Определение № 2570 от 10.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2570 гр. Бургас, 09.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501344 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на „Първа инвестиционна банка “АД с ЕИК 831094393, представлявано от гл.изпълнителен директор Никола Бакалов и изп.директор Светозар Попов , чрез пълномощника юк.Т.Митева против разпореждане № 8408 от 26.07.2024 г., инкорпорирано в Заповед № 2631 от 26.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 5088/2024 г. по описа на БРС, В ЧАСТТА, с която районният съд е ОТХВЪРЛИЛ заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против Я. А. К. , с ЕГН-********** за заплащане на сумата 3175,28 лева-договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 19.05.2021 г. до 17.06.2024 г.,1736,18 лв.-наказателна лихва за периода 08.06.2021 г.до 17.06.2024 г. ;42,20 лв.- мораторна лихва за периода от 18.06.2024 г. до 24.07.2024 г. ;135 лв. – годишни такси за поддръжка и 180 лв. – разноски за връчване покана за предсрочна изискуемост .

Частната жалба е допустима- подадена е от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, внесена е дължимата държавна такса за обжалването.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, по основателността на частната жалба намери следното:

Заявителят "Първа инвестиционна банка"АД е подал пред БРС заявление 1 по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изп.лист срещу Я. А. К. от гр. *** за плащане на задължения по договор за за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит/овърдрафт/ по разплащателна сметка № 02СС-R-002801/29.09.2011 г.

БРС е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изп.лист за сумата от 3000 лева, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.07.2024 г. до окончателното изплащане, както и разноски в заповедното производство съобразно уважената част от искането в общ размер от 69,14 лв., В останалата част, с която заявителят е искал издаване на заповед за изпълнение срещу Я. К. за заплащане на сумата 3175,28 лева-договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 19.05.2021 г. до 17.06.2024 г.,1736,18 лв.-наказателна лихва за периода 08.06.2021 г.до 17.06.2024 г. ;42,20 лв.мораторна лихва за периода от 18.06.2024 г. до 24.07.2024 г. ;135 лв. – годишни такси за поддръжка и 180 лв. – разноски за връчване покана за предсрочна изискуемост, заявлението е отхвърлено с обжалваното разпореждане, тъй като заповедният съд е приел, че искането е основано на договор за кредит ,който се основава на неравноправни клаузи по см.на чл.

143 ал.2 т.19 и т.20 вр.чл. 145 ал. 1 и ал. 2 и чл. 146 ал. 2 от ЗЗПотр.,респ. е налице обусловена вероятност за това .Освен това се счита ,че искането за възнаградителна , наказателна и мораторни лихви противоречи и на императивната разпоредба на чл. 10 ал. 3 ЗЗД.Затова е приел ,че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита ,респ.неплатения остатък.

В жалбата са релевирани оплаквания, че заповедният съд незаконосъобразно е извършил преценка за валидност на сделката и на нейни клаузи.На първо място се подчертава ,че клаузите на т.4 и т.5 от анекса към договора са били уговорени индивидуално ,при което потребителят е могъл за прецени икономическите последици от сключването и действието на договора .Това според жалбоподателя означава ,че клаузите ,касаещи възнаградителна и наказателна лихви не са неравноправни по смисъла на чл.

143 от ЗЗП .Дори и да се приеме ,че клаузите на чл.3.3 и чл. 8.1.3 от общите условия са неравноправни ,претендираните със заявлението и отхвърлени вземания се основават на т.4 от анекса за възнаградителната лихва и т. 5 от анекса за наказателната лихва .Счита се необосновано разпореждането и в 2 частта ,с която е отхвърлено искането за присъждане на мораторна лихва до момента на забавата ,както и на вземанията за годишната такса и разноските за покана до длъжника.Застъпва се становището ,че тъй като нищожността на отделната клауза от договора не влече недействителност на целия договор ,доколкото същият може да съществува и без нея,то ,дори и да се приеме ,че тази клауза е нищожна ,договорът е действителен

Моли се за отмяна на разпореждането и връщане на делото на порвоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за отхвърлените вземания.

След поотделна и съвкупна преценка на представените по делото доказателства и съобразно закона, Бургаският окръжен съд намери обжалваното разпореждане за правилно, а жалбата срещу него за неоснователна по следните съображения:

В заповедното производството заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Тъй като в случая искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за кредит с банкова финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със законовите изисквания заповедният съд извършва служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от договора със закона и добрите нрави.

