райфайзенбанк България“ АД, чийто универсален правоприемник е „ОББ“ АД и „Нафта Трейдинг“ АД бил сключен договор за факторинг от 21.06.2012 г. с предмет авансиране на последното дружество срещу прехвърляне на негови настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане за доставка на горива. Било договорено по фактури с платец „Агро Ойл Груп“ ЕООД авансовите плащания да не са над 500 000 лева.
„Нафта Трейдинг“ АД прехвърлили на банката свои настоящи и бъдещи вземания срещу„Агро Ойл Груп“ ЕООД и длъжникът бил уведомен за прехвърлянето. Към 1 момента длъжникът имал неплатени 12 фактури, издадени от „Нафта Трейдинг“ АД за доставка на гориво, подробно описани. Направено е искане ответникът„Агро Ойл Груп“ ЕООД да бъде осъден да заплати на банката сумата от 140 324.35 лева, съставляващи сбора от пълната цена по пет от всички 12 фактури и сумата 4 979.90 лева по шеста фактура с пълен размер 21 124.82 лева фактури (искането е уточнено с молба от 02.07.2024 г.)
С молба от 22.04.2025 г. ищецът е поискал да бъде допуснато изменение, като към вече предявените 145 304.25 лева ответникът да бъде осъден да заплати още 281 843.80 лева, съставляващи сбора от стойностите на разликата до пълния размер на шестата фактура, както и пълните размери по останалите дължими от „Агро Ойл Груп“ ЕООД шест фактури, за които първоначално не е имало претенция.
Тази молба е разгледана от съда в открито съдебно заседание на 23.04.2025 г. и е оставена без уважение с мотиви, че се прави едновременно изменение на размера и основанието на иска, което е недопустимо.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен състав намира следното:
Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок, но срещу необжалваем съдебен акт, поради което е недопустима. Това е така при следните съображения:
Определенията на съда подлежат на обжалване в две хипотези, посочени в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК: когато преграждат развитието на делото и когато това е посочено изрично в закона. Определението на съда по чл. 214 ГПК не е сред посочените в чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като законът не предвижда изрично неговата обжалваемост. Следователно, обжалването на това определение може да бъде допустимо само когато то има характер на преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Трайна е практиката на съдилищата, включително ВКС, че отказът на съда да допусне изменение на иска не прегражда развитието на делото, доколкото ищецът може да предяви отделен иск с предмет исканото изменение. Това не е така само в един случай, който е разгледан в т.7б на Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – когато е отхвърлено искане за увеличаване цената на иск, който не е предявен като частичен. В този случай правилото на чл. 126 ГПК е било пречка (вече не е) ищецът да заяви по-високия размер на вземането си в отделно производство, поради което и отказът да бъде допуснато увеличение на такъв иск е преграждащ п усвоя характер. Извън тази хипотеза определенията по чл.214 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба, а ако съдът постанови акт по такава жалба, то той ще бъде недопустим (в този смисъл напр. определение № 39/21.02.2017 г. по ч.гр.д. № 403/2017 г. на ВКС, I г.о.)
В случая са предявени първоначално шест иска за парични вземания по шест отделни фактури, всяка от които източник на отделно вземане, като вземането по първите шест е в пълния му размер, а вземането по шестата фактура е само част от пълния размер по фактурата. Това е така, защото източник на тези вземания не е договорът за факторинг, а съответната фактура, обективираща договорно правоотношение по покупко-продажба. Договорът за факторинг дори не легитимира банката сам по себе си като последващ носител на тези вземания, той има характер на рамков договор. За прехвърлянето на вземанията е необходимо последващ акт на доставчика за прехвърляне на съответните вземания в полза на фактора.
Предвид посоченото, с направеното искане за изменение на иска е направено изменение в размера на иска само относно вземането по шестата фактура, която е източник на частично заявеното вземане, а по отношение на останалите добавени шест 2 фактури е налице изменение не в размера на иска, (който не е един), а са добавени нови шест искове с основание и размер съответни на вземането по всяка отделна допълнителна фактура. Доколкото липсва изменение по размер на иск, който не е бил предявен като частичен, то актът на съда, с който се е произнесъл по искането е необжалваем, поради което и частната жалба срещу него следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от изложеното, Апелативен съд - София
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 15187/06.06.2025 г. по описа на САС, депозирана от „ОББ“ АД срещу протоколно определение от 23.04.2025 г по т.д. № 851/2023 г. на СГС, VI-15 състав, с което е оставена без уважение молба на банката за изменение на иска
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3