Определение № 2649 от 12.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2649 гр. София, 12.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Частно наказателно дело № 20251100205159 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 68, ал. 6 от НПК.

Образувано е по молба на В. К. Б., посредством адв. Г.Г. от САК, с която се иска от Съда да отмени по отношение на същия мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на страната“, наложена по ДП № 614/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 16299/2022 г. по описа на СГП. В молбата се подчертава, че В. Б. бил привлечен като обвиняем на 27.05.2020 г. при условията на чл. 269, л. 3, т. 4, б. „а“ от НПК, а след завръщането му в страната – и в негово присъствие, с ново приличане от 05.10.2023 г. По въпросното ДП спрямо Б. не била налагана мярка за неотклонение, а единствено обжалваната мярка за процесуална принуда по чл. 68 от НПК, за която обвиняемият и неговият защитник се уведомили „случайно“. Подчертава се, че ДП не било приключило, доколкото делото било върнато от СГС от стадия на разпоредителното заседание, и от момента на привличане на Б. като обвиняем до настоящия момент било изминало повече време от законоустановения пределен срок по чл. 234, ал. 8 от НПК (една година и шест месеца) за прилагане на мярката по чл. 68 от НПК. Прави се извод за явно нежелание на наблюдаващия прокурор да спази закона.

В придружително писмо, съпровождащо молбата, прокурор от СГП прилага становище, в което уточнява, че делото е било внесено в СГС с ОА на 09.08.2024 г. и е върнато в СГП с надлежен съдебен акт от 25.04.2025 г. Според прокурора, този срок, в който делото е било в съда, следвало да се приспадне от срока по чл. 234 ал. 8 от НПК, тъй като не касаел досъдебната фаза на процеса. Добавя се, че производството не е било спирано на основание чл. 25 от НПК.

Съдът, след като се запозна с молбата и приложените материали от досъдебното производство (в общо 85 това) намира, че същата е процесуално допустима, изготвена от 1 лице с активна легитимация и правен интерес, като отделно същата е депозирана пред компетентния за това съд.

Съобразно фактите от ДП № 614/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 16299/2022 г. по описа на СГП, В. К. Б. е бил привлечен с постановление от 27.05.2020 г. като обвиняем, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, б. „а“ от НПК (задочно), за следните престъпления:

През месец септември 2019 г. в гр. София, ул. „Будапеща" № 16 направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - М.А.Ф., като я принудил към това със сила - сграбчил я за лакътя на лявата ръка, силно я придърпал и я притиснал към себе си, след което с дясната ръка я хванал за левия прасец и се опитал да сгъне левия й крак, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК;

В периода от началото на месец януари 2012 г. до 04.04.2012 г., в град София умишлено е подбудил Н.М.С. да умъртви лицето Й.П.Д., като умъртвяването на Й.П.Д. е извършено на 04.04.2012 г. по начин и със средства опасни за мнозина - пострадалия Д. е бил прострелян шест пъти с огнестрелно оръжие с калибър 9x18 на обществено място в гр. София, ул. „Св. св. Кирил и Методий“, пред № 35А - престъпление по чл.

116, ал. 1, т . 6, вр. с чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК;

През месец юни 2007 г., в гр. София умишлено е подбудил неустановено по делото лице умишлено да умъртви лицето М.Й.В., като опита за умъртвяването на М. Й. В. е извършен на 11.07.2007 г. по начин и със средства опасни за мнозина - пострадалия В. е бил прострелян с огнестрелно оръжие с калибър 9x18 на обществено място в гр.

София, ул. „Мизия" № 1-3, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК;

През периода от края на месец май и началото на месец юни 2014 г. в гр. София, подбуждал К.В.Б. умишлено да умъртви Б.С.С., като му обещал сумата от 100 000 /сто хиляди евро/, от която предварително му дал 20 000 /двадесет хиляди/ евро престъпленне по чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Впоследствие и след лично явяване на обв. В. Б., горепосочените обвинения са му били лично предявени на 05.10.2023 г. – обстоятелство, изтъкнато и в процесната молба.

Междувременно, с постановление от 17.06.2020 г. на СГП, на обв. В. Б. е била наложена забрана за напускане на пределите на страната, освен с разрешение на наблюдаващия прокурор – обжалваната мярка по чл. 68, ал. 1 от НПК.

2

На ДП няма наложена мярка за неотклонение срещу обв. Б..

За горните деяния срещу В. Б. бил внесен обвинителен акт с вх. № 88486/09.08.2024 г., по който било образувано НОХД 4946/24 г. по описа на СГС, НО, 8 състав.

С протоколно определение от 29.01.2025 г., на основание на основание чл. 248, ал. 1, т .3 от НПК и чл. 249, ал. 1, вр. ал. 4, т. 1 и т. 2 от НПК, съдебното производство било прекратено и делото върнато на СГП за отстраняване на подробно посочени допуснати съществени процесуални нарушения. Посоченото определение на СГС не е било протестирано от СГП, като делото физически е върнато на СГП на 25.04.2025 г. за отстраняване на констатираните допуснати съществени процесуални нарушения.

Това са фактите относно развитието и хронологията на наказателното производство по ДП № 614/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 16299/2022 г. по описа на СГП, водено срещу молителя.

