Решение № 1663 от 04.12.2024, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1663 гр. Плевен, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20244430100653 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Ж. Р. П., чрез адв И. В., против И. С. С., от гр. Плевен, с която е предявен иск по чл. 34 от ЗС- за делба, при равни права. Твърди се, че страните са бивши съпрузи; гражданският брак е сключен на *** и е прекратен с развод по взаимно съгласие въз основа на Решение №*** по гр. дело *** на РС Варна. Твърди се, че по време на брака, страните са придобили, в режим на СИО: лек автомобил Рено, модел Seat Leon, с рег.№ *** и апартамент, находящ се в ***, с идентификатор ***, с площ от 67.33 кв. м. ведно с прилежаща маза с площ 12.32кв.м., таван с площ 32.25 кв.м. и 24.84 % ид. части от общите части на сградата, при съседи на същия етаж ***, под обекта няма, над обекта ***. Твърди се, че имуществото е придобито при равни права от страните, в режим на СИО. Прави се искане за заплащане на обезщетение за ползване на процесия апартамент, в размер на 150лв/месечно, считано от датата на ИМ, до окончателното извършване на делбата.

Ответникът И. С. С., чрез адв. А. Д., в срока за отговор, изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че процесните апартамент и лек автомобил са закупени по време на брака, но 1 апартаментът е закупен изцяло с лично имущество на ответника. Посочва се, че имотът е закупен от родителите на ответника, които са си запалили пожизнено правото на ползване върху него. Посочва, че имотът е закупен за сумата от 10000лв, която сума е дарена на ответника от неговия брат- В.С..

Твърди се, че имотът е изцяло лично имущество на ответника. Прави възражение с правно основание чл. 23, ал.1 от СК, за пълна трансформация, спрямо процесния недвижим имот- апартамент, като се твърди, че същият е докупен изцяло в лични средства. Не се оспорва извършването на делба спрямо придобития по време на брака лек автомобил Сеат Леон. Оспорва се искането по чл. 344, ал.2 от ГПК, като се излагат съображения за неоснователност на същото. Твърди се, че имотът не е ползван от ответника, тъй като при продажбата прехвърлителите са запазили правото си на ползване. Твърди се, че ответникът не е пречил на ищцата да ползва имота, но тя не е желаела.

Съдът, като съобрази становищата на страните и пред ставените по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено следното:

По делото, с определение №3850/16.09.2024г., е прието за съвместно разглеждане направеното от ответника възражение за пълна трансформация, с правно основание чл. 23, ал.1 от СК, спрямо процесния недвижим недвижими имот- апартамент, находящ се в гр. Плевен, жк. ***, с идентификатор ***, с площ от 67.33 кв. м. ведно с прилежаща маза с площ 12.32 кв.м., таван с площ 32.25 кв.м. По делото, от страна на ищеца се изразява становище за недопустимост, и евентуално- за неоснователност на възражението.

По делото, с определение №3850/16.09.2024г. е прието за съвместно разглеждане направено от ищеца искане с правно основание чл. 344, ал.2 от ГПК, за заплащане на обезщетение за ползване на процесния недвижим имотапартамент., в размер на 150лв/месечно, за периода от датата на ИМ05.02.2024г., до окончателното извършване на делбата.

По делото безспорно се установява, че страните са бивши съпрузи, бракът между които, сключен на *** е прекратен с решение №*** по гр. дело *** на РС Варна, по взаимно съгласие.

По делото безспорно се установява, че въз основа на Договор за 2 покупко- продажба, обективиран в нот. акт за покупко- продажба №118, том III, рег.№4848, нот. дело №374/2019г. на Нотариус П.Ц., отв. И. С. е придобил собствеността /по време на брака си с ищцата/ върху процесния недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, с адрес на имота ***, който самостоятелен обект се намира в Сграда №16, разположена в имот с идентификатор ***., с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта- 1, с посочена в документа площ от 67,33кв.м., ведно с прилежащите МАЗА №1 с площ от 12,32 кв.м. и ТАВАН №1 с площ от 32,25 кв.м., и 24,84% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж ***, под обекта- няма, над обекта***; стар идентификатор- няма, който обект, съгласно документ за собственост съставлява АПАРТАМЕНТ №1, находящ се в ***, на първи етаж от жилищна сграда- блок №9 в жк. ***, състоящ се от две стаи, кухня, клозет, с площ от 67,33 кв. м., ведно с МАЗА №1, със ЗП от 12,32 кв.м. и обем 27,10 куб.м., ТАВАН №1, със ЗП от 37,35 кв.м. и обем от 37,35 куб.м., ПЕРАЛНЯ, с площ от 7,44 кв.м. и обем 16,37 куб. м. , и 24,84 % ид.ч. от общите части на сградата, без право на надстрояване на сградата. Установява се, че продавачите С.В.С. и В.И.С. /родители на ответника/, са запазили правото си на ползване върху имота- заедно и поотделно, докато са живи. От съдържанието на нот. акт се установява, че продажната цена е в размер на 9900лева, която, съобразно направеното отразяване, е заплатена изцяло и брой на продавачите, преди подписване на договора.

По делото няма спор между страните, досежно факта на придобиванепо време на брака- на процесния лек автомобил Seat Leon, с рег.№ ***.

Установява се, че същият е придобит въз основа на договор за покупкопродажба, с нот. заверка на подписите, от 09.04.2021г.

По възражението с правно основание чл. 23 от СК.

По делото, от страна на ответника, в подкрепа на направеното от него възражение за пълна трансформация на имущество, е представен договор за дарение– л. 55, от 18.07.2019г, сключен между В.С.С., като дарител и отв. И.

С., като дарен. От съдържанието на договора се установява, че страните по него са уговорили, че дарителя В.С., дарява на своя брат И. С., сумата от 9900лв, с която дареният да закупи процесния апартамент, от родителите им- 3

С.В.С. и В.И.С., като учреди в тяхна полза право на ползване върху жилището. Посочено е, че сумата от 9900лв. е предадена от дарителя на дарения изцяло и в брой, в момента на подписване на договора. В договора е посочено, че дарението се прави, с оглед на съществуваща уговорка между родителите им, да осигуряват издръжката и заплащането на семестриалните такси на внука си С.В.С., за следването му ТУ.

По делото, като свидетел е разпитана В.И.С.- майка на ответника, от показанията на която се установява следното: свидетелката посочва, че тя и съпругът й са се грижили за издръжката на внука си- Симеон, по време на обучението му в ТУ Варна. Сочи, че през м. юли. 2019г, синът им В. е изтеглил голям заем, за да им върне парите, но те са отказали. Посочва, че тогава синът им В. е дал сумата от 9900лв на своя брат- отв. И. С., след което веднага са отишли при Нотариус, за да прехвърлят жилището с покупкопродажба; посочва, че преди това синът им И. не е имал средства. Св. С.а заявява, че като продавачи, са получили изцяло продажната цена от 9900лв.

Посочва също, че знае, че за предаването на сумата между братята е подписан документ, както и че се предава сумата безвъзмездно, лично на И..

Свидетелката посочва, че съпругата на И. не е участвала при изповядване на сделката, както и че желанието им е било този апартамент да бъде само за сина им И.. Посочва също, че ищцата Ж. не е искала да живее в процесния апартамент, идвала е само няколко пъти, като е заявявал, че й е неприятно.

По делото са изслушани обясненията на ответника И. С., който заявява, че е получил сумата от 9900лв., като дарение от брат си, които след това е предал на родителите си, за закупуване на процесния имот.

По делото е изискано и прието нот. дело №374/2019г. на Нотариус П.Ц..

Съдът констатира, че в нотариалното производство, договорът за дарение не е представен.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че направеното възражение за пълна трансформация по чл.23 от СК е неоснователно и недоказано. Съобразно нормата на чл.21, ал. 1 от СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Ал.3 на същата норма е установила оборимата презумпция, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. Нормата на 4 чл. 22, ал.1 от СК постановява, че вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Съобразно чл. 23, ал.1 от СК, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Съобразно чл.21, ал.4, предл. второ от СК, искът за липса на съвместен принос може да се предяви от съпруг след прекратяване на брака.

Няма пречка, липсата на съвместен принос, да бъде направено под формата на възражение в рамките на делбата- първа фаза, по допускането й, в което съдът се произнася по въпросите, свързани с принадлежността на правото на собственост върху делбените имоти. В хода на настоящето производство, от събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че от страна на ответника не се обори законовата презумпция за „съвместен принос“, в придобиването на процесния недвижим имот- апартамент, находящ се в гр.

Плевен, жк. ***, придобит по време на брака между страните, въз основа на договор за покупко- продажба. Съдът намира, че представеният от ответника договор за дарение, има качеството на частен диспозитивен документ, който няма достоверна дата, по арг. чл. 181, ал.1 ГПК. Поради това, съдът намира, че не може да се приеме, че представеният договор е съставен на посочената в него дата- 18.07.2019г./деня предхождащ датата на сключване на договора за покупко- продажба под формата на нот. акт/. Както бе посочено по- горе, договорът за дарение не е представен и в нотариалното производство по покупко- продажбата на имота. С оглед изложеното и по по арг. чл. 181, ал.1, предл. последно ГПК, за достоверна дата на договора следва да се приеме датата на представянето му по делото /с отговора на исковата молба/. Заедно с липсата на достоверна дата, с оглед на характера на представеното писмено доказателство, съдът не приема отразеното в него изявление, досежно изгоден за самата страна факт, за доказано. В подкрепа на възражението за пълна трансформация са събрани, освен договора за дарение- свидетелските показания на майката на ответника, която е и продавач по договора, както и обясненията на самият ответник. В случая, съдът не кредитира с доверие показанията на св. С.а, досежно произхода на средствата- като продажна цена, като получени под формата на дарение, като отчита тяхната пряка заинтересованост, от една страна, а от друга- като неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Следва да се посочи, че в показанията си, св.

С.а описва сложна конструкция на отношения, при която отказва да получи 5 пари от единият си син /В./, но приема сума от другия си син- И., които разходва за внука си /син на В./. Съдът не кредитира с доверие и обясненията на ответника И. С., който излага изгодни за себе си факти.

С оглед изложеното, съдът намира, че презумпцията за съвместен принос не е оборена, поради което процесният недвижим имот- апартамент, като придобит по време на брака, съставлява съпружеска имуществена общност между страните по делото.

По иска за делба.

С оглед на у становеното по делото, че процесните апартамент и лек автомобил са придобити по време на брака между страните, прекратен с развод, то между същите е възникнала обикновена съсобственост, при равни права. Следва процесните апартамент и лек автомобил да бъдат допуснати до делба, като бъдат образувани два равни дяла- по един за всяка страна. На основание чл. 344, ал.1, изр. последно ГПК, следва да бъде постановено, че процесния лек автомобил е в държане на ответника.

По претенцията с правно основание чл. 344, ал.2 от ГПК.

По делото, с ИМ, ищецът е поискал от съда да присъди обезщетение за ползването на ½ ид. част от имота, от която е лишен, в размер на 150лв./месечно, считано от завеждането на ИМ, до приключването на делбата, като се твърди, че имотът се ползва само от ответника. В тази връзка по делото е изслушана СИЕ, от заключението по която се установява, че средният пазарен наем, за имота, към м. 02.2024г, е в размер на 416,47лв. /месечно ; респ. за ½ ид.ч.-сумата от 208,24лв. По делото, от страна на ищеца, не са ангажирани никакви доказателства, съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, касаеща искането й.