Решение № 169 от 22.11.2017, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ №

Гр.Плевен ,22.11.2017 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р О

Д А

Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично съдебно заседание на тринадесети ноември , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: СТЕФАН ДАНЧЕВ

При секретаря Кона

Дочева и в присъствието на Прокурора ................., като разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 233 / 2016 г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:

Постъпила е Искова молба от „*** „ АД в несъстоятелност ,чрез пълномощника адв. С.О. с която срещу „*** „ЕАД , ЕИК-*** със седалище и адрес на управление гр.София , ул.“*** „ № 1А ет. 3 ап.5, представлявано от П.П. –изпълнителен директор и срещу „*** „ ЕАД – гр.Плевен ,ул.“ *** „ № 18 , ет.1 ап.1/ в несъст. / , представлявано от „*** „ ЕООД е предявен отрицателен установителен иск с правно осн. чл. 694 , ал.1 от ТЗ / преди изменението в бр. 105/ 2016 г./ , с цена на иска 5 968 436 лв.

Със свое определение от 23.02.2017г. Плевенски окръжен съд КОНСТИТУИРА на осн. чл.

694 , ал. 4/ изменена бр. 105/2016 г. / от ТЗ като задължителен участник в производството по т.д.№233/ 2016 г. на Плевенски окръжен съд синдика на ответното дружество „*** „ ЕАД – гр.Плевен ,ул.“ *** „ № 18 , ет.1 ап.1 / в несъстоятелност / - гр.Плевен - М.И. *** . Постанови да се връчат на синдика на ответното дружество „*** „ ЕАД – гр.Плевен ,ул.“ *** „ № 18 , ет.1 ап.1 / в несъстоятелност / - гр.Плевен - М.И.

*** препис от исковата молба и доказателствата към нея, за да му се гарантира възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок от получаването им , както и да му се връчи препис от постъпилият вече по делото отговор на исковата молба от заедно с приложенията към него,подаден от „*** „ЕАД , ЕИК-*** за сведение.

Този иск съгласно чл. 365, т. 4 от ГПК е родово подсъден на Плевенски окръжен съд и се разглежда по реда на глава тридесет и втора от ГПК- търговски спорове.

Ответникът „*** „ ЕАД – гр.Плевен ,ул.“ *** „ № 18 , ет.1 ап.1/ в несъст. / , представлявано от „*** „ ЕООД не е подал писмен отговор в срока по чл. 367 от ГПК ,който срок в случая за този ответник е изтекъл на 01.02.2017 г. поради което съгласно чл.370 от ГПК е загубил вече правото да подаде писмен отговор , да вземе становище по иска , да направи възражения срещу него ,да посочи доказателства и да представи писмени доказателства по делото.

Ответникът „***

„ЕАД , ЕИК-*** със седалище и адрес на управление гр.София , ул.“*** „ № 1А ет. 3 ап.5, представлявано от П.П. –изпълнителен директор е подал писмен отговор в срока по чл.

367 от ГПК ,който за този ответник е изтекъл на 15.02.2017 г. ,като впоследствие с допълнителна молба от 08.03.2017 г. / на л. 76 от делото / е отстранен недостатък на писмения отговор ,констатиран от съда с определение № 153/23.02.2017 г.

Постъпил е в срока по чл. 367 от ГПК и писмен отговор от синдика на *** „ ЕАД – гр.Плевен ,ул.“ *** „ № 18 , ет.1 ап.1/ в несъст. / - М.И.Н..

Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца в срока по чл. 372 от ГПК по повод писмения отговор от „*** „ЕАД , ЕИК-*** със седалище и адрес на управление гр.София/ на л. 77-80 от делото/.

Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца в срока по чл. 372 от ГПК по повод писмения отговор на синдика на *** „ ЕАД – гр.Плевен ,ул.“ *** „ № 18 , ет.1 ап.1/ в несъст. / - М.И.Н..

От страна на синдика М.И.Н. е подаден и допълнителен отговор на допълнителната искова молба.

В исковата молба се сочи ,че с решение № 38/ 02.06.2016 г. по т.д.№ 138/ 2015 г. на Окръжен съд Плевен е обявена неплатежоспособността на „*** „ ЕАД – гр.Плевен ,ул.“ *** „

№ 18, с начална дата 30.04.2015г. и е открито производство по несъстоятелност.

Сочи се също така ,че с решение №212/ 30.09.2016г., Апелативен съд-Велико Търново отменя решението на ПлОС в частта относно началната дата на неплатежоспособността и определя друга дата- 26.05.2014г. Сочи се че „***“ АД/ в несъст./ е предявила своите вземания срещу длъжника и те са били приети от синдика в съставения от него списък , обявен в ТР на 05.08.2016 г. , а с определение № 1030/ 14.12.2016г. съдът е одобрил изготвените от синдика списъци на приети вземания,сред които и тези на *** АД / в несъст. /.

Твърди се също така

,че в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ „*** „ЕАД , ЕИК-*** е предявило своите вземания срещу „*** „ ЕАД – гр.Плевен , които са били приети от синдика в съставения от него допълнителен списък с приети вземания , обявен в ТР на 19.09.2016 г. ,както и че в срока по чл. 690 , ал.1 от ТЗ „*** „ АД /в несъст./ е подала възражения срещу приемането на вземанията на „*** „ЕАД , ЕИК-***, както и че ПлОС със свое определение №1030/ 14.12.2016 г. е приел за неоснователно възражението на „***“ АД срещу приемането на вземанията на „*** „ЕАД , ЕИК-***.Сочи се че въпросното определение на ПлОС е било обявено в ТР на 14.12.2016 г.

С тези твърдения ищецът обосновава допустимостта на предявения от него иск, а именно ,че искът е предявен в срока по чл.

694,ал.1 от ТЗ от кредитор в производството по несъстоятелност ,след като преди това същият този кредитор е подал възражение в срока по чл. 690, ал.1 от ТЗ срещу приемането на вземанията на първия ответник , което обаче е било оставено без уважение от съда по несъстоятелността с неговото определение по чл. 692,ал.

4 от ТЗ.

По съществото на иска се излага следната фактическа обстановка :

Отричаните вземания произтичат от два договора за прехвърляне на вземания съответно от 01.07.2015 г. и от 07.09.2015 г.

,сключени между „*** „ ЕООД като цедент и „*** „ЕАД като цесионер , като са прехвърлени вземания, произтичащи от договори за заем ,първият от които от 30.11.2011г. и включващи :

-вземане за главица в размер на 1 355 000 лв. –предоставени в заем и невърнати суми по договора за заем.

-вземане за дължима и неплатена договорна лихва по чл. 3 от договора в размер на 2 744 226 лв.

-вземане за дължима и неплатена неустойка по чл.11 от договора в размер на 203 250 лв. ,

,а вторият от които - договор за заем от 21.12.2011г. , включващи :

-вземане за главница в размер на 972 000 лв.-предоставени в заем и невърнати суми по договора ;

-вземане за дължима и неплатена договорна лихва по чл. 3 от договора в размер на 548 160лв.

-вземане за дължима и неплатена неустойка по чл. 10 от договора в размер на 145 800 лв.

Ищецът твърди ,че по нито един от двата договора за заем заемните суми не са били предоставени от „*** „ ЕООД на заемателя „*** „ ЕАД – гр.Плевен,и в т.см. същите са с незавършен фактически състав, поради което тези договори са нищожни.

Ищецът също така оспорва достоверността на датите на всеки един от двата договора за заем ,както и достоверността на датите на анексите към тези договори за заем ,като се счита че те са сключени само за целите на вече откритото производство по несъстоятелност.

Ищецът оспорва и достоверността на датите на договорите за цесия 01.07.2015 г. и от 07.09.2015 г.,както и достоверността на датите на уведомленията по чл. 99 от ЗЗД за тях.

Твърди се също така

,че договора за цесия от 07.09.2015 г. не съществува –такъв не бил сключен изобщо с оглед на което и прехвърлените с него вземания не съществуват в имуществото на

„*** „ЕАД.

При условията на евентуалност / ако се приеме ,че договорите за заем са валидно сключени / се прави твърдение за нищожност на неустоечните клаузи на чл. 11 от договора за заем от 30.11.2011г. и на чл. 10 от договора за заем от 21.12.2011г. , поради накърняване на добрите нрави – чл. 26 , ал.

1 предл. Трето от ЗЗД. Сочи се ,че уговорената неустойка е в размер на 15 % от главницата, поради което не съответствала на функциите на неустойката и на евентуалните предвидими вреди от забавеното изпълнение на задължението за връщането на заетите суми,както и че единствената цел с която е договорена излиза извън пределите на присъщите и обезпечителна , обезщетителна и санкционна функции.

Поради това се счита ,че по отношение на неустоечните задължения не е настъпил и прехвърлителния ефект на двата договора за цесия.

Оспорва се и размера на вземанията за договорна лихва и за неустойка по всеки един от двата договора за заем ,като се акцентира върху това ,че за нито едно от тези вземания не са посочени периодите за формирането им ,нито са налице доказателства за тяхното установяване. .

Поради това се предявява претенция за установяване несъществуването на всички изброени по –горе вземания на „*** „ЕАД. срещу длъжника *** „ ЕАД – гр.Плевен, които са включени в одобрения от съда списък с приети вземания.

Според писмения отговор от „*** „ЕАД предявеният иск е недоказан и неоснователен.Твърди ,че е налице реално предаване на договорените по двата договора за заем суми и това може да се проследи от банковото извлечение от сметката на „ ***“ ЕООД за периода 30.11.2011г.- 31.12.2011г. ,

/ представено пред съда по несъстоятелността / ,както и че във възражението на „*** „ АД пред съда по несъстоятелността е налице „признание за знание на тези факти“ .

Сочи се ,че банковите сметки на „*** „ ЕАД – гр.Плевен са били открити именно при ищеца и че достъпът до банковите сметки е блокиран едностранно от Банката и досега, и че Банката умишлено укрива информация за извършените транзакции между двете дружества ,които са страни по договорите за заем .

По отношение достоверните дати на договорите за заем се сочи ,че производството по несъстоятелност на „*** „ ЕАД е било инициирано по молба на „*** „ЕАД от 13.08.2015 г. , като към нея още са били представени договора за заем от 30.11.2011г. , ведно с двата анекса към него, както и договора за цесия от

01.07.2015 г.

По отношение твърдението за нищожност на неустоечните клаузи в двата договора за заем се счита ,че ищецът неправилно се позовава на нормата на чл. 26 , ал.1 предл.