При преценката си по повод молбата, както и на база актуалния развой на процесуално-следствените действия по горепосоченото ДП, настоящият съдебен състав следва да напомни, че мярката „Забрана за напускане на пределите на Р България“ по своята правна същност не представлява мярка за неотклонение, а мярка за процесуална принуда, поради което производствата по чл. 64 или чл. 65 от НПК, както и обстоятелствата, подлежащи за изясняване в тези производства, в случая са неприложими. Съдът не следва да анализира в производството по чл. 68, ал. 6 от НПК наличието на обосновано предположение, което е предмет на изясняване в производствата по мерките за неотклонение, а да прецени наличието на предпоставките, които законодателят сам е посочил в чл. 68, ал. 1 от НПК – дали обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт. Съдът следва да държи сметка и за максимално допустимите срокове на тази мярка за процесуална принуда, очертани в чл. 234, ал. 8 от НПК - една година и шест месеца от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от осем месеца - в останалите случаи, като в тези срокове не се включва времето, през което наказателното производство е било спряно от прокурора на основание чл. 25 от НПК. Също така законодателят е посочил в чл. 68, ал. 6 от НПК в кои случаи, и преди да са изтекли максимално допустимите срокове на мярката, същата може да бъде отменена - ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната.

На база горните задължителни уточнения, Съдът констатира, на първо място, че спрямо обв. Б. са повдигнати обвинения за общо четири престъпления, всяко от които се явява „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, като сред тези вменени престъпления има и такива с причиняване на смърт. Тоест, максимално допустимият срок на продължителност на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Р България“, съобразно датата на предявяване на обвинението, както и доколкото не е налице спиране на наказателното производство по чл. 25 от НПК, е една година и шест месеца.

Спорният въпрос е от кога този срок тече и дали в него следва да се включи и времето, през което наказателното производство е било в СГС по внесен обвинителен акт, 3 до момента, когато съдебното производство е било прекратено и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Тоест това е времето между 09.08.2024 г. (датата на входиране на обвинителния акт в СГС) и 25.04.2025 г. – датата на фактическото връщане на делото в СГП.

Съдът счита, на първо място, че срокът по чл. 234, ал. 8 от НПК започва да тече не от датата на задочното привличане на обв. Б. като обвиняем при условията на чл. 269, ал. 3, т.

1, б. „а“ от НПК, а от датата на първото лично привличане и предявяване на обвинението, посочена и в жалбата – 05.10.2023 г., доколкото именно от тази последна дата може фактически да бъде изпълнявана и мярката по чл. 68, ал. 1 от НПК.

На второ място, Съдът счита, че в срока на чл. 234, ал. 8 от НПК не следва да бъде включвано времето на протеклото съдебно производство по прекратяването му (09.08.2024 г.

– 25.04.2025 г.). Вярно е, че в тази разпоредба законодателят е посочил, че в срока не се включва само времето, през което наказателното производство е било спряно от прокурора на основание чл. 25 от НПК, но последното не означава, че по аргумент на противното срокът на междувременно съдебно производство се наслагва и включва в общия срок по чл.

234, ал. 8 от НПК. Законодателят не е бил въобще длъжен да прави изрично уточнение за подобна хипотеза, най-малкото, доколкото правилата на досъдебната и правилата на съдебната фаза са не само коренно различни, но и взаимно незаменяеми. Не може тези различни по своята правна същност процесуални правила да бъдат произволно разглеждани под общия знаменател на чл. 234, ал. 8 от НПК. След като сроковете в последната разпоредба се отнасят изрично до „досъдебното производство“, то релевантно е единствено времето, през което се провежда досъдебно производство, но не и съдебно такова. Поради тази причина срокът по чл. 234, ал. 8 от НПК следва да включи сбора от времето на досъдебно производство, считано от личното предявяване на обвинението на обв. Б. от 05.10.2023 г. до 09.08.2024 г. и времето на провеждано досъдебно производство от 25.04.2025 г. (след връщане на делото от СГС в СГП) до настоящата дата – 12.08.2025 г. Този сбор е равен на една година, един месец и седемнадесет дни. Тоест в случая срокът по чл.

234, ал. 8 от НПК не е изтекъл.

Извън горните прости математически операции, сочещи, че максимално допустимият срок на мярката за процесуална принуда по чл. 68, ал. 1 от НПК на ДП не е изтекъл, не е налице и алтернативната предпоставка за отмяната й – отпаднала опасност обвиняемият да се укрие извън страната.

Този извод се подкрепя от изключително завишената лична обществена опасност на обвиняемия. Налице е обвинение за множество престъпления които, освен „тежки“ по смисъла на закона, са и свързани с причиняване на смърт. Поради тази причина налице е необходимост от допълнителни гаранции, каквато е целта на мярката по чл. 68, ал. 1 от НПК, че обвиняемият няма да се укрие и осуети наказателното преследване спрямо себе си.

На последно място, няма пречка по реда на чл. 68, ал. 1 от НПК молителят да поиска от наблюдаващия прокурор временно разрешение за напускане на пределите на страната, в 4 случай на спешна необходимост, включително ако се налага по здравословни причини, за което същият да изтъкне съответните аргументи. Такова искане не е отправено до наблюдаващия прокурор, а директно се прибягва до процедура по чл. 68, ал. 6 от НПК с бланкетни аргументи, от които не може да се извлече извод за отпаднала опасност от укриване или пък за спешна необходимост от пътуване извън страната.

С оглед горното и на основание чл. 68, ал. 6, вр. ал. 5 от НПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. К. Б., посредством адв. Г. Г. от САК, с която се иска от Съда да отмени по отношение на същия мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на страната“, наложена по ДП № 614/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 16299/2022 г. по описа на СГП.

Препис от определението да се връчи на молителя и СГП.

Определението е окончателно.

Делото да се върне на СГП.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5