В случая между страните е възникнала облигационна обвързаност по силата на процесния договор от 29.09.2011 г. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 3 000 лв. Срокът на ползване на овърдрафта е уговорен до 29.09 .2013г. Кредитният лимит по картовата сметка е усвоен изцяло,като заедно с дължимата главница се претендират възнаградителна ,наказателна и мораторна лихва ,Решаващият съд е приел му за очевидна неправноправност по смисъла на чл.143, т.3 и т.10 ЗЗД на клаузите по чл.3.3, и 3 чл.8.1.3 от ОУ към сключения между страните договор от 29.09..2011г. В аргумент е изтъкнал, че същите позволяват на банката едностранно и периодично да определя собствения си базов лихвен процент, чрез който обаче се формира не само размерът на договорената възнаградителна лихва (цената на договора), но и размерът на наказателните лихви. Счел е ,че по такъв начин искането за наказателна ,възнаградителна и мораторна лихва противоречи на императивната законова разпоредба на чл. 10 ал. 3 ЗЗД – налице е анатоцизъм в сключеното между страните допълнително споразумение/анекс/ за добавяне на просрочените задължения за лихви към неплатената част от главницата.Затова е приел ,че е налице обоснована вероятност цитираните клаузи по договора да са неравоправни ,което е достатъчно основание за отхвърляне на искането в тези части.

Настоящата инстанция споделя тези изводи .

Действително ,доколкото с цитираните клаузи на чл. 3.3 и чл. 8.1.3 от ОУ позволяват на банката да променя едностранно условията на договора /вкл. лихвите и различни видове разходи /и то въз основа на непредвидени в него основания/тъй като съдържащите такива са неясни ,неопределени и формално посочени / и в непредвиждащ срок за отказ или съгласие за продължаване на договора от страна на потребителя ,то е налице обоснована вероятност същите да са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал.2 т.19 и т.20 вр.чл. 145 ал. 1 и ал. 2 и чл. 146 ал. 2 ЗЗПотр.

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са дадении в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр. 64/ 2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна 4 неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.Затова и неоснователни са възраженията на частния жалбоподател ,че въпросните клаузи са били известни на потребителя и той се е съгласил с тях .

Следва да се посочи и че макар Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008г.) да е действала по време на сключването на петте допълнителни споразумения от датите 11.03.2009г., 31.03.2010г., 28.12.2011г., 29.11.2012г. и 25.11.2013г., то предвидената в чл.10, ал.3 ЗЗД законодателна делегация на БНБ изобщо не е била упражнена и каквото и да било нормативно уреждане на олихвяването на изтекли лихви в наредбата няма, нито е била предвидена възможност, при преструктуриране на рисковите експозиции на банката чрез споразуменията по чл.13, ал.2, вр. ал.1 от цитираната наредба, да се прибавят лихви и такси към главницата на дълга. В нито една от разпоредбите на чл.13 от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради което Наредба № 9 от 03.04.2008г. /отм./ не се явява наредба на БНБ по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви. Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се предотврати бързото нарастване на дълга. Идеята, заложена в чл.13 от Наредбата, е с преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва.

Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Съгласно чл.294, ал.2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговците. Липсва приета от БНБ наредба по чл.10, ал.3 ЗЗД.

В случая разпоредбите на чл. 8.3,чл. 11.1 и чл. 11.2 ОУпозволяват недопустимо млтиплициране на дълга-начислените договорни лихви ,такси ,обезщетения за забава и т.н. формират непогасения кредитен лимит ,чийто увеличен размер по този начин /с вече начислените за изтеклия период лихви –договорна ,мораторна 5

,наказателна / се начислява договорна лихва и лихва за забава .Затова ,както е посочил районният съд ,това е скрита форма на преструктуриране на кредита ,почиващо на нищожна клауза ,водещо до анатоцизъм.

Затова и разпореждането следва да бъде потвърдено .Що се касае до таксите и разноските ,следва да се посочи ,че за тях не са представени никакви доказателства за извършването им ,поради което също правилно е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение и за тях.

По тези съображения и на осн.чл. 413 ал. 2 ГПК Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8408 от 26.07.2024 г., инкорпорирано в Заповед № 2631 от 26.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 5088/2024 г. по описа на БРС, В ЧАСТТА, с която районният съд е ОТХВЪРЛИЛ заявлението н а „Първа инвестиционна банка „АД, с ЕИК 831094393, със седалище – гр.

Разпечатката съдържа 29 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e64845c-fb04-468c-9443-edee5afc65f9