Акт от 09.12.2022, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 847

09.12.2022 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Пенка Костова

Членове: Антоанета Митрушева

Биляна

Икономова при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурора Валентина

Радева-Ранчева, като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева касационно адм.дело № 860 по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Я.Г.Т., ЕГН

: **********, адрес: ***, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260010/21.06.2022 г., постановено по адм. д. № 12/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и че е необосновано.

Съдът, в нарушение на чл. 235 от ГПК, не обсъдил изложените съображения за некомпетентност на административния орган да се произнесе с оспорваната заповед по отношение на процесния недвижим имот, както и не обсъдил възраженията за съществени нарушения на процедурата по издаване на оспорвания административен акт, в частта на новообразувания поземлен имот с идентификатор ***, които обосновавали нищожност на заповедта на областния управител.

Необсъдените от съда възражения, съществени за правилното решаване на делото, били следните:

В оспорваната заповед липсвали фактически основания за издаването й, които задължително следвало да бъдат посочени, с оглед чл. 59, ал. 2 т. 4 от АПК, както по отношение на новообразуваните имоти, така и по отношение на построените в имота сгради. Тази липса на фактически основания за издаване на оспорваната заповед, водела до постановяването й в нарушение на материалния закон, който порок по своята тежест обосновавал нейната нищожност.

От заключението по назначената и изслушана техническа експертиза се установявало, че областният управител, като одобрил ПНИ в частта на процесния имот, се произнесъл извън компетентността си, тъй като по делото не се събрали доказателства, които да установяват, че процесният имот попада в територия по § 4 от ЗСПЗЗ, определена по реда на чл. 18г от ППЗСПЗЗ.

Предмет на оспорваната заповед за одобряване на ПНИ били земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за които с решение по чл.

14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ било признато правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи при условията на § 4 - 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ било задължителна законова предпоставка за включване на процесния имот в Помощния план и в Плана на новообразуваните имоти за ж.р.***.

В настоящия случай не било налице решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, ползващо наследниците на Д. Г.и нямало основание за включването на притежаваната от него земя в територията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респективно в плана на новобразуваните имоти, одобрен с оспорваната заповед на областния управител.

Фактът, че земята на Д. Г.не била призната за възстановяване се потвърждавал и от представения по делото Протокол № 36-3/08.02.1993 г. на ПК - Хасково, с което ПК признала и определила за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне - 10 декара в м.Стари Нови лозя - ул.К., при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Това решение било подписано от председател, секретар и двама от общо 5 члена на ПК - Хасково. От отбелязването на решението се виждало, че то е връчено на 26.03.1993 г. Това решение представлявало единственият документ, който признавал и възстановявал собствеността върху земеделската земя с план за земеразделяне, поради което всяко следващо решение (дори да било постановено такова), се явявало нищожно, поради липса на предмет. Изложеното налагало извода, че не е налице компетентност на областния управител да се произнася за призната и възстановена с план за земеразделяне земеделска земя, като одобрява ПНИ, в който тя била включена в терен по § 4 от ПЗР от ЗСПЗЗ.

Фактът, че земята на Д. Г.не била призната за възстановяване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се потвърждавал и от представените по делото справки по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за признати и непризнати декари в разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като 10-те декара земеделска земя на Д. Г.били посочени на стр. 21 от справката за непризнати декари (стр. 345 и сл. от делото) и не били посочени в справката за признати декари (стр. 337 и сл. от делото).

Към датата на одобряване на плана от

Областния управител - 18.09.2019 г. поземлен имот *** не бил земеделска земя, а бил включен в строителните граници на гр.Хасково (урбанизирана територия) и урегулиран като жилищен имот по правилата и нормите на ЗУТ. С оглед разпоредбата на чл. 28а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби, имали право на обезщетение по реда на чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В настоящия случай върху процесния имот била изградена сезонна постройка с площ 28.28 кв.м., за законността на която бил издаден акт за узаконяване № 98/19.09.1990 г. Това обстоятелство сочело, че процесният имот не можел да бъде предмет на възстановяване, а на обезщетение по реда на закона.

От съдържанието на преписката по издаване на оспорваната заповед, както и от доказателствата по делото, се установявало, че процесният имот никога не бил включван в територията, определена по реда на чл. 18г, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото никога не бил предмет на предоставяне с актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Одобреният план на новообразуваните имоти, в частта на ПИ ***, не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, предоставена на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Този имот жалбоподателката получила по давност и наследство от наследодателя й И. Г.

