Определение № 1416 от 20.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1416 гр. София, 20.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20258002100272 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба от УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович” АД, гр.

Стара Загора, подадена чрез пълномощник адв. К. М. от АК-С. З., срещу въззивно решение № 296/24.10.2024 г. по в. гр. д. № 324/2024 г. на ОС – Стара Загора, в частта, в която, в резултат на потвърждаване на първоинстанционно решение № 98/05.02.2024 г. по гр.д. № 4318/2022 г. на РС – Стара Загора в обжалваната от ответника част, е осъден ответникът УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович” АД да заплати на ищцата И. Я. В. сумата 7 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.09.2019 г. до окончателното плащане, и 1050 лв. разноски, както и още 6073,36 лв. разноски по бюджета на съда.

В останалите части, в които искът е бил отхвърлен за разликата над 7 000 лв. до предявения размер от 10000 лв., въззивното решение не е обжалвано от ищцата, и не е предмет на касационното производство.

Постановеното въззивно определение по чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молба на ищцата за изменение въззивното решение в частта за разноските, е обжалвано с частна жалба и се разглежда по образуваното друго- частно гражданско дело, пред ВКС.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо, доколкото искът не е бил предявен против лицето допуснало лекарската грешка, а само срещу неговия работодател, евентуално, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане делото за ново разглеждане, евентуално отхвърляне на иска или намаляване размера на обезщетението, или обезсилване с прекратяване производството по делото. С 1 изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основания за допускане касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Насрещната страна в касационното производство И. Я. В. с писмен отговор чрез пълномощник адв. С. М. - САК, оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Съдебното исково производство е образувано по искова молба на И. Я. В., в която описва последиците от раждането през м.май 2019 г. третото си дете в „УМБАЛ-Бургас“ АД, гр.

Бургас премахване на матката, маточните тръби и яйчниците, последвало и спонтанно изтичане на урина от влагалището, установени при друг прием в бургаската болница в края на м.август 2019 г., урологичен проблем също и „чуждо тяло“, както в резултат на проведена на 28.08.2019 г. разширена лекарска комисия, с участието на външен консултант, било взето решение ищцата да бъде насочена за лечение в урологично отделение при ответника УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович” АД, гр.Стара Загора като болница с по-високо ниво на компетентност, като била дехоспитализирана и устно й било обяснено, че трябва да постъпи в болницата в гр. Стара Загора, където приемът й е уговорен с изпълнителният директор на болницата. Въпреки това ищцата била приета в болницата в гр.Стара Загора, но не в урологично отделение, а в хирургично отделение с диагноза „друга и неуточнена чревна непроходимост“, като не е било съобразено казаното от нея при приема, че има болки долу ниско в корема и спонтанно изтичане на урина през влагалището и показани документи от болницата в гр.Бургас. Твърди, че некоректно поставената приемна диагноза в болницата в гр.Стара Загора, липсата на активно наблюдение в тази болница по време на 6дневния престой там, закъснялото МРИ /скенер/, и въпреки данните от последното за фистулен ход между пикочния мехур и влагалището (което дава и частично невярна информация, защото сочело наличие на маточно тяло и аднекси, които били отстранени порано в болницата в гр.Бургас през м.май 2019г., и не сочело и наличие на чуждо тяло) не била насочена за прием в урологичното отделение на тази болницата, каквито били и указанията в документацията от болницата в гр.Бургас, а била изписана, при това с „подобрение“. Тези действия и бездействия на лекарите в ответната болница били противоправни, защото състоянието й не било правилно оценено, а лечението-забавено, загубила е ценно време за лечението си, което е протрахирало физическите и душевни болки и страдания, била подложена на излишно очакване в състояние на фебрилитет, болки и невъзможност да уринира нормално, което влошило неимоверно психическото й състояние и допринесло до тежко депресивно разстройство, което продължавало и към подаване на исковата молба. За посочените действия и бездействия на лекарите на ответната болница иска болницата да й заплати обезщетение за неимуществени вреди 10000 лв., със законната лихва от деликта 04.09.2019 г. до плащането, и разноските по делото.

Ответната болница оспорва иска с възраженията, че искът е недопустим, тъй като ищцата признава, че има друг иск срещу болницата в гр.Бургас, че поведението на лекарите в ответната болница е съобразено с добрата медицинска практика, медицинските стандарти и нормативната уредба, оспорва на ищцата да са били отстранени аднексите/ само матката/, но 2 това било грешно отразяване в изследването, което не променяло здравния статус на ищцата, оспорва при приема да са допуснати грешки при поставяне на диагнозата.

Първоинстанционният съд е приел, че искът е доказан и основателен, уважил го е за сумата за обезщетение в размер на 7000 лв., и е отхвърли за разликата до предявения размер.

Сезиран с въззивна жалба от ответника в уважената част, и насрещна въззивна жалба от ищцата в отхвърлителната част, въззивният съд е потвърдил изцяло решението. По същество на спора въззивната инстанция е споделила изложените в първоинстационното решение мотиви, към които е и препратила на основание чл. 272 ГПК, като е изложила и собствени мотиви по оплакванията с въззивната жалба на ответника в производството. В решението са описани установените данни от събраните писмени доказателства, свидетелски показания, и експертизи- първоначална и повторна комплексни медицински експертизи, и такава на вещо лице по психично здраве. При преценка на събраните доказателства, въззивният съд е приел, че при лечението на И. В. в УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович” АД, гр. Стара Загора, е бил причинен на същата т.нар. „медицински деликт“, тъй като не е получила качествена, адекватна и своевременна медицинска помощ, от каквато е имала нужда при постъпването си в това болнично заведение. Този извод възззивният съд е основал на преценка на събраните писмени, гласни доказателства и СМЕ. Кредитирал е заключението на повторната комплексна съдебно - медицинска експертиза на вещите лица др Ю.Й./хирургия/, д-р А.С./урология/, д-р В. С./ АГ/ и д-р В.С./образна диагностика/, чиито констатации са възпроизведени в решението, и според които е прието, че диагнозата „чревна непроходимост“, с която ищцата е била приета на лечение ответното лечебно заведение, не е била категорично потвърдена от направените изследвания и диагностични дейности. Установено е, че ищцата е била насочена за прием в ответното болнично заведение като такова с по-висока степен от болницата в гр.Бургас, и разполагащо с нужната компетентност да проведе изследвания и лечение на констатирания урологичен проблем на ищцата, за които прием на ищцата е издадена нужната медицинска документация, която също е била предоставена на лекарите от ответното болнично заведение. Установено е, че за този урологичен проблем ищцата не е била лекувана при ответника, като дори и не е консултирана с лекари-специалисти от съответните области на медицината /урология/.

Вещите лица са изтъкнали, че ищцата е била изписана след изтичането на срока на клиничната пътека за лечението на „чревна непроходимост“ и насочена към АГ, въпреки че в деня на изписването от лечебното заведение вече са били потвърдени данните за наличието на „везико-вагинална фистула“, представляваща състояние, изискващо планово оперативно лечение, предполагащо прехвърлянето в урологично отделение на болницата, тъй като основното заболяване вследствие на цезаровота хисктеректомия е в компетенциите вече на уролози и хирурзи. Базирано на заключенията на кредитираната от съда повторна комплексна експертиза, е прието за установено, че предприетото спрямо ищцата поведение на служителите на УМБАЛ „Проф. д- р С. Киркович“ АД - гр.Стара Загора – описани от вещите лица действия и бездействия, не отговаря на изискванията на добрите медицински практики и стандарти, с което на ищцата са причинени неимуществени вреди, представляващи търпени през този период от време физически и психически болки и 3 страдания, защото отлагането на лечението в ответната болница в гр.Стара Загора е удължило с една седмица дискомфорта и влошеното качество на живот на ищцата, тъй като една при лечениято на ищцата след това в болницата в гр.Плевен, е бил лекуван урологичния проблем и отстранено чуждото тяло.

Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба на болничното заведение, като е посочил, че фактическите и правни изводи, направени от първоинстанционният съд са обосновани, направени след извършен пълен и всестранен анализ на всички събрани доказателства. Като неоснователно е определено и възражението, че заключението на повторната КСМЕ е ценено в нарушение на процесуалните правила, т.к. по делото не са установени никакви обстоятелства, които да обосновават необходимостта от отвод на участвали в състава на експертизата като вещи лица лекари. Участието им като вещи лица в производството по друго дело не представлява основание за отвода им, доколкото предмет на доказване по двете дела, респективно задачите на двете експертизи, в състава на които лекарите участват като вещи лица, са различни.

Съдът е приел, че осъщественият от служителите на въззивното болнично заведение деликт не е причинил изначално физически и психически болки и страдания, но с неполагането на дължимата грижа същите са допринесли за по-дългото им търпене във времето, защото престоят на пациентката в ответното лечебно заведение не е допринесъл за лечението на констатирано и налично урологично заболяване, за него тя не е получила никаква медицинска грижа, а е приета и лекувана за друго заболяване, за съществуването на което не е имало достатъчно начални индикации, а направените впоследствие изследвания не го потвърждават.

От показанията на родителите на ищцата е установено, че те постоянно поддържали контакт с дъщеря си по времето на престоя в болницата в Стара Загора, дъщеря им продължавала да се оплаква от болки и изтичане на урина, въпреки че и давали лекарства, че след изписването от тази болница нямало промяна във физическото състояние на дъщеря им, но психически същата се влошила, сривала се взе повече, станала по-нервна и избухлива, избухвала в плач или гняв, изпадала в депресия, не искала да излиза, дори по-рядко общувала и с родителите си. От приетата СМЕ на в.лице по психично здраве е установено, че след проведените на ищцата множество операции, същата е получила разстройство в адаптацията, преминало през умерено тежък депресивен период, за което приемала и медикаменти, без данни преди раждането през м.май 2019 г. да е имала такива оплаквания.

По отношение на дължимото заместващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди е отчетена икономическата конюнктура в страната към 2019 г., в частност размерите на линията на бедност, на минималната работна заплата и данните на НСИ за средностатистически разходи за домакинствата, която служи също като база за измерение при определяне на справедливият размер на обезщетението, ведно с другите критерии, касаещи личността на увреденото лице, вида, степента и интензитета на търпените болки и страдания и тяхната продължителност.