Определение № 802 от 26.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 802 гр. София, 26.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000501257 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.250 вр. чл. 248 от ГПК.

Производството пред САС е образувано по въззивна жалба на ищеца КОНПИ против решение от 10.03.2021г по гр.д. № 13161/2019г на СГС, с което изцяло е отхвърлен предявения иск против А. П. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

С протоколно определение от 26.10.2023г съдът е прекратил производството по делото поради оттегляне на въззивната жалба , извън частта на разноските и е върнал делото на СГС за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК. Указал е, че в з.з. ще се произнесе по дължимостта на разноските, направени пред настоящата инстанция.

С определение от 01.02.2024г САС се е произнесъл по частната жалба на КОНПИ против определение по чл. 248 от ГПК на СГС по делото и е осъдил КОНПИ да заплати държавна такса по делото по сметка на СГС и САС, както и да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на А. П..

По делото е постъпила молба от 09.02.2024г от адв. Г. като пълномощник на А.

П., с която се моли определението на САС да бъде допълнено като КОНПИ бъде осъдена да заплати разноски в размер на още 1300лв- заплатени за защита по частната жалба.

На тази молба е постъпил отговор от КОНПИ/ молба с вх. № 6694/, с който комисията моли молбата да бъде оставена без уважение.

Постъпила е и частна жалба от КОНПИ от 20.02.2024г против определението на 1

САС от 01.02.2024г в неговата цялост.

В частта, с която тази частна жалба оспорва определението на САС , с което КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса по сметка на СГС и САС и да заплати разноски за възнаграждение на процесуалния представител на А. П. съдът приема, че има характер на молба по чл.248 от ГПК, по която компетентен да се произнесе е настоящия съдебен състав .

Молбата по чл.248 от ГПК е връчена на А. П., чрез адв. Г., който депозира отговор, с който оспорва молбата и претендира разноски.

Молбите за изменение на постановеното определение в частта за разноските за своевременно депозирани .

Молбата по чл.250 вр. чл. 248 от ГПК на А. П., представляван от адв. Г. , за допълване на определението с разноски направени в производството по чл.248 от ГПК е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно, а е продължение на производството развивало се пред СГС и САС , но само по отношение на разноските, направени от страните.

Съгласно чл.81 от ГПК съдът се произнася по разноските с акта, с който делото приключва в съответната инстанция.

В случая материално- правния спор , съответно акта който го приключва, е постановеното от СГС решение/приключващ акт пред първата инстанция / и от САС определение за прекратяване на производството по делото. Определението на СГС и САС по чл. 248 от ГПК, както и определението по частната жалба по чл.248,ал.3 от ГПК на настоящия съдебен състав не представляват приключване на делото, доколкото производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция.

То не е самостоятелно производство и за него не се дължат разноски за страните.

Договорът за правна защита и съдействие за производството пред съответната инстанция включва и защитата по повод на размера на дължимите разноски. Липсва основание страна оспорваща съдебен акт по отношение на разноските, които й се дължат или които са й възложени да бъде натоварвана с нови разноски.

Ето защо, с оглед липсата на самостоятелност на производството по чл.248 от ГПК , за това производство, по аргумент на чл.81 от ГПК , не се дължат и не се възлагат разноски, независимо дали някоя от страните е направила такива. В този смисъл са определение №№ 579/2020г по гр.д. № 1342/2020г на ІІІ ГО, 98/2017г по ч.т.д. № 2562/2016г на ІТО и 230/2015г по гр.д. № 4631/2014г на ІГО на ВКС.

Молбата на А. П., представляван от адв. Г. следва да бъде оставена без уважение.

2

По отношение молбата на КОНПИ по чл.248 от ГПК

НЕОСНОВАТЕЛНА е молбата на Комисията, в частта, с която се търси отмяна на определението, в частта, с която върху същата е възложено заплащане на държавна такса по делото.

