Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 97 от 04.10.2024, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Административно наказателно дело 267/2023
Вид
Решение № 97
Подписан
04.10.2024
В сила
24.10.2024
Състав
Кирил Давидов Павлов

Цитирани разпоредби

  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 143 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 144 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 18а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. С., 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно наказателно дело № 20231870200267 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят Е. Л. А. е останал недоволен и обжалва Наказателно постановление № 23-0262-000076/10. 03. 2023 год. на Началника на РУ Е. П., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із2539/17.12.2012 г. на МВР. Поддържа се в жалбата, че Е. Л. А. не е извършил нарушението визирано в НП, което е незаконосъобразно издадено и при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа в жалбата, че не е бил уведомен за прекратената регистрация и че съгласно Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС не следва да бъде наказван за това нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - Началник на РУ Е. П. редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по същество на жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 10. 08. 2022 год. в град С., по бул. И. с посока на движение към улица Б. жалбоподателят Е. Л. А. управлявал автобус „И.“ с рег. № *******. В 9 часа водачът Е. А. бил спрян за проверка от полицейските служители при РУ С. Д. К. Н. и П. П., командировани от РУ Е. П.. В хода на извършената проверка полицейските служители установили, че регистрацията на този автобус „И.“ с регистрационни табели ******* е служебно прекратена от 04. 04. 2022 год. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Прокурор от РП С. с постановление от 02. 03. 2023 година е отказал да образува наказателно производство по съображения, че деянието не съставлява престъпление. Съставен е против жалбоподателя 1

АУАН серия GA № 559038/10. 08. 2022 год. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, АУАН е връчен на жалбоподателя Е. Л. А. на същия ден за запознаване със съдържанието и подписан без възражения.

Издадена е мотивирана резолюция с № 22-0262-М000054/18. 08. 2022 год. от Началник ГРУПА към ОДМВР С., РУ Е. П. за прекратяване на Административно наказателното производство АНП по АУАН серия GA № 559038/10. 08. 2022 год. срещу Е.

Л. А., с ЕГН **********.

За констатираното при проверката деяние била уведомена РП С.. С постановление от 02. 03. 2023 год. по пр. пр. № 1646/2022 год. по описа на РП С. прокурор от РП С. е отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като приел, с деянието не представлява престъпление.

Прокурорът разпоредил препис от постановлението да се изпрати на Началника на РУ Е. П. за започване на административнонаказателно производство срещу Е. Л. А..

На 10. 03. 2023 год., след като разгледал преписката, образувана по съставения акт, Началникът РУ Е. П., издал обжалваното НП № 23-0262-000076/10. 03. 2023 год. , в което приел, че с описаното в постановлението на прокурора за отказ да образува досъдебно производство по пр. пр. № 1646/2022 год. по описа на РП С. управление на автомобил, чиято регистрация е служебно прекратена, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил на Е.

Л. А. административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и отнел 10 контролни точки на основание Наредба № Із2539/17.12.2012 г. на МВР.

НП е връчено на жалбоподателя на 08. 05. 2023 год. на 12.05.2023 г. Е. Л. А. депозирал жалба чрез АНО до РС - С..

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на свидетелите Д. К. Н. и П. П. и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка съдът не констатира процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство.

Наказателното постановление е съставено в хипотезата на чл. 36, ал. 2, пр. второ от ЗАНН след отказ от РП С. да образува наказателно производство по пр. пр. № 1646/2022 год. по описа на РП С., като от постановлението на прокурора е започнал да тече срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. След произнасянето на прокурора, препис от постановлението е изпратен на РУ Е. П. по компетентност. В случая по изключението, предвидено в чл. 36, ал.

2 от ЗАНН, НП е издадено въз основа на постановление за отказ за образуване на наказателно производство, а не както е по общия ред - след съставяне на АУАН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник РУ Е.

П., който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е упълномощен с визираната в НП заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи МВР да издава НП по ЗДвП. НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

При издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон, тъй като административнонаказателното обвинение е недоказано. В тежест на административно-наказващият орган е на доказване, а не се установява от събраните по делото доказателства жалбоподателят въобще да е уведомяван, още по-малко по надлежния ред за служебно прекратената регистрация на управлявания от него автобус „И.“ с регистрационни табели *******

2

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението - по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че на 10. 08. 2022 год. , жалбоподателят е управлявал на ПП автобус „И.“ с рег. № *******, който е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 04. 04. 2022 год. Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил не е бил регистриран по съответния законов ред.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване.

За да се приеме, че е извършено нарушението, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС - автобус „И.“ с рег. № *******, но не е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. От друга страна, съгласно § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Безспорно е, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото.

В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, водачът Е.

Л. А. не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на управлявания от него автобус „И.“ с рег. № *******. Той не е бил уведомен за този факт. Не са представени доказателства той да е бил уведомен за този факт. Не са представени доказателства и собственикът на управляваното от жалбоподателя МПС да е уведомяван за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила.

От данните в административно наказателното производство АНП и от събраните в настоящото производство доказателства не се установява жалбоподателят Е. Л. А. да е узнал по друг начин за прекратяването на регистрацията на автомобила преди датата на извършване на деянието, за което е наказан. От друга страна, ноторен е фактът, че автоматизираната информационна система, в която е било отразено служебното прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, не е публично достъпна, поради което жалбоподателят не е имал възможност по своя инициатива да извърши проверка относно регистрацията на автомобила.

Поради това не може да се приеме за установено, че жалбоподателят е действал виновно - умишлено или непредпазливо - като е управлявал процесния автомобил със служебно прекратена регистрация на посочените в наказателното постановление място, дата и час и в този смисъл не се установява субективната страна на нарушението.

В случая съдът съобрази и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.

175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.

Изложените съображения налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение за адвокат М.. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и, ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал.

3

2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./ и действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира че договореното и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е съобразено с фактическа и правно сложност на делото, при съобразяване и на това че производството е приключило не в едно съдебно заседание, а в три съдебни заседания поради което се дължи на жалбоподателя платеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Поради това и с оглед разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да осъди ОДМВР С. в структурата на която е административно наказващият орган да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя Е. Л. А. направените по делото разноски в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 23-0262000076/10. 03. 2023 год. на Началник РУ Е. П. към ОДМВР С., с което на Е. Л. А., с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР С. да заплати на Е. Л. А., с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 500 лв. /петстотин лева/.