Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 277 от 14.07.2023, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 302/2023
Вид
Решение № 277
Подписан
14.07.2023
В сила
14.01.2026
Състав
Николинка Чокоева, Татяна Черкезова, Галина Магардичиян

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Р., 14.**023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20234500500302 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Р. И. М. е обжалвал Решението на Р.нския районен съд, постановено по гр. д. № 3345/2022г., с което е отхвърлен предявеният от него срещу К. Т. М., К. Б. М. и Д. П. Г. иск по чл. 33 ал.2 от ЗС.

Излага оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, допуснати процесуални нарушения, и моли той да се отмени и се уважи предявената от него претенция. Претендира разноските за двете инстанции.

Ответниците оспорват основателността на жалбата и молят тя да не се уважава. Претендират разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

Предмет на делото е иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС.

От ангажираните по делото доказателства от фактическа страна се установява, че през 1993г. ищецът Р. И. М. придобил ½ идеална част от процесната сграда, индивидуализирана в Нотариалния акт за продажба вх.

1 рег. №1007/01.03.1993г., том 442, стр.710 на СВп – Р., като паянтова жилищна сграда, цялата с площ от 70 кв.м, както и ½ идеална част от 529/969 кв.м от дворното място, в което е построена / имот пл.№ **** кв.*** гр.Р. /. На 05.05.1993г. закупил и другата ½ идеална част от имота, ведно с 1/2 ид.ч. от сградата.

На 01.12.1993г. с НА за покупко –продажба №80, том XXXII, д. № 8890/93г. на нотариус при РРС Ц.М. се разпоредил с ½ идеална част от имота, като я продал на С.Т.К..

С НА № 109, том X,дело № 3084/25.05.1995г. продал на Л.Е.Г. ½ ид.ч. от 264/969 кв.м, равняваща се на 132 кв.м от имот пл.№ ****по плана на гр.Р., заедно с ½ ид.ч. от паянтова жил.сграда, застроена 70 кв.м площ, състояща се от три стаи, шапрон и незаконно построен гараж, с право на ползване на С нотариален акт № 25, том. 34, дело № 6809, вх. рег. №15008 от 20.10.2017г., И. П. П. купил от И.П.Д. недвижимия й имот, представляващ 102/969 ид.ч. от дворно място в гр.Р., ул.К. **, ПИ с идентификатор ***********, с площ 1041 кв.м / стар идентификатор ****/, заедно с ½ ид.ч от построената в дворното място паянтова жил.сграда с площ от 70 кв.м с идентификатор *********** с разпределено право на ползване на същата.

С договор за доброволна делба вх. рег. №5805/13.05.2019, акт № * том. 4 на СВ – Р. била извършена делба на процесната сграда между И. П. П. и Р. И.

М. и били обособени два самостоятелни дяла, като първият получил в дял самостоятелен обект в жилищната сграда с идентификатор ************, а вторият - самостоятелен обект с идентификатор . ************, всеки от които с площ от по 35 кв.м.

На 02.**019г. И. П. продал получения от него в дял самостоятелен обект на Г.А. Т., която на 22.10.2021г., с НА вх. рег. №12736/22.10.2021г., акт №92, том. 36, дело № 7484 на СВп-Р. го продала на ответниците К. Т. М. и К. Б.

М..

Последните двама, с НА вх. рег. № 6062/19.05.2022г., акт. № 160, том. * дело № 3498 на СВп – Р. продали на ответника Д. П. Г. недвижимия имот – жилище с идентификатор ************, заедно със 102/969 идеални части от поземления имот с идентификатор **********.

Според актуална схема на процесния имот от СГКК – Р. от 12.**022г., същият представлява самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор ************, с площ от 35 кв.м, прилежащо избено помещение с площ 16 кв.м, при съседни обекти в същата сграда самостоятелен обект с идентификатор ************.

Според актуална данъчна оценка от Община Р., процесният имот е самостоятелен, съгласно описанието му в кадастралната схема, с площ от 35 кв. м, избено помещение 16 кв.м и прилежаща земя от 102 кв.м.

При така установената фактическа обстановка, правилни и законосъобразни са изводите на районния съд досежно правната страна на спора, както следва:

Въведеното в разпоредбата на чл. 33 от ЗС ограничение при продажба 2 на съсобствен недвижим имот – съсобственикът – продавач да предложи първо дела си за изкупуване на останалите съсобственици, не е относимо към настоящия казус, тъй като не е налице съсобственост.

Към момента на извършването на делбата на процесния имот с договора от 13.05.2019г., същият е бил съсобствен между ищеца и И. П. П., а ползването му е било разпределено между тях, но с извършената делба на процесния недвижими имот от него са обособени два самостоятелни обекта и всеки от съсобствениците е получил в дял по един от тях.

Тъй като с договора за доброволна делба е прекратена съсобствеността между ищеца и другия съсобственик, последният при продажбата на получения самостоятелен дял от имота няма задължението да предложи на ищеца изкупуването му, както такова задължение не са имали и последващите приобретатели на имота.

Доводите във в.жалба, поддържани и пред първата инстанция – че не са налице два самостоятелни обекта, са неоснователни. Както е прието и от районния съд, наличието на обособени самостоятелни имоти е намерило отражение както в договора за доброволна делба между страните по спора, така и в кадастралната карта на града, и в регистрите на Община Р. във връзка с определяне на местните данъци и такси за недвижимите имоти. От 2007г. за гр.Р. е налице влязла в сила Заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно са въведени идентификатори на сградите. Кадастралната карта и регистри съдържат актуалните данни за граници, площ, вид територия, начин на трайно ползване, собственост/вещни права на недвижимите имоти, а идентификаторът е уникален номер на всеки недвижим имот – обект на кадастъра и включва кода по ЕКАТТЕ на населеното място, в чиято територия попада имотът, номер на кадастрален район по кадастралната карта и номер на поземления имот, като за сграда – към идентификатора на поземления имот, в който попада сградата, се добавя и номерът на сградата, а за самостоятелен обект в сграда - идентификаторът включва и номера на самостоятелния обект. Изложено обуславя описването през 2019г. в договора за доброволна делба на недвижимия имот, съответно и на самостоятелно обособените обекти, именно със съответните идентификатори.

Неоснователни са възраженията, че тъй като на ищеца не бил връчен препис от договора за доброволна делба, той не бил съгласен с разделянето на два обособени имота, отразено впоследствие в СГКК. Видно от изявленията на ищеца, той не оспорва, че е страна по договор за доброволна делба и че такава действително е извършена. Логична последица от сключения договор за доброволна делба е заявяването пред СГКК- Р. нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, издаване на схема и скица за имота в съсобственост с идентификатор **********, съответно и изработване на схеми-проекти за двата самостоятелни обекта, с адм.адрес ул.“К.“ **.

Изложеното сочи на неоснователност на в.жалба и обуславя отхвърлянето й.

3

Предвид изхода от спора, жалбоподателят в настоящото производство следва да понесе тежестта за разноските на ответниците по в.жалба, а именно - адв.възнаграждение в размер на 400 лева за адв. Д. К., пълномощник на Д.

Г.. Тъй като не са представени доказателства за заплатено адв.възнаграждение на адв.М. Р. – пълномощник на К. М. и К. М., такива разноски не следва да се възлагат.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 278/07.03.2023г., постановено по гр. д. № 3345/2022г. по описа на Р.нския районен съд.

ОСЪЖДА Р. И. М.,ЕГН **********, от гр.Р. ул.“К.“ № 2А, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Г., ЕГН **********, от с.Ю., обл.Р., сумата от 400 лева деловодни разноски – адвокатски хонорар за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4