Решение № 1376 от 14.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20241100901220 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 от Търговския закон (ТЗ) за прекратяване на „Л.“ ЕООД, ЕИК *******, поради липсата на вписан управител в продължение на повече от 3 месеца.

В исковата молба прокурор при СГП твърди, че в рамките на инициирана прокурорска проверка и извършеното проучване станало ясно, че едноличния собственик на капитала, който е вписан за управител на ответното търговско дружество Л.“ ЕООД – К.И.Ш. е починал на 25.04.2022 г. След настъпване на това обстоятелство отсъствало вписване на нов управител на дружеството, което фактическо положение продължавало повече от три месеца, вкл. и към момента на подаване на ИМ в съда. Ето защо хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ следвало да се смята за покрита,, а това налагало прекратяване на дружеството.

С нарочен съдебен акт от 17.06.2024 г. на дружеството-ответник е предоставена правна помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява дружеството да има органен представител.

От назначения му особен представител – адв. К. Ч., в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага позиция, че предявения за разглеждане иск за прекратяване на ответното търговско дружество е допустим, защото е предявен от надлежно легитимирано според закона лице – прокурор. Не се оспорват и изложените в ИМ обстоятелства във връзка с актуалния юридически статус на ответното ЕООД. Установявало се и това, че починалия ЕСК- К.Ш. след смъртта му е оставил наследници по закон /такива по съребрена линия/, като от тях няма данни да е изразено ясно и недвусмислено желание за продължаване дейността на „Л.“ ЕООД. Предвид всички представени към ИМ доказателства от особения представител на ответното дружество се поддържа, че предявения за разглеждане иск 1 се явява основателен, като „Л.“ ЕООД е дружество подлежащо на прекратяване на заявеното в ИМ основание.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приложеното за доказателство Препис–извлечение от Акт за смърт № 0416/26.04.2024 г. издаден от СО-Район „Подуяне“, в чието съдържание е отразено, че на 25.04.2022 г. е настъпила смъртта на физическото лице – К.И.Ш., с ЕГН **********.

Видно от приобщеното по делото удостоверение за наследници, което е издадено на 24.04.2024 г. от СО, Район „Подуяне“ се установява, че след смъртта си К.И.Ш., с ЕГН ********** е оставил за наследници по закон призовани да го наследят – шест сестри и един брат с имена упоменати в удостоверението.

Установява се от направена справка по публичния Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, че след учредяването му през 2015 г. по партидата на търговско дружество – „Л.“ ЕООД са осъществени няколко поредни вписване на законен представител на дружеството, като последното вписване датиращо от 30.12.2015 г. е на лицето - К.И.Ш.. Отново той е вписан и за едноличен собственик на капитала на дружеството, което е станало пак на 30.12.2015 г..

Констатира се, че след извършените на 30.12.2015 г. вписвания на К.И.Ш. за управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество до настоящия момент няма предприети вписвания на промени в тези обстоятелства подлежащи на вписване независимо от това, че през м. април 2022 г. вписания законен представител на дружеството е починал. В този контекст сред обстоятелствата подлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ не се открива отразяване на промяна свързана с поемане на дружествените дялове от наследници по закон на починалия едноличен собственик на капитала, респективно избор и вписване на нов управител.

Други относими към съдебно установимото потестативно право доказателства не са ангажирани по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иск на прокуратурата търговското дружество може да се прекрати, ако няма вписан управител в продължение на повече от три месеца. Законодателят е дал правомощия на Прокуратурата да предяви иск за прекратяване на дружеството в случай, че последното няма вписан управител в продължение на най-малко 3 месеца. В конкретния случай е видно, че управителя на дружеството е починал на 25.04.2022 г., който факт автоматично прекратява функциите му на такъв. Липсата на избран и вписан нов управител по отношение на „Л.“ ЕООД в периода от смъртта на последния такъв – 25.04.2022 г. до датата на упражняване на ИМ – 12.06.2024 г. издава това, че ответното дружество е без управител в период от време надвишаващ възможния и допустим според закона тримесечен срок. Нещо повече няма вписване на нов управител и към настоящия момент, което пък създава у решаващия състав убеждението, че се наблюдава реализация в тяхната съвкупност на кръга от законните предпоставки визирани в чл.

155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството – „Л.“ ЕООД. Липсата на манифестирана воля от наследниците по закон на едноличния собственик на капитала за продължаване дейността на учреденото търговско дружество показва и това, че сред материално легитимираните субекти, за когото законът е установил подобна възможност няма демонстрирана заинтересованост в тази насока, съответно същите не възнамеряват да се възползва от това свое субективно право уредено в чл. 157, ал. 1 2

ТЗ.

Предвид горното съдът намира, че предявения конститутивен иск е основателен и следва да бъде уважено искането на Софийска градска прокуратура за прекратяване на ответното дружество.

При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, чиито размер съдът определя на сумата от общо 580,00 лв. /80,00 лв.

– държавна такса и 500,00 лв. – възнаграждение за особен представител/, то посочените процесуални разходи следва да се възложи за плащане в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иска, предявен от Софийска градска прокуратура, търговско дружество – „Л.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр. София, р-н „Подуяне“, ул. „******* № 6.

ОСЪЖДА „Л.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр.

София, р-н „Подуяне“, ул. „******* № 6, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер от 580,00 лева - държавна такса следваща се за разглеждане на предявения иск и адвокатско възнаграждение определено и заплатено в полза на назначения да представлява интересите на ответното дружество особен представител, от чието заплащане ищецът е освободен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно на АВ - ТР за обявяване и откриване на производство по ликвидация.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3