Решение № 208 от 23.12.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Свиленград, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200914 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0351-000226 от 25.06.2024 година на ВПД Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, с което на Н. С. Ч. с ЕГН ********** от град

**************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.

„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат И. Д., за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв., като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят Н. С. Ч. чрез процесуалния си представител – адвокат Д., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил необоснован, незаконосъобразен и неправилен. Сочи се, че липсвали обективният и субективният признаци на нарушението, т.е. оспорва се НП. Твърди се, че не било извършено нарушението. Претендират се от процесуалния представител 1 разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н. С. Ч., не се явява. За него се явява адвокат И. Д., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като било допуснато съществено процесуално нарушение, свързано в обстоятелството, че не било посочено името на свидетеля по Акта, както и във връзка с оспорването на НП сочи, че не било доказано нарушението предвид невъзможността да се разпита свидетеля по Акта, тъй като не бил посочен.

Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) - ВПД Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 04.06.2024 година около 10.40 часа свидетелят Ж. Г. П. и колегата му Д.Д. (служители в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково), при изпълнение н а служебните си задължения във връзка със специализирана полицейска операция се намират на улица „Асен Златаров” в квартал „Гарата” на град Свиленград, област Хасково, където спират за проверка моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира” с държавен регистрационен номер ********** – собственост на С.М.А. от град Свиленград, област Хасково (видно от Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието) и управлявано от жалбоподателя Ч., като още преди да го спрат виждат, че водачът е без поставен предпазен колан, който се опитва да постави веднага виждайки полицейските служители, като в 2 хода на проверката установяват, че в автомобила има наличен предпазен колен.

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Ж. Г. П. – Полицейски инспектор, V степен в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GА и с бланков № 145903.

Актът е съставен в присъствието на полицейския служител Д.Д., но вместо неговите имена и данни в съответната графа на Акта поради грешка са вписани имената и данните на актосъставителя. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неползване на обезопосителен колан, както и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. Нарушителят Ч. е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е, при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, тъй като отказва да го подпише и да получи екземпляр от него, като сочи, че има възражения против констатациите в Акта без да ги конкретизира. Отказите да подпише АУАН и да получи екземпляр от Акта са удостоверени с подписа, трите имена и адреса на лицето Константин Петев Чилингиров.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, ВПД Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 24-0351-000226 от 25.06.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв., като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 25.10.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител и в 3

Картона на НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на ВПД Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Н.й Анастасов Анастасов) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приет ите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година и Заповед № 1253з-160/30.05.2022 година, двете н а Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Ж. Г. П. заема длъжността „Полицейски инспектор, V степен в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” и Писмо с рег.№ 351000-7192 от 01.11.2024 година, видно от което Н.й Анастасов Анастасов е назначен на длъжността „ВПД Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” към датата на издаване на НП, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Ч. има наложени множество санкции с влезли в сила Фишове и НП за различни административни нарушения на ЗДвП и на Кодекса за застраховането, както и има наложена принудителна административна мярка.

Представена е и е приета Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно че Ч. има две ненавършили пълнолетие деца, няма доходи и не притежава недвижими имоти и МПС.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозирането й в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при 4 наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, от Писмо с вх.рег.№ 9779 от 06.11.2024 година и от Писмо с вх.рег.№ 10199 от 19.11.2024 година. Ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).

Фактът, че при посочване на нарушен ата правна норма и изписването на относимия текст, актосъставителят е смесил правната норма и текста й, респ. разделил правната норма, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в АУАН се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.

В съответствие с чл. 43, ал. 2 от ЗАНН отказът на нарушителя да подпише АУАН и да получи екземпляр от него е удостоверен с подписа, трите имена и адреса на лицето Константин Чилингиров.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.

„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 2.2., вр. т. 1.3.3. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейските органи, имащи задължения във връзка с териториалното обслужване на населението, положили успешно 5 изпит за ползване на съдържанието на ЗДвП. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 04.06.2024 година актосъставителят Ж.

Г. П. е заемал длъжността „Полицейски инспектор, V степен в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган, имащ задължения във връзка с териториалното обслужване на населението, положил успешно изпит за ползване на съдържанието на ЗДвП, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР.

Предвид изложеното актосъставителят Ж. П. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП – Н.й Анастасов Анастасов, е заемало към момента на издаването му длъжността „ВПД Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподател ят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) н а ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗД вП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелят е категоричен, че именно Ч. е бил водач на процесното пътно превозно средство, тъй като именно той го е управлявал и на него е съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на процесното МПС. Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.