Решение № 265 от 22.01.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Варна, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110107170 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е служебно от съда, с оглед дадените с Определение № № 175/ 13.01.2026 г. по в.гр.д. № 1845/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, указания за извършване на поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното Решение № 2308/20.06.2025 г. по гр.д. № 7170/2024 г. по описа на ВРС, XXVI състав.

С определението на въззивната инстанция са дадени указания на настоящия съдебен състав за извършването на поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в това, че ищецът в исковата молба, уточняващите молби твърди, че е собственик на 33 % идеални части от недвижим имот с идент. *** по КК на гр. Варна, като делото е докладвано и разгледано в посочения обем, както и в мотивите на акта, но в диспозитива съставът се е произнесъл по правото на собственост в диспозитива на решението за целия обект с идент. *** по КК на гр.

Варна.

Допускането на поправка на очевидна фактическа грешка е предпоставено от кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 247, ал. 1 ГПК а именно: несъответствие между формираната от съда воля по съществото на спора, обективирана в мотивите на съдебния акт и изразената в диспозитива на съдебния акт. Разпоредбата на 1 чл. 247 ГПК предвижда възможността съдът по своя инициатива или по молба на страните да поправи допусната в решението очевидни фактически грешки.

В практиката е възприето, че очевидна фактическа грешка представлява несъответствието между формираната в мотивите на решението воля на съда и обективираната в диспозитива такава.

В настоящия случай, видно от мотивите на решение № 2308/20.06.2025 г. по гр.д. № 7170/2024 г. по описа на ВРС, XXVI състав, съдът е приел за разглеждане обективно съединени искове на основание чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД. Като в исковата молба, уточнителните към нея молби, в доклада, съответно в мотивите на съдебния акт е посочено, че ищецът претендира да е собственик на 33% идеални части от обект, представляващ Трафопост 10/0,4 (десет върху нула цяло и четири десети) KV, целия с площ от 29,07 кв.м., находящ се на сутеренен етаж на жилищна сграда изградена на етап „груб строеж с покрив", в УПИ ІХ-1 /девети-едно/, кв.178 /сто седемдесет и осем по плана на 11 /единадесети м.р. на гр. Варна, с адрес: гр. Варна, район „Одесос“, *** /десет/. Придобит на основание договор за прехвърляне и запазване право на строеж върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт за прехвърляне и запазване право на строеж върху недвижим имот №108, том 2, рег. №6229, дело №294 от 2010 г. Съдът в диспозитива се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив, но се е произнесъл по правото на собственост в за целия недвижим имот, поради техническа грешка, което налага, че е налице очевидна фактическа грешка, по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК, поради което същата следва да бъде поправена.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка Решение № 2308/20.06.2025 г. по гр.д. № 7170/2024 г. по описа на ВРС, XXVI състав, основание чл. 247, ал. 1 ГПК, като ВМЕСТО:

„ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание по основание чл.124, ал.1 от ГПК; чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД от страна на „САЛЕРНО” ЕООД, ЕИК: 200172895, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

"Георги Живков" №22, представлявано от Любомир Николов Диамандиев, против "СУПЕР ВХОД БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 206829419, със седалище и 2 адрес на управление: гр. Варна, р-н Владислав Варненчик, ж.к. Възраждане, бл.21, ет.6, ап.35, представлявано от Калоян Ивайлов Николов, с искания съдът да признае за установено спрямо „Супер Вход България“ ЕООД, че „Салерно” ЕООД е собственик на „Инфраструктурен обект“ с идентификатор ***, с площ от 29,07 кв.м. находящ се в сутеренен етаж на жилищна еднофамилна сграда с идентификатор ***, ведно с 0,7489% от общите части на сградата, при съседи само над обекта: имот с идентификатор *** /предходно описание - трафопост 10/0.4/ KV, целият с площ от 29,07 /двадесет и девет цяло и седем стотни/ кв.м., находящ се на сутеренен етаж на жилищна сграда изградена на етап „груб строеж с покрив", в УПИ ІХ-1/девети-едно/, кв. 178 /сто седемдесет и осем/ по плана на 11 /единадесети/ м.р. на гр. Варна, с адрес: гр. Варна, район „Одесос", ул.

„Густаф Вайганд“ №10, при граници на трафопоста: ул. „Густаф Вайганд“, подход към избени помещения и автомобилна платформа/; да осъди „Супер Вход България“ ЕООД да преустанови всички действия и бездействия, изразяващи се в неоказване на съдействие - не представяне на достъп на „Салерно“ ЕООД, като предостави фактически достъп до сутеренния етаж в жилищна сграда, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Густав Вайганд” №10, включително като предаде ключовете /копие от тях/ за постоянен достъп до сградата и гореописания обект; да осъди „Супер Вход България“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 1336 лв. (хиляда и сто лева), представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от възможност да се ползва от собствеността си за периода от 8.11.2023 г. до 11.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането.“, следва ДА СЕ ЧЕТЕ:

„ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание по основание чл.124, ал.1 от ГПК; чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД от страна на „САЛЕРНО” ЕООД, ЕИК: 200172895, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

"Георги Живков" №22, представлявано от Любомир Николов Диамандиев, против "СУПЕР ВХОД БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 206829419, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Владислав Варненчик, ж.к. Възраждане, бл.21, ет.6, ап.35, представлявано от Калоян Ивайлов Николов, с искания съдът да признае за установено спрямо „Супер Вход България“ ЕООД, че „Салерно” ЕООД е собственик, на основание договор за прехвърляне и запазване право на строеж върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт за прехвърляне и запазване право на строеж върху недвижим имот № 108, 3 том 2, рег. № 6229, дело 294 от 2010 на Нотариус Орлин Стефанов с рег. № 196 на НК, с район РС -Варна, на 33% идеални части от следния недвижим имот: „Инфраструктурен обект“ с идентификатор ***, с площ от 29,07 кв.м. находящ се в сутеренен етаж на жилищна еднофамилна сграда с идентификатор ***, ведно с 0,7489% от общите части на сградата, при съседи само над обекта: имот с идентификатор *** /предходно описание - трафопост 10/0.4/ KV, целият с площ от 29,07 /двадесет и девет цяло и седем стотни/ кв.м., находящ се на сутеренен етаж на жилищна сграда изградена на етап „груб строеж с покрив", в УПИ ІХ-I/девети-едно/, кв.

178 /сто седемдесет и осем/ по плана на 11 /единадесети/ м.р. на гр. Варна, с адрес: гр. Варна, район „Одесос", ***, при граници на трафопоста: ул. „Густаф Вайганд“, подход към избени помещения и автомобилна платформа/; да осъди „Супер Вход България“ ЕООД да преустанови всички действия и бездействия, изразяващи се в неоказване на съдействие - не представяне на достъп на „Салерно“ ЕООД, като предостави фактически достъп до сутеренния етаж в жилищна сграда, с административен адрес: гр. Варна, ***, включително като предаде ключовете /копие от тях/ за постоянен достъп до сградата и гореописания обект; да осъди „Супер Вход България“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 1336 лв. (хиляда триста тридесет и шест лева), представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от възможност да се ползва от собствеността си за периода от 8.11.2023 г. до 11.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането;“

Настоящото решение е неразделна част от Решение № 2308/20.06.2025 г. по гр.д. № 7170/2024 г. по описа на ВРС, XXVI състав.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4