Решение № 137 от 12.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Смолян, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Росица Н. Кокудева

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20215400500275 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

Постъпила е въззивна жалба с вх. №4412/15.07.2021г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,представлявана от главен комисар Николай Николов - директор,чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Светослав Стоянов, срещу решение № 212/ 28.06.2021 г., постановено по гр.дело №235/2021 по описа на районен съд – Смолян, в частта, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е осъдена да заплати на С. АР. К., сумата от 1 727,68 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за положения извънреден труд в периода 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г„ ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2021 г. Счита, че решението в обжалваната му част е неправилно и моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Намира ,че решението в обжалваната му част е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи.Периодът, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е от 01.01.2018 г. до 17.02.2021 г. Твърди ,че през този период са действали няколко наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън 1 редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР:

- Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. до 09.01.2020 г.

Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 3 от 10 януари 2019 г., в сила от 10.01.2020 г. до 02.11.2020 г.

Наредба № 81213-1174 от 21 октомври 2020 г. за реда за организацията и разпределението на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 93 от 30 октомври 2020 г., в сила от 03.11.2020 г. до 31.12.2020 г.

Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 107 от 18 декември 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.Твърди ,че с последните промени в ЗМВР /ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020 г./, законодателят още по- ясно и точно разписва спорните текстове в чл. 187 от ЗМВР, а именно: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“.Счита ,че правоотношенията по служба уредени в специален закон са създадени, за да може, поради специфичният статут и служебни задължения на служителите да се постигне баланс между правата и задълженията им /какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, тъй като тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения.

За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24-часови смени. В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 Кодекса на труда е записано, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като 2 продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В настоящия случай ищецът полага труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12 часа. Счита ,че това само по себе си доказва, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това е разделянето на служителите по ЗМВР на три групи. Всяка от обособените групи служители има гарантирани права, които от своя страна са скрепени и с В подкрепа на тезата, че в Министерството на вътрешните работи е налице равнопоставеност и обособеност спрямо права и задължения е решението на законодателя да обособи служителите в три групи съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР:държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители;лица, работещи по трудово правоотношение. В чл. 142, ал. 2 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон /т.е ЗМВР/. В чл.

142, ал. 4 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. В чл. 142, ал. 5 е посочено, че статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. В случаите на препращане към кодекса на труда законодателят изрично /пряко/ е посочил съответните разпоредби. Твърди че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), поблагоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл. 187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други.

Това далеч не поставя тези служители в по-неблагоприятно положение.

Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Счита ,че предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд.Счита ,че нормалната продължителност на нощния труд в МВР, преди изменението /ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020 г./ е регламентирана в законовата норма на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР. Нормата на чл. 187, ал.

3, изречение последно от ЗМВР определя, че продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение.Твърди ,че законодателя е посочил , че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е 3 достатъчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осем часа. Освен това те полагат труд на 24-часови смени като този труд е по график, същият е изплатен и не може да става дума за претенция за извънреден труд Поради това намира ,че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.

Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ — 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143. Същият принцип е възприет и след изменението.За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, счита че той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 812la- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.Поради това намира , че мотивите на районния съд за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни. Не се доказа, че е налице и неизплатен извънреден труд за съответното тримесечие. Видно от приложените платежни бележки на служителя са изплатени всички дължими суми.Намира ,че не е мотивиран по никакъв начин извода на районен съд –Смолян , на който се основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд.Поради това счита, че не се прави разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР. Въпрос, който е подробно засегнат в отговора на исковата молба. Претендира се допълнително възнаграждение за извънреден труд, което всъщност е на труд положен и попадащ в рамките на 24 - часовите дежурства на служителя. Ако съдът счита, че към служебното правоотношение на ищеца е приложима НСОРЗ, то счита ,че не следва да удовлетворява претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

Съгласно цитираното писмо на МТСП „когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Намира ,че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Счита ,че в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Счита че извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.Поради това дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 4

1,143 да служи за генериране на извънреден труд.Твърди ,че за работещите по трудово правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.Счита ,че обратното решение, което е възприето от първоинстанционния съд - при преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд би поставило в по- неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР.Моли въззивния съд да се произнесе в този смисъл.Прави възражение за прекомерност на разноските, включително и на претендирания адвокатски хонорар, поради липса на фактическа и правна сложност по отношение на предмета на спора по делото.Претендира юриск. възнаграждение