Константна е съдебната практика /определение № 13/202 1 г по ч. г. д. № 3107/2020, IV ГО, решение № 54/2019г по г. д. № 4866/16, IV ГО, решение № 191/2021 г по г. д. № 4768/19, IV ГО на ВКС /, съгласно която на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ/сега ЗОНПИ/ , както и чл. 78,ал.2 от ЗОПДНПИ/отм/ при отхвърляне на исковете на Комисията се присъжда дължимата държавна такса по делото Съгласно чл.

154, ал. 3 ЗПКОНПИ/ЗОНПИ/ , съответно чл.75,ал.3 от ЗОПДНПИ/отм/ следва, че при завеждане на иска държавната такса не се внася предварително , а не че такава такса не се дължи от ищеца изобщо. Законът има предвид изключение от общото правило, че държавната такса се внася предварително, а не дава основание КОНПИ да бъде освободена от задължението за заплащане на държавна такса. Напротив, изрична е разпоредбата на чл. 157, ал.2 от ЗОНПИ, съответно 78,ал.2 от ЗОПДНПИ/отм/, задължаваща съдът да възложи таксите и разноските съобразно изхода от спора.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 78,ал.2 от ЗОПДНПИ/отм/ съдът е възложил на ищеца КОНПИ да заплати държавна такса по делото.

Цитираната от КОНПИ практика в молбата по чл.248 от ГПК – вх.№ 4578/20.02.2024г/ е постановена при разглеждане на искове, предявени по реда на ЗОПДИППД/отм/, в който закон не се съдържат специални разпоредби за държавните такси, дължими за производството по предявени от Комисията искове .

Поради различия в нормативната уредба следва да се приеме,че практиката създадена по реда на ЗОПДИППД/отм/ не намира приложения по отношение на искове , предявени по реда на ЗОПДНПИ/отм/ и ЗПКОНПИ/ЗОНПИ/.

В настоящото производство ищецът дължи по силата на изрична законова разпоредба такси и разноски по делото съобразно изхода от спора.

ОСНОВАТЕЛНА е молбата на КОНПИ в частта, с която се поддържа оплакване за прекомерност на разноските за адвокатско възнагражедние, претендирано от А. П..

В о.с.з. на 26.10.2023г представителят на КОНПИ прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани като заплатено адв. възнаграждение, което възражение съдът не е обсъдил в определението от 01.02.2024г.

Възражението е основателно.

След като Наредбата за МРАВ не намира приложение при уреждане на спорове за размера на адвокатските възнаграждения / съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС/ съдът намира, че следва да определи размера на дължимото се възнаграждение за защита по делото по справедливост. Съдът, като съобрази 3 фактическата и правна сложност на спора, обстотяелството, че по делото са проведени три съдебни заседания, не са събирани доказателства, процесуалния представител на въззиваемия е депозирал писмен отговори се е явявал в заседанията намира, че по справедливост възнаграждението на адв. Г. следва да бъде определено на 6 000лв, която сума следва да се възложи върху КОНПИ. Над посочената сума претендираното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно.

Съгласно гореизложените мотиви на А. П. не се дължат разноски за производството по чл.248 от ГПК, поискани с отговора на частна жалба- вх.№ 7493/19.03.2024г.

Мотивиран така САС, в настоящия си състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. П., представляван от адв. Г. по чл.250 вр. чл.248 от ГПК /вх. № 3562/09.02.2024г/ за допълване на определение от 01.02.2024г по делото в частта за разноските със сумата от 1 300лв- заплатено възнаграждение в производството по чл.248 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на КОНПИ по чл. 248 от ГПК/ вх.№ 4578/20.02.2024г/ за изменение на определение от 01.02.2024г в частта за разноските като КОНПИ бъде освободена от задължение за заплащане на държавна такса.

ИЗМЕНЯ определение от 01.02.2024 по делото , по молба вх. № 4578/20.02.2024г на КОНПИ, по реда на чл.248 от ГПК, в частта, с която КОНПИ е осъдена да заплати на А. К. П. разноски по делото като

НАМАЛЯВА размера на възложените разноски върху КОНПИ от 13050лв на 6000лв .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на КОНПИ в останалата част, касаеща възложените й разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1 седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5