Решение № 1214 от 05.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. София, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря В.Д. като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20211110217840 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 610956-F617138/ 15.11.2021 г., издадено от Т.С.К. - Началник на отдел "Оперативни дейности"София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", оправомощен/а/ със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, на КОМЕ ООД, с ЕИК 030466961, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Недоволно от НП е останало санкционираното юридическо лице, което го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт.

Твърди, че касата е била в работен режим и при регистриране на покупки и обслужване на клиенти са допустими несъществени отклонения от фактическата наличност на касата, които биха могли да се дължат на неточности при връщане на ресто, като има и наложена практика между касиерите да си разменят банкноти и монети и е възможно минусът на една каса да е плюс на друга каса в обекта. Намира че поради тази причина проверката е незаконосъобразна. Прави оплаквания, че при една и съща извършена проверка са констатирани две нарушения и са издадени два АУАН, като второто е приключило с „предупреждение“. Намира този подход за порочен и в нарушение направилата на ЗАНН, поради което моли за отмяна на НП. Навежда доводи, че разминаването се дължи на действията на 1 касиера, който не е преброил монетите, с които е заредил касата, което е довело до разминаването във фактическата наличност и тази, отразена в паметта на устройството. Намира нарушението за маловажно. Моли за отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща представител, който пледира за отмяна на НП по изложените съображения в жалбата.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален представител в съдебно заседание в лицето на юрисконсулт Пенчева. В пледоарията си по същество моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 10.06.2021 година, в 14:24 часа била извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - супермаркет, находящ се в гр. София с.Казичене, ул. Любен Каравелов № 44 и стопанисван от „Коме" ООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: 030466961.Проверката била извършена от свидетеля П. и Николов, служители на НАП.

При проверката било установено, че дневният оборот от монтираното в обекта ЕКАФП, съгласно междинен отчет от ФП № DT799007 с фискална памет № 02799007 е в размер на 609,31 лв. Фактическа наличност в касата обаче била в размер на 563,44 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства. Установено било, че фискалното устройство притежавало функциите „служебно изведени" суми. Установената промяна в касовата наличност била в размер на (-)45,87 лв. и органите по приходите приели, че представлява извеждане на пари от касата, която не е отразена на фискалните устройства в момента на извършването и с точност до минута. Бил съставен протокол за проверка и констатациите на проверяващите били отразени в него. В същия протокол е поканен представител на дружеството да се яви в сградата на НАП, където да бъде съставен АУАН за констатираното нарушение

В последствие, на 22.06.2021г. в сградата на ЦУ на НАП София, в присъствието на упълномощен представител на дружеството в лицето на Светла Ковачева, на дружеството жалбоподател е съставен АУАН за посоченото по-горе нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H18/13.12.2006г. на Министерство на финансите.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 610956-F617138/ 15.11.2021 г., издадено от Т.С.К. Началник на отдел "Оперативни дейности"-София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", оправомощен/а/ със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 вр.

2 чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, на КОМЕ ООД, с ЕИК 030466961, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели А.П. и В.К. (частично), както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П., тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни. Съдът ги постави в основаната на своите фактически изводи, доколкото същите кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

От своя страна показанията на свидетеля К. съдържат производни доказателства, доколкото К. не твърди, а и от доказателствата по делото се установява, че същият не е оперирал на касата, на която е извършена проверка от органите на НАП. Същият е бил в обекта по време на проверката, но няма преки впечатления от работата на касиера, не е следил неговите действия и не е осъществявал контрол върху операциите, които касиерът е извършвал в хода на изпълнение на задълженията си. Показанията на свидетеля, че на касиера е предоставено пликче с монети, които е следвало да бъдат с обща стойност 100 лева, но са били по-малко, е предположение на свидетеля, доколкото нито той твърди да е установил, нито по друг начин се доказва, че в предоставения на касиера плик с монети, който той е прибрал в проверяваната каса, е имало по-малка сума, отколкото той е въвел. Това са предположения, доколкото свидетелят сам в хода на разпита си заявява, че „вероятно“ пликчето е било скъсано, и някаква част от монетите са останали извън плика. Не се съобщава при последваща вътрешна проверка в магазина да е установено, че на мястото, където се е съхранявало предоставеното пликче с монети, са останали разпилени монети, съответно от тези свидетелски показания не може с категоричност да се установи изложената от защитата и жалбоподателя версия, че разликата в касата се дължи на въвеждