Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 17.02.2024, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Административно наказателно дело 43/2022
Вид
Решение № 18
Подписан
17.02.2024
Състав
Емилиан Благов Венчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Панагюрище, 17.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20225230200043 по описа за 2022 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на П. И. Р., ЕГН **********, адрес: гр.

Панагюрище, ул. „*****” № 22, чрез процесуален представител – адв. В. Н. В. от ПАК против Наказателно постановление № 22-0310-000126/10.03.2022г. на началник РУ Панагюрище при

ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 700 лв. и лишаване от правоуправление за срок от три месеца.

С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП като се твърди, че същото е незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. В. В. от ПАК, надлежно упълномощен от 16.03.2022г., представено е пълномощно.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален представител. Постъпило е писмо.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

1

На 09.01.2022г. свидетелят К., служител на звено „ПП” в РУ Панагюрище при ОДМВР Пазарджик, позициониран на точка за контрол в гр.

Панагюрище, обл. Пазарджик, ул. „Павел Хаджисимеонов” извършвал проверка относно спазване на скоростта на движение на движещите се по посочената улица МПС-а.

Около 14:43ч. ползваният измервателен уред – мобилна радарна система за видеоконтрол TFR1-M 631/13, монтирана на служебен автомобил марка “Опел”, модел „Астра” с рег. № ** **** ** заснела клип № 6323 на движещ се със скорост 97 км/ч. в населеното място л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № ** ** ** **, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 – 40 км/ч.

Установена е самоличността на водача – жалбоподателят, който е запознат със заснетия клип, извършеното АН и е попълнил декларация на основание чл. 188 от ЗДвП.

На водачът Р. бил съставен АУАН серия „АД” с бл. № 221581, заведен под № 159/2022г. по описа на РУ Панагюрище за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Актът е предявен и подписан от нарушителя и въз основа на него е издадено атакуваното НП.

Основните, останали недоказани, твърдения на жалбоподателя са, че в АУАН и НП не се съдържало достатъчно пълно и точно описание на мястото на извършване на нарушението. На второ място се твърди, че на въпросната дата – 09.01.2022г. жалбоподателят се движел в колона с други автомобили по ул. „Павел Хаджисимеонов” в гр. Панагюрище. Като жалбоподателят не сочи никакви конкретни доказателства, факти или обстоятелства за установяване на твърденията си, още повече че в самия АУАН в частта му относно запознаването със съдържанието на акта и възможността да се дадат обяснения или да се направят възражения същият е записал собственоръчно просто „не”.

Изложените от жалбоподателя твърдения се опровергават изцяло от събраните доказателства. Показанията на свидетеля по акта установяват, че отразените в него обстоятелства са такива, каквито са били възприети към момента на съставянето му – установената скорост от мобилна радарна система за видеоконтрол, време и място на засичане и автомобила, за който се 2 отнася нарушението, са и изрично отразените, които игнорират възможността тази стойност да касае друго МПС. Именно такива са възраженията в жалбата, на които следва да се отговори с възприетото в акта, потвърдено от показанията на свидетеля К., за липсата на други автомобили, с които процесният да образува колона, което да формира съмнения относно възприетото авторството. Същите се основават на техническите характеристики на измервателното устройство, според които при движение на автомобили в колона (които си движат с относително еднаква скорост и при малка дистанция помежду си) не може да се установи на кой от тях принадлежи скоростта. Поради наложилите (в такива случаи възражения в този аспект, контролните органи, съвсем резонно, започнаха да отразяват в съставяне от тях актове за установени нарушения по чл. 21 от ЗДвП и липсата на такива обстоятелства, които създават коментираните горе съмнения.

Констатираната скорост от 97 км/ч е била скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил – л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № ** ** ** ** на посочената в акта дата – 09.01.2022г. и на посоченото там място – по ул. „Павел Хаджисимеонов” в гр. Панагюрище, като е уточнена и посоката на движение на автомобила – в посока гр. Стрелча (л. 67). Същата е била, както потвърждават показанията на свидетелите, измерена, фиксирана и заснета с TFR1-M 631/13 в клип № 6323, показан на водача. Тя превишава с 54 км/ч разрешената скорост. Отчетен толеранс 3 процента от измерваната скорост в полза на водача, наказуема скорост 94 км/ч или наказуемо превишение 54 км/ч и поради това съвсем основателно нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал.2 от ЗДвП, за което наказващият орган основателно се е насочил към санкционната норма на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП ( предвид размера на превишението на разрешената скорост), където законодателят е предвидил освен административното наказание „Глоба” и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

С оглед възражението на жалбоподателя, че техническото средство не е било поставено на не повече от 70 метра, т.е. не на нужното разстояние от пътния знак, в резултат на което засечената скорост не била след пътния знак, а преди него, съдът извърши съдебен оглед на място, от който се установи по безспорен начин, че разстоянието от поставения пътен знак до патрулния 3 автомобил е било 113 метра, т.е. същото попада в техническите спецификации на мобилна радарна система за видеоконтрол TFR1-M 631/13, които са от 100 до 120 метра.

При законосъобразно проведено административно – наказателно производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на наказанието, обжалваното НП следва да бъде изцяло потвърдено. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.

Правилата на чл. 143 от АПК предвиждат в случай, че съдът отхвърли оспорването, ответникът да има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредба за заплащане на правната помощ, където в чл. 27е е предвидено възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания да е от 80 до 150 лв.

Съдът счита, че съобразно с правната и фактическа сложност по делото и свършената работа по процесуално представителство на наказващия орган, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0310000126/10.03.2022г. на началник РУ Панагюрище при ОДМВР Пазарджик, с което на П. И. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Панагюрище, ул. „*****” № 22 за нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 700 лв. и лишаване от правоуправление за срок от три месеца.

ОСЪЖДА П. И. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Панагюрище, ул. „*****” № 22 ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Пазарджик сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 63д, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗАНН.

4

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 5