Решение № 260021 от 22.01.2021, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

22.01.2021

Дупница

Номер

Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс-НО

Районен съд – Дупница състав

30.11

2020 на Година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

Председател Ели Скоклева

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Роза Цветанова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от нах

183

2020 дело № по описа за

Р

Е Ш И:

ОТМЕНЯ

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 205-Ю- ИР/110.02.2020г. на директора на РЗИ – град Кюстендил, с което е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение по чл.218 ал.2 от ЗЗ във вр. с чл.56,ал.1 от Закона за здравето, „Еми - сладко изкушение“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление гр.Дупница, ж.к.“Бистрица“бл.7,ет.5,ап.25, представлявано от управителя Евелина Йорданова

Токева , като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред

Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

МОТИВИ Евелина Токева като управител на „Еми- сладко изкушение „ ЕООД , обжалва наказателно постановление № 205-Ю- ИР/110.02.2020г. на директора на РЗИ – град Кюстендил, с което е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 3000лв. за нарушение по чл.218 ал.2 от ЗЗ във вр. с чл.56,ал.1 от Закона за здравето,.Прави оплаквания за незаконосъобразност и иска отмяната му, като излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че не е извършил нарушението.че се касае за маловажен случай.

Процесуалния представител на АНО излага становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя,доводите на процесуалния представител на АНО и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Дружеството жалбоподател осъществява търговска дейност в кафе –сладкарница в гр.Дупница На 0.12.2019г., длъжностни лица от РЗИ гр.Кюстендил , извършили проверка в обекта, при която било установено,че последния се състои от две помещения-основно и обособена зала, която от три страни има подвижни стъклени витрини ,като четвъртата стена е обща с основното помещение. В момента на проверката, в залата със стъклените витрини ,които били затворени,на масите имало поставени пепелници, а двама от клиентите пушели цигари.Същите отказали да предоставят документите си на проверяващите и си тръгнали. За тези обстоятелства, в присъствието на управителя на дружеството,бил съставен констативен протокол,с който последния бил уведомен да се яви на 17.12.2020г. за съставяне на

АУАН на посочената дата, в присъствие на представителя на дружеството, бил съставен такъв за нарушение по чл.56,ал.1 от Закона за здравето. Въз основа на последния, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на осн.чл.218, ал.2 от Закона за здравето, е наложена имуществена санкция в посочения по-горе размер.

Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните актосъставител, свидетел по акта и свид.Димитров Същите не си противоречат и се подкрепят от писмените доказателства по делото,като свид.Димитров установява последващи на проверката обстоятелства, които не противоречат на установеното от горните свидетели. Съдът е даде вяра на показанията на свид.Н., която твърди,че е била в заведението / в основното помещение/ и че в остъклената зала не е имало клиенти, които пушат, тъй като противоречат на останалите гласни доказателства.Освен това, същата е била в съседното,помещение и предвид,че клиентите ,които са пушели са си тръгнали при пристигането на проверяващите, напълно възможно е ,свид.Н. да е дошла, след тяхното тръгване.

С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна., а по същество е основателна, и съдът отмени наказателното постановление, по следните съображения:

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, с въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това длъжностно лице ,съобразно изискванията на чл.231,ал.2 от Закона за здравето.

Събраните по делото доказателства установиха,че при съставяне на АУАН и съответно издаване на НП са опуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен в нарушение на чл.42,т.4 ЗАНН,като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не обосновават обективните признаци на това, за което е наложена имуществената санкция на дружеството. Санкционната норма на чл.218 ЗЗ е бланкетна, като същевременно съдържа различни форми на изпълнително деяние, при нарушаване на забраната за тютюнопушене в закритите обществени места ,визирана в чл.56,ал.1 ЗЗ. Чл.218, ал.1 ЗЗ санкционира прякото нарушение на забраната за тютюнопушене ,като субект на същото може да бъде само физическо лице, което чрез действие/ тютюнопушене/ осъществява изпълнителното деяние на нарушението. Ал.2 на същия текст санкционира лице/ физическо или юридическо/, което е допуснало в управляван от него обект да се наруши забраната по чл.5 ЗЗ. В настоящия случай/ доколкото се касае за ЮЛ и е наложена санкцията по ал.2 на чл.118 ЗЗ/ от описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не става ясно с какви действия или бездействия, дружеството е допуснало в обекта, управляван от него, да се наруши забраната за тютюнопушене.Както в АУАН, така и в НП, се сочи,че в деня на проверката двама от клиентите на заведението са извършвали тютюнопушене в остъкленото помещение, което е било затворено от всички страни обстоятелства, които обосновават изпълнителното деяние, осъществено от клиентите на заведението, но не и действията или бездействията, с които дружеството е допуснало тези клиенти да нарушат забраната. С оглед обвинителната функция на АУАН ,описание на нарушението, което не съдържа факти и обстоятелства, обосноваващи признаците на последното, водят до невъзможност за нарушителя да организира защитата си ,което налага отмяната на наказателното постановление, без съдът да се произнася по същество.

С оглед изложеното, съдът отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

По горните съображения, съдът постанови решението си.