Решение № 2596 от 28.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2596 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20251100504150 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника 142 ОУ „Веселин Ханчев“ срещу постановление от 29.10.2024 г. на ЧСИ А.Б. с рег. № 850 на КЧСИ и с район на действие – СГС по изп. дело № 20248500400989, с което е отказано намаляване на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., респ. размера на определената пропорционална такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ, както и на претендираната без правно основание неолихвяема сума за разноски за издаване на изпълнителен лист в размер на 5,00 лв.

Твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не е съобразено с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като извършените действия от страна на упълномощения представител на взискателя се изразяват единствено в изготвяне и депозиране на молба за образуване на изпълнително дело. Твърди, че правният статут на длъжника и осъществяваните от училището публични функции не обуславят извод за фактическа и правна сложност на делото, в т. ч. чрез предприемане на действия за издирване на 1 длъжника, проверка на наличното имущество или запориране на банкови сметки. Поддържа, че по отношение на длъжника не се налага осъществяването на принудителни действия за събиране на вземанията, тъй като преди образуване на производството е била заявена готовност пред взискателя за доброволно и извънсъдебно погасяване на задълженията, но същият не е представил банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените му суми за разноски. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени отказа на ЧСИ, обективиран в постановление от 29.10.2024 г. по изп. дело № 20248500400989, и вместо него да намали размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., респ. размера на определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и на претендираната без правно основание неолихвяема сума за разноски за издаване на изпълнителен лист в размер на 5,00 лв.

Ответникът по жалбата – взискателят Д.И.М. не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

ЧСИ А.Б. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които поддържа становището, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20248500400989 по описа на ЧСИ А.Б. с рег. № 850 и с район на действие – СГС е по образувано по молба на взискателя Д.И.М. и въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 04.10.2024 г., издаден на основание определение № 14626/13.08.2024 г. по адм. дело № 3818/24 г. по описа на АССГ, с което 142 ОУ „Веселин Ханчев“ е осъден да заплати на Д.И.М. сумата в размер на 310 лв., представляваща 300 лв. – адвокатско възнаграждение и 10 лв. – държавна такса.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, както и да бъдат събрани сторените в хода на изпълнителното дело разноски, а именно: 5,00 лв. – разноски за издаване на изпълнителен лист, платени по банков път; 200 лв. – адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на 2 адвокатското възнаграждение и 200 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителсво, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени платежно нареждане за платени 5,00 лв. по банков път за издаване на изпълнителен лист по адм. дело № 3818/24 г. по описа на АССГ, както и договор за правна помощ от 02.10.2024 г.

На 18.10.2024 г. е връчена на длъжника 142 ОУ „Веселин Ханчев“ покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че дължи освен сумата по издадения изпълнителен лист, и неолихвяема сума за разноски за издаване на изпълнителен лист в размер на 5,00 лв., неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 200 лв., неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 200 лв., неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 48,00 лв., както и дължима сума по т. 26 в размер на 85,80 лв.

На 25.10.2024 г. е постъпило възражение от длъжника 142 ОУ „Веселин Ханчев“, с което е поискано от ЧСИ А.Б. да бъде намалено претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум от 200 лв., респ. размера на определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и на претендираната без правно основание неолихвяема сума за разноски за издаване на изпълнителен лист в размер на 5,00 лв.

Към възражението е представено електронно писмо от длъжника до взискателя от 16.09.2024 г. с искане за посочване на банкова сметка в срок до 12,00 ч. на 17.09.2024 г., по която да бъде платена сумата по изпълнителния лист. В писмото е посочено, че в противен случай, сумата ще платена с пощенски запис.

Със съобщение с изх. № 28774/29.10.2024 г. ЧСИ А.Б. е оставил без 3 уважение исканията на длъжника, обективирани във възражението от 25.10.2024 г.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – по арг. от чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Настоящият съдебен състав намира, че отказът на ЧСИ, обективиран в съобщение с изх. № 28774/29.10.2024 г., да намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение до сумата в размер на 200 лв., е незаконосъобразен. Съображенията за това са следните:

Видно от договора за правна защита от 02.10.2024 г., сключен между взискателя Д.И.М., като възложител, и адв. К.П. М., като изпълнител, е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение, както следва: 200 лв.

– адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 10, т.

1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 200 лв. – адвокатски хонорар за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в договора е удостоверено плащането на сумите в брой.

Настоящият съдебен състав приема, че длъжникът дължи само адвокатско възнаграждение за извършването на процесуални действия по образуване на изпълнителното дело, а именно – сумата от 200 лв., посочена в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /ред. ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г./, тъй като единствените действия, които са били извършени от процесуалния представител на взискателя, към момента на подаване на възражението с вх.

№ 19578/25.10.2024 г., в което е обективирано искане за намаляване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, са били свързани с образуване на изпълнителното дело, като други действия по см. на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., насочени към 4 удовлетворяване на паричното вземане, не са били извършвани.

Обстоятелството, че в молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника не води до друг извод, тъй като посочването на начин за изпълнение е елемент от редовността на молбата /арг. от чл. 426, ал. 2 и 3 ГПК/ и не представлява самостоятелно искане за извършване на изпълнително действие, предприето от взискателя.

Ето защо, отказът на ЧСИ А.Б., обективиран в съобщение с изх. № 28774/29.10.2024 г., да намали разноските за адвокатско възнаграждение, които е възложил в тежест на длъжника по изпълнението, до сумата в размер на 200 лв., следва да се отмени като незаконосъобразен, като вместо това следва да бъде постановено намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 200 лв.

Като последица от намаляването на разноските по изпълнението в частта за адвокатското възнаграждение следва да се намали и съответната пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, а именно – до размера на сумата от 51,50 лв.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че жалбата срещу отказа на ЧСИ, обективиран в съобщение с изх. № 28774/29.10.2024 г., да отмени приетите разноски за издаване на изпълнителен лист в размер на 5,00 лв., е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Разноските по издаване на изпълнителен лист са част от разноските в изпълнителното производство. Това е така, тъй като производството по издаване на изпълнителен лист е регламентирано в ГПК като част от изпълнителното производство. В този смисъл е и Определение №

617/16.12.2013 г. по ч. гр. д. № 6154/13 г. на ВКС, I г. о. При доказан разход за заплащане на таксата за издаване на изпълнителен лист сумата подлежи на принудително събиране в изпълнителното производство.

В случая, от представеното по изпълнителното дело платежно нареждане за кредитен превод № 9949110/18.09.2024 г. се установява, че взискателят е заплатил държавна такса за издаване на изпълнителен лист по адм. дело № 3818/14 г. на АССГ в размер на 5,00 лв.

№

Ето защо, жалбата срещу отказа на ЧСИ, обективиран в съобщение с изх.

28774/29.10.2024 г., да отмени приетите разноски за издаване на 5 изпълнителен лист в размер на 5,00 лв., следва да се остави без уважение като неоснователна в тази й част.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ А.Б. с рег. № 850 на КЧСИ, обективиран в съобщение с изх. № 28774/29.10.2024 г. по изп. дело № 20248500400989, да намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение до сумата в размер на 200 лв., както и размера на определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на разноските по изп. дело № 20248500400989 по описа на ЧСИ А.Б. с рег. № 850 на КЧСИ за адвокатско възнаграждение на взискателя Д.И.М. от сумата в размер на 400 лв. до сумата в размер на 200 лв., както и пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ до размера на сумата от 51,50 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от длъжника 142 ОУ „Веселин Ханчев“ в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6