Ц., починал на 04.03.1927 г. С оглед на това, одобреният от Областния управител на област Хасково със Заповед № ДС-28-3 от 18.09.2019 г. план на новообразуваните имоти за жр К., землището на гр.Х., в частта на ПИ *** се явявала нищожна, поради пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма (§ 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ) и като лишена от законово основание.

След издаване на решението за възстановяване на земеделската земя при условията на § 4, се изработвал помощен план, със съдържанието, посочено в чл. 28 от ППЗСПЗЗ и т. 1 от Заповед № РД-46-494/28.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ) за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От законовата уредба към датата на издаване на Заповед № 300-1-61/09.05.2002 г. на изп.директор на АК, се налагал извода, че кадастралният план по § 4 (наречен в по-късните редакции „помощен план“) и планът на новообразуваните имоти се приемали едновременно от една и съща комисия и се съобщавали едновременно на заинтересуваните лица по реда на чл. 39 от ППЗЕКРБ. В настоящия случай от представените по делото доказателства се установило, че заповедта за назначаване на комисия за приемане на кадастралния план по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ (Заповед № 300-1-61/09.05.2002 г. на изп.директор на АК) определяла различен състав от състава на комисията, назначена от областния управител за приемане на плана за новообразуваните имоти (Заповед № РД-14- 9/08.04.2019 г.). Различният състав на двете комисии правел взетото решение по чл. 28б, ал. 6 от ППЗСПЗЗ нищожно, поради липса на компетентност. Освен това кадастралният план (помощният план) не бил обявен едновременно с плана за новообразуваните имоти (предмет на оспорваната заповед), тоест към датата на одобряване на плана на новообразуваните имоти, помощният план не бил влязъл в сила. Същият не отговарял и на техническите изисквания за изработване и не бил влязъл в сила, тъй като не бил обявен заедно с плана за новообразуваните имоти.

Не били спазени и изискванията на чл.

28, ал. 4 ППЗСПЗЗ и съответно Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД-02-14- 454 от 22.08.2003 г. на МРРБ) по отношение на техническите изисквания към плана за новообразуваните имоти, като процесният имот, чиято собственост се възстановявала на Д. Г.по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ бил обозначен като отделен имот, а съседните на него имоти не попадали в обхвата на реституцията по § 4, въпреки че не били закупени от ползватели с актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Не били спазено и изискването по т. 2.5. от Заповедта, както и тези, предвидени в т. 2.10, т. 2.22 от същата.

Тези нарушения, с оглед тежестта си, обосновавали нищожност на оспорваната заповед, поради което жалбоподателката моли да бъде отменено решението на Районен съд -Хасково, постановено по адм.д.

№ 12/2021 г., като бъде постановено ново, с което жалбата й да бъде уважена, като бъде прогласена нищожността на Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областния управител на област Хасково за одобряване на план за новообразуваните имоти на жилищен район *** в землището на гр.Хасково, община Хасково, в частта на ПИ с идентификатор ***, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответната страна по касационната жалба - ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на Област Хасково, в постъпил по делото писмен отговор сочи, че не споделя изложените твърдения за нищожност. Процесната заповед в частта по отношение на процесния имот била издадена от лице с материална компетентност, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Районен съд - Хасково преценил всички факти и обстоятелства при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.

Заинтересованата страна - П.С.Д., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че същата следва да бъде изцяло отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Заинтересованата страна - Д.С.Н. не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Заинтересованата страна - В.Д.Н. не изразява становище по основателността на касационната жалба.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково, чрез представителя си в съдебно заседание, счита, че касационната жалба е неоснователна, поради което предлага решението на Районен съд – Хасково да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като съобрази наведените касационни основания, мотивите на обжалвания съдебен акт и фактите, установени от събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211 от АПК срок и изхожда от лице, участвало в първоинстанционното производство, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд –

Хасково е образувано по подадена от Я.Г.Т. жалба против Заповед № ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на жилищен район (ж. р.) *** в землището на град Хасково, община Хасково, приет от Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, с искане да се обяви нищожност на заповедта, в частта за имот с идентификатор № ***.

Установено е, че Заповед № ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областния управител на Област Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти на жилищен район *** в землището на гр.Хасково, приет от комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, не е била обжалвана по отношение на процесния поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Хасково и същата е влязла в законна сила.

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 127/08.12.1989 г. Я.Г.Т. е призната за собственик на недвижим имот, представляващ нива с площ от 0.8 дка, находяща се в м.“К.“, Хасковско землище, с пл. № 1374, попадаща в зоната за отдих и почивка, извън строителните граници на гр.Хасково.