Решение № 19 от 30.01.2020, Административен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р Е ШЕНИЕ

№… гр.

Ловеч, 30.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА

КРЪСТЕВА при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №236 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Административното дело е образувано по жалба вх.№1792/23.05.2019 г. подадена от В.И.Д. ЕГН ********** ***, против Заповед №З-640/25.04.2019 г. на кмета на

Община Ловеч, с която е наредено премахване на незаконен строеж „пристройка (антре)” към сграда с идентификатор №*** по КККР на гр.Ловеч, находящ се в УПИ ІV, кв.

175 по ПУП- ПРЗ на гр.Ловеч, разположен на граница с ПИ №***, определен е срок 30 дни от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, и е посочено, че при липса на доброволно изпълнение ще бъде извършено принудително премахване.

В съдебно заседание, редовно призована, се представлява от адв.С.. Поддържа жалбата и претендира възстановяване на сторените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, представляван от ю.к. Ч. в заседанието по съществото на спора, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена по реда и в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от лице, което е адресат на акта, има правен интерес от обжалване на оспорения акт и за него е налице активна процесуална легитимация.

Следователно жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.

Актът е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 т.3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално допустима.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В жалбата си жалбоподателката твърди, че процесната сграда е построена преди 40 години от нейните родители.

Представени са писмени доказателства, заключение по допусната комплексна съдебно-техническа експертиза и са събрани гласни доказателства при разпит на допуснати по делото свидетели.

С жалбата се иска отмяна на акта.

Строежът е описан в заповедта като „пристройка (антре)“ към сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Ловеч.

На 15.08.2018 г. в гр. Ловеч в поземлен имот представляващ УПИ №ІV, кв. 175 по ПУП ПРЗ на гр.Ловеч, на основание Заповед № 1091/01.08.2018 г. на Кмета на Община Ловеч, е извършена проверка от служители на Община Ловеч. При проверката е установено, че в имота е изграден строеж „пристройка“ към съществуваща сграда.

Работната група е стигнала до извод, че пристройката е изградена през пролетта на 2018 г. За установеното при проверката е съставен Констативен акт №5/15.08.2018 г., с който е установено извършване на строеж в процесния имот в нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и чл. 142, ал. 1 от ЗУТ. В Констативния акт се съдържа окомерна скица на строежа. При проверката жалбоподателката, като собственик на строежа, не е представила строителни книжа за сградата.

Констативният акт е връчен на жалбоподателката на

20.09.2018 г.

На 21.09.2018 г. жалбоподателката е уведомена за започване на производство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

На 27.09.2018 г. Д. е подала възражение, с което е представила копия от нотариален акт, скица, два броя строителни разрешителни от 1962 г. и от 1966 г. и два броя декларации.

Заповедта е издадена от кмет на община, който е материално компетентния орган съгласно местонахождението на имота и разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като строежът е от пета категория, което съдът приема за безспорно установено съгласно характеристиките му и изложеното от вещите лица по допуснатата съдебна експертиза при изслушването им от съда.

Заповедта е валидна – издадена от материално компетентен орган и с възможен предмет.

При преценката за законосъобразност на оспорения акт съдът установи следното:

От данните по делото – писмени доказателства, съдържащи се в представената административна преписка, и разпит на свидетели, се установи, че процесният строеж е пристройка „антре“ към съществуваща в имота лятна кухня, изградена въз основа на разрешение за строеж от 1966г.

Строежът не е изграден изцяло през пролетта на 2018 г., а е извършен основен ремонт на съществуващо и изградено преди 1987 г. антре /лист 29, 30, 68 и 69/, като през 2018 г., по данни от представените пред административния орган декларации и изложеното от свидетелите С. и И. при разпита им пред съда, на съществуващото антре е извършен основен ремонт, като са сменени дограма, покрив и е надзидана стена върху съществуващ дувар към съседния имот.

Съдът е допуснал извършването на комплексна съдебно-техническа експертиза от вещи лица геодезист и архитект. Заключението е прието и приобщено към доказателствата по делото. Съдът кредитира изложеното в заключението от вещите лица.

От заключението на вещите лица е видно, че строежът „пристройка (антре)“, като изграден преди 1987 г. и отговарящ на изискванията на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./ се явява търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ.

Видно от доказателствата по делото, строежът е извършен преди 1987 г.

Но също така се установи по безспорен начин от свидетелските показания, представените декларации и изложеното от самата жалбоподателка пред административния орган и в жалбата до съда, че през пролетта на 2018 г. е извършен основен ремонт на съществуващото антре към лятна кухня, собственост на жалбоподателката.

Съгласно чл. 137, ал. 1 т. 5, б. „в“ и б.“г“ от ЗУТ строеж представлява и реконструкцията, преустройството и основния ремонт на строеж от допълващото застрояване. Т.е. и основният ремонт на съществуващото антре, попадащо в обхвата на §16 от ПР на ЗУТ, представлява строеж и на собствено основание за извършването му са необходими строителни книжа. Но процесната заповед не е издадена за премахване на извършения основен ремонт и реконструкция на съществуващото антре, а за премахване на цялото антре.

Съгласно чл. 225, ал. 2, т.2, пр.второ от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без разрешение за строеж.

Законът разграничава изрично случаите, когато целият строеж е незаконен, и когато само част от него е незаконна.

При незаконна част от строеж, на премахване подлежи само незаконната част от строежа /арг. от чл. 225а, ал.1, пр.последно от ЗУТ/.

В случая административният орган е направил извод за незаконност на целия строеж и е разпоредил премахване на целия строеж, без да направи разграничение между строежа, извършен преди 1987 г., и основния му ремонт, извършен през 2018 г. С оглед доказателствата по делото, съдът счита, че този извод на административния орган е неправилен и незаконосъобразен.

Антрето, като съществуваща постройка изградена преди 1987 г., попада в приложното поле на §16 от ПР на ЗУТ и е търпим строеж, не подлежи на премахване и забрана за ползване. За да е търпим един строеж е необходимо от една страна да е изграден до 07.04.1987 г. и за него да няма строителни книжа, а от друга да е бил допустим или по подробните градоустройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на извършването или съгласно ЗУТ. Последните две предпоставки са алтернативно дадени и е достатъчно наличието на една от тях в кумулативна връзка с изискването за липса на строителни книжа и момента на изграждане.

Извършеният основен ремонт, очевидно без строителни книжа, дали представлява незаконен строеж или не, не е предмет на този спор и на проверка от страна на съда по това дело, тъй като заповедта на кмета на община не е издадена за премахване на незаконен строеж, представляващ „основен ремонт на антре“, извършен през 2018 г., а за премахване на цялото антре.

В заповедта не са изложени мотиви защо, при представени пред него декларации по реда на чл.43 от АПК относно времето на изграждане на процесното антре, административният орган приема, че цялото антре е новоизградено през 2018 г.

С оглед изложеното съдът счита, че заповедта е издадена в противоречие с материалните норми и не е мотивирана, поради което следва да се отмени.

Доколкото в случая е налице производство по ЗУТ, което се започва служебно от компетентния орган, а не по искане на заинтересовано лице, не следва да се връща преписката за ново произнасяне.

По делото е направено искане за присъждане на деловодни разноски от страна на жалбоподателя. При този изход от делото претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена за сумата от 1010 лв. включващи депозит за вещи лица, държавна такса и възнаграждение за адвокат.

Воден от горното,

Ловешки административен съд, шести административен състав, на осн. чл.173 ал.2, предложение второ от АПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ

Заповед №З-640/25.04.2019 г. на кмета на

Община Ловеч, с която е наредено премахване на незаконен строеж „пристройка (антре)” към сграда с идентификатор №*** по КККР на гр.Ловеч, находящ се в УПИ ІV, кв.

175 по ПУП- ПРЗ на гр.Ловеч, разположен на граница с ПИ №***, определен е срок 30 дни от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, и е посочено, че при липса на доброволно изпълнение ще бъде извършено принудително премахване.

ОСЪЖДА Община Ловеч да заплати на

В.И.Д. ЕГН ********** ***, сумата от 1010 лв. /хиляда и десет лева/, представляващи деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез АдмС- Ловеч пред ВАС на РБ.

Препис от решението да се връчи на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: