Акт от 05.11.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

50

Година

24.06.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.12

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Славея Топалова

Веселина Кашикова

Йорданка Янкова

Прокурор:

Димитрина Делчева като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20085100600129 по описа за

2008 година

С решение № 34/ 19.03.2008 година, постановено по н.а.х.д. № 148/2008 г., Кърджалийският районен съд е признал А. Д. Ю. от гр. Хасково за виновен в това, че на 22.10.2007 година в гр. Кърджали, при управление на лек автомобил „BMV” с ДК № Х 25 35 ВА, нарушил правилата за движение- чл. 119, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. Я. И. от гр. Кърджали, изразяваща се в счупване на дясната му раменна кост в горната й част, довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „б”, предл. второ, във вр. с чл. 342, ал.1, във вр. с чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2 000 лева. На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил А. Д. Ю. от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от отнемането. Осъден е да заплати направените по делото разноски от 170.00 лева за вещи лица.

Въззивното производство е образувано по жалба на А. Д. Ю. от гр. Хасково, който обжалва наложеното му наказание като явно несправедливо, тъй като същото не съответствало на обществената опасност на извършеното деяние и на целите на наказанието. Районният съд не отчел обстоятелствата, че е с чисто съдебно минало, както и липсата на нарушения до момента по ЗДвП. Не била отчетена младата му възраст, трудовата му ангажираност и съдействието му за разкриване на обективната истина. Не били отчетени ниските му доходи. Не било отчетено, че след деянието направил всичко, зависещо него за оказване помощ на пострадалия. Не било отчетено, че се движел по време на ПТП със законосъобразна скорост, под разрешената за движение в града, както и, че причината за ПТП била появата в неговата лента за движение на насрещно движещ се велосипедист. За да избегне удара с него, извършил маневра заобикаляне. В този смисъл считал, че е налице хипотезата на чл.15 от НК – случайно деяние. Считал, че не била отчетена и съвината, респ. изцяло вината на пострадалия пешеходец. Същият се движел с тъмни дрехи, на тъмно - неосветено място и без да се съобрази с възникналата опасна ситуация - движещ се в нарушение велосипедист в неговото платно. Считал, че пешеходецът не е пресичал пътното платно отляво- надясно по пешеходната пътека, тъй като щял да го забележи, а че същият е слязъл от десния тротоар на пътното платно, след което по неизяснени причини решил да се върне на същото място. Поради това и ударът бил в десния му крайник. Моли да бъде отчетено съпричиняването на ПТП и резултата от него, от пострадалия. Предвид обстоятелството, че нямал налагани наказания по ЗДвП и винаги бил стриктен водач, което се установявало и от факта за установената скорост на движение преди и по време на ПТП, като се имали предвид всички обстоятелства за възникването на ПТП - виновното поведение на велосипедиста, съпричиняването на вината от пострадалия и оказаната помощ на същия, следвало районният съд да не му налага наказание лишаване от право да управлява МПС, т.к. разпоредбата на чл.78а НК-ал.4 не била императивна, а давала възможност на съда да прецени всеки отделен случай и съобразно степента на обществена опасност на деянието и дееца, да наложи или не такова наказание. Ако не бъдат възприети тези съображения, моли наказанието да бъде намалено за срок от 3 месеца. Моли предвид всички изложени по-горе доводи и съображения, на основание чл.334,т.3 от НПК да измени като явно несправедливо наложеното му наказание, като намали размера на наложената глоба на 500 лв., и срока на лишаване от право да управлявам МПС на 3 месеца, респ. на основание чл.78а, ал.4 от НК - да не налага такова наказание по чл.37, ал.1 т.7 от НК. Моли съда, ако приеме, че е налице хипотезата на чл.15 от НК /случайно деяние/ да отмени решението на КРС, на основание чл.334, т.2 от НПК и да постанови нова присъда, с която да го признае за невинен и оправдае по повдигнатото обвинение. Жалбодателят, уведомен за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата си.

Представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваното решение на основание чл. 314, ал.1 от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано въз основа на постановление на Районна прокуратура- Кърджали от 28.01.2008 година за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по отношение на А. Д. Ю. от гр. Хасково за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, предл. второ, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК и е протекло по реда на чл. 375 и сл. от НПК. Съдът е разгледал делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, като е преценил събраните на досъдебното производство доказателства и е събрал нови такива. Така, от фактическа страна, е прието за установено следното: на 22.10.2007 година обвиняемият А. Д. Ю. от гр. Хасково, около 19 часа, се движел по бул. „Беломорски” в гр. Кърджали, към изхода на града в посока гр.Хасково, като управлявал собствения си лек автомобил - марка "БМВ" с регистрационен номер X 2535 ВА. В автомобила на предната дясна седалка се возел и св.Ерджан Мустафа - приятел на нарушителя. В тази посока лентите за движение на бул.'"Беломорски" били две, с обща ширина от 6 метра - по 3 метра всяка. Пътната настилка била мокра, ръмял дъжд. Автомобилът се движел със скорост от 40 км/ч., с включени къси светлини, които давали видимост на водача на 40 метра напред по посоката на движение. Преди кръстовището, образувано от бул. "Беломорски" и ул. "Стадионска", обв. Ю. заобиколил движещ се в неговата лента срещу него велосипедист, като се отклонил около метър вляво, след което предприел прибиране в своята лента за движение. В този момент, по пешеходната пътека, която се явявала втора за водача на МПС в посоката му на движение, отляво-надясно пътното платно пресичал свидетелят А. Я. И., на 82 години. Същият бил изминал 9.05 метра от дължината на пешеходната пътека, а автомобилът на обвиняемия бил на разстояние около 14.1 метра от мястото, на което се намирал пешеходецът и едва в този момент обв. Ю. забелязал пешеходеца, но вместо да извърши спасителна маневра завиване вляво и да заобиколи пешеходеца, задействал аварийно спирачната система на автомобила. Въпреки това обаче, не успял да спре движението напред на автомобила си, при което с предната дясна част на превозното средство ударил св. И. отдясно, който се намирал на разстояние 1.70 м от десния тротоар. От удара пострадалият бил повдигнат във въздуха и ударил се в капака и предното стъкло на автомобила, а впоследствие паднал на земята, на разстояние 0.20 м успоредно от десния тротоар на бул. "Беломорски" с глава в посока обратна на движението на автомобила. От удара с превозното средство и последвалото падане върху предния капак на автомобила и земята св. И. получил фрактура /счупване/ на дясната раменна кост в горната й част, което довело до трайно затрудняване на движението на дясната му ръка за около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

След пътно-транспортното произшествие обв. Ю. и св.Мустафа слезли от автомобила и отишли при падналия на пътното платно пострадал. След като последният им отговорил, че изпитва болка в дясната ръка, св.Мустафа повикал по мобилния си телефон екип на ЦСМП-Кърджали, след пристигането на който пострадалият бил превозен до МБАЛ-Кърджали.На местопроизшествието пристигнали и служители на РПУ-Кърджали - свидетелите Бонина и Стойчев, които извършили проба на нарушителя с техническо средство за употреба на алкохол, която била отрицателна.

От изготвения писмен протокол за химическа експертиза № 441от 24.10.2007 година за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв е видно, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето А. Д. Ю., не се доказва наличието на етилов алкохол в кръвта му.

От заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява, че на св.А. И. било причинено счупване на дясната раменна кост в горната й част, като увреждането било получено при действието на твърд тъп предмет и било възможно да е възникнало при ПТП, за каквото имало данни в случая и счупването на дясната раменна кост в горната й част довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка за около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

От заключението на назначената на досъдебното производство съдебна авто-техническа експертиза се установява,че автомобилът ударил пешеходеца с предната си част на разстояние 0.20 м от дясната страна на автомобила, като мястото на удара спрямо пътното платно се намирало на разстояние 1.70 м от десния тротоар, на 4.70 м от ориентира и на 8,20 м. от предния край на спрелия автомобил; системите на автомобила, осигуряващи безопасността на движението преди и по време на ПТП били изправни и липсвала техническа неизправност, която да е била в причинна връзка с допуснатото ПТП. Скоростта на вижение на автомобила в момента на удара била 40 км/ч, а преди удара малко по-висока от посочената стойност, като при движение със скорост 40 км/ч опасната зона за спиране на автомобила, управляван от обвиняемия, била 22.3 м. Късите светлини на фаровете осветили пешеходеца на разстояние от 40 м, от което водачът имал техническа възможност да го забележи, който се намирал на 3,9 м разстояние от мястото на удара и на 0,40 м след средата на пътното платно. Вещото лице посочва, че пътно-транспортното произшествие станало в населено място, на пешеходната пътека на кръстовището с ул. „Стадионска”, в който район нямало пътни знаци, ограничаващи скоростта, при разрешена скорост на движение на леки автомобили до 50 км/ч. Булевард „Беломорски" бил с двупосочно движение с по две ленти за движение във всяка посока, като платната за отделните посоки били отделени с двойна непрекъсната линия; лентите за движение в посока болницата били разделени с единична непрекъсната линия; ширината на лентите за движение били по 3.00 м. всяка. ПТП станало нощно време,при движение на автомобила на къси светлини, уличното осветление на мястото на ПТП не работело, пешеходецът бил облечен в тъмни дрехи и пътната настилка била мокра. Водачът на лекия автомобил имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно задействане на спирачната система, тъй като имал възможност да възприеме внезапно появилата се опасност - осветяването на пешеходеца с късите светлини на фаровете, когато предният край на автомобила бил на разстояние 40 м от мястото на удара, при дължина на опасната зона за спиране 22,3 м. Според вещото лице, водачът имал техническа възможност да избегне удара с маневра, като премине зад пешеходеца в ляваталента задвижение и на последно място причина за настъпилото ПТП бил факта, че водачът забелязал късно пешеходеца на разстояние, което не му позволило да спре или да направи спасителна маневра. Освен това, обясненията на обвиняемия, че бил изпреварван от друг автомобил не променяли заключението, тъй като, когато автомобилът се намирал на 40 метра от пешеходната пътека, пешеходецът се намирал на 40 см от осевата линия - по средата на двете платна, което разстояние било достатъчно голямо, за да не попречи изпреварващият автомобил на пътната обстановка. Според вещото лице този именно автомобил би осветил пешеходеца и би помогнал на обвиняемия да възприеме пешеходеца.

Горната фактическа обстановка е безспорна и се установява от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели А. Я. И., Ерджан Седат Мустафа, Вили Стоянова Бонина и Тодор Димов Стойчев, които са последователни и безпротиворечиви; от заключението на съдебно-медицинската, химическата експертиза и авто-техническа експертиза и от разпита на вещите лица в съдебно заседание, както и от писмените доказателства по делото- протоколи за оглед на местопроизшествие, акт за установяване на административно нарушение, протокол за ПТП, бюлетин за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, във връзка с обясненията на обвиняемия, в които описва извършването на деянието по време, място и начин. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия единствено в частта им, в която твърди, че в момента на произшествието валяло проливен дъжд, което се опровергава от останалите гласни доказателства, установяващи, че силен дъжд е завалял след произшествието, а в момента на настъпването му е ръмяло.