Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260028 от 05.02.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 1245/2020
Вид
Решение № 260028
Подписан
05.02.2021
В сила
05.02.2021
Състав
ГЕОРГИ ХРИСТОВ ИВАНОВ, ГЕОРГИ ДИМОВ ПЕПЕЛЯШЕВ, ДЕТЕЛИНА КОСТАДИНОВА ДИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 2, предл. първо · Наказателен кодекс
  • чл. 128 · Наказателен кодекс
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.88 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 05.02.2021 г. град Бургас

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, наказателно отделение, 4 въззивен състав

На петнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Пепеляшев

ЧЛЕНОВЕ:1.Георги

Иванов

2.мл.с.Детелина Димова

Секретар: Жанета

Кръстева

Прокурор: разгледа докладваното от съдия Г.Иванов въззивно наказателно от частен характер дело № 1245 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод жалба от подсъдимия О.И.К., роден на ***г. в ***, *** гражданин, ***, **** с адрес *******, чрез адв.П.Арнаудова, против присъда №260003 от 25.08.2020г., постановена по НЧХД №5 /2020г. по описа на Районен съд-Поморие. С присъдата първоинстанционният съд признал подс. О.И.К., за виновен по повдигнатото му с тъжбата на Н.Н. обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и го санкционирал с административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Със същата присъда районният съд осъдил подс. К. да заплати на тъжителя Н. обезщетение за имуществени вреди в размер на 194,94 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на цялата сума и обезщетение за причинените на последната неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на цялата сума, като отхвърлил гражданската претенция за горницата над уважения размер до предявения размер от 5000 лева като недоказан. На основание чл.189, ал.3 от НПК РС осъдил подсъдимият да заплати на тъжителката сторените от последната деловодни разноски в общ размер на 1808,40 лева. На основание чл.88 ал.1 от НПК вр. чл.78 ал.6 от ГПК осъдил подс. К. да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Поморие сумата в размер на 60 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Въззивната жалба съдържа твърдения за неправилност на постановената присъда, поради недоказаност на обвинението срещу К. и се прави искане той да бъде оправдан. В тази връзка се излага и твърдение, че гражданския иск за имуществени и неимуществени вреди бил неправилно уважен.

Частният тъжител чрез своя повереник е депозирал възражение срещу въззивната жалба. В него се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба. Излагат се твърдения за справедливост на поставената от РС Поморие присъда. Твърди се, че обвинението срещу К. се доказва по безспорен начин от събраните по делото доказателства и се иска въззивния съда да потвърди изцяло присъдата. Претендират се разноските на частния тъжител пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция тъжителят Н. се явява лично и с упълномощения от първоинстанционното производство повереник - адв.М.Тонкова, който оспорва въззивната жалба, счита същата за неоснователна и моли присъдата на РС Поморие да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция подсъдимият К. се явява лично и с упълномощения си защитник - адв. П.Арнаудова, който поддържа въззивната жалба. Излага искане за отмяна на атакуваната присъда, тъй като е необоснована и направените изводи от съда не кореспондират с доказателствата по делото. Иска подс.К. да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението срещу него. Алтернативно прави искане за намаляване на наложеното наказание до минималния му размер и на уважения размер на гражданския иск от 1500лв. на 300лв.

В последната си дума подсъдимия К. иска да бъде оправдан.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването ѝ в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в необходимия обем и по надлежния процесуален ред достатъчно годни доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд възприе за установена следната фактическа обстановка, съответстваща изцяло на приетата от първоинстанционния съд:

Подсъдимия О.И.К. е роден на ***г. в ***, *** гражданин, ***, ***, с адрес в ******.

Частната тъжителката Н.Н. живеела в ***.

Подсъдимият - О.К. и съпругата му - К. обитавали жилище, намиращо се на *** етаж на същия адрес.

Апартаментът, находящ се над апартамента на тъжителката Н. бил собственост на друга *** гражданка, която към момента на инцидента не била в Р България. В апартамента на тъжителката имало теч от терасата на апартамента над нея, която тераса се явявала покрив за собствения й апартамент. За тази цел Н. ангажирала св. И.И. да извърши ремонт на сифона на терасата на горния апартамент с цел да се предотвратят други теч в нейния апартамент. Ремонтът бил съгласуван със собственичката на апартамента и тъжителката разполагала с ключ за него.

На 14.10.2019г. тя осигурила на св.И.И. достъп до апартамента за извършване на ремонта. Сутринта, св. И. започнал работа.

Съседите - сем. К. чувайки шума от съседния апартамент и знаейки, че собственичката не е в България решила да проверят какво се случва. В апартамента те заварили св.И., който разбивал с картач около сифона. Той им обяснил от кого е нает и какво прави в жилището. Сем. К. се противопоставили на извършването на ремонта. Подсъдимият К. заплашил свидетелят И., че ще извика полиция и изключил тока, за да не може да работи. Малко по късно подсъдимият и съпругата му - св. К. се свързали по скайп със собственичката на апартамента и повикали майстора да проведе с нея разговор и да се разберат за начина, по който следва да бъде извършен ремонта. След като св.И. уточнил със собственичката на апартамента как да бъде извършен ремонта, се върнал в апартамента и продължил работата си.

Около обяд, при отиването си до автомобила за да вземе инструменти, в коридора на жилището св.И. видял Н.Н. и Т. и О.К., които викали и спорели помежду си, но св. И. не разбрал за какво си говорят и не им обърнал внимание. Св.И. се върнал и продължил да работи.

Тъжителката Н.Н. влязла в апартамента, в който се извършвал ремонта. След нея вътре бързо влязъл и подсъдимият-О.К., нанесъл удар в лявата част на лицето на Н., при което тя извикала. Св.И. чул вика й и се обърнал, при което видял излизащия от апартамента К. и видял как Н.Н. пада на земята. Св.И. помогнал на тъжителката да стане и видял, че има червенина на лявата бузата.

Н. подала сигнал на тел.112 в който съобщила, че е нападната и ударена в главата от съседа си.

В резултат адресът бил посетен от служителите на

МВР-свидетелите С.Д. и А.С. и Х.Х.. Н. им съобщила, че била ударена.

Полицейските служители установили, че подсъдимият О.К. и св.Т.К. били в техния апартамент, а св.И. продължавал ремонта. Предупредил лицата да не влизат в пререкания. Тъжителката била отведена в ЦСМП в УМБАЛ Бургас където била прегледана, видно от представения лист за преглед.

Същият ден, вечерта, Н. се обадила на св. П.М.. Тя му разказала, че била нападната от мъж и жена и мъжът я е ударил и тя е паднала. Н. го помолила на другия ден да я закара в болницата. На 15.10.2019г. св.М. я закарал до МБАЛ Бургас, където била прегледана от съдебен лекар. С. М. установил, че Н. били изплашена, треперела и на лявата й буза имало синина, окото й било оттекло. Тя разказала на М., че съседът й О. я е ударил.

От представеното Съдебномедицинско удостоверение № 278/2019г., (л.68 от делото) се установява, че на 15.10.2019г. Н. била прегледана от д-р К.Янков - ординатор в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ – Бургас. Той установил кръвонасядане с травматичен оток в лявата страна на лицето, кръвонасядане на китката и драскотина на ляв горен крайник.

Видно от заключението на назначената СМЕ, установените травми на 15.10.2019г. отговарят да се получени на 14.10.2019г., като е възможно кръвонасяданията и отокът да се причинени от действието на твърди предмети с ограничена повърхност каквито са юмруците на човек. Според вещото лице ударът е бил един и от този удар не е възможно човек да загуби съзнание, а по скоро да получи главозамайване.

Видно от документа, издаден от Медицински център

„Св.Николай“-Сл.Бряг/стр.14 от НОХД №5/2020 на РС Поморие/, Н. го е посетила на 17.10, 18.10, 19.10 и 20.10.2019г. като е третирана с Dexamethasone, Nootropilе и Mannitol. На

29.10.2019г. отново е направила консултация с хирург/стр.10 от НОХД №5/2020 на РС Поморие/.

По делото е изискана справка за постъпил сигнал от Н.Н. на тел. 112 и РС е назначил СТЕ, от заключението на която се установява, че е постъпило обаждане на тел. 112 на 14.07.2019г. в 12.17ч. от телефон № **********, като видно от експертизата възпроизвела записа, тъжителката е подала сигнал, че е нападната и ударена в главата от съседа К..

От приобщената в първоинстанционното съдебно производство справка за съдимост на подс. К. се установява, че към инкриминираната по делото дата- 14.10.2019г., той е бил неосъждан.

Гореизложената фактическа обстановка, изведена от въззивния съд, се установява от детайлния анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелски показания на И.И., Ст.Д., А.С., Х.Х. и П.М., съдебномедицинското удостоверение, заключенията по СМЕ и СТЕ.

Извършеният от първоинстанционния съд анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства е подробен, обективен, съобразен с формалната логика, и правилен от гледна точка на приетите за установени факти. Въззивният състав се присъединява изцяло към извършената от първата инстанция оценка на доказателствената съвкупност, която намира за хомогенна и непротиворечива, и следващите от нея изводи относно установената по делото фактическа обстановка, поради което не съзира необходимост да ги възпроизвежда обстойно отново.

Нараняванията на Н. се доказват по безспорен начин от приложеното по делото СМУ № 278/2019г., издадено на тъжителката Н. от д-р К.Янков и съдебномедицинска експертиза по делото (л.158-159 от НЧХД 5/2020 по описа на РС Поморие). Техните констатации не са оборени от защитата на подсъдимия. При извършеният на 15.10.2019г. преглед на Н., съдебният лекар е установил наранявания – кръвонасядане с травматичен оток в лявата страна на лицето, кръвонасядане на китката и драскотина на ляв горен крайник, поради което и следва да се приеме, че те са били причинени на Н. на 14.10.2019г. от някого. По отношение на авторството на подсъдимия, то се установява от показанията на свидетелите И.И. и П.М. и съдържанието на записа от телефон 112. Те са последователни, обективни, допълващи се и според настоящия състав – изложени добросъвестно. В показанията се свид. И. - очевидец на деянието, посочва, че е видял подсъдимия К. в близост до Н. след като тя е извикала и точно преди да падне на земята. Свидетелят П.М. разказва за изложеното пред него от Н. непосредствено след инцидента относно начина, по който същият се е осъществил, в частност за извършените от подсъдимия спрямо нея действия. Тази информация съвпада със съдържанието на записа от телефон 112, в който Н. е посочила името на съседа, който тя твърди, че я е ударил в главата - К.. Всички гореизброени доказателства, взети в своята съвкупност, водят до непротиворечивия и единствено възможен извод, че именно О.К. е автор на соченото с частната тъжба престъпление, както и правилно е заключил РС.

При правилно установените факти от кръга на посочените в чл.102 от НПК, първоинстанционният съд е достигнал и до обосновани и законосъобразни изводи относно деянието, неговата престъпна съставомерност и авторство, напълно споделени и от настоящия съд. Дадената от съда правна квалификация на деянието е правилна и напълно съответства на описаните в тъжбата обстоятелства.

От обективна страна подс.К. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, тъй като на 14.10.2019г., в гр. Поморие в коридора на жилището на ********* нанесъл един удар с ръка в лицето на Н. и й причинил кръвонасядане с травматичен оток в областта на хоризонтален клон на лявата долна челюст, което пердставлява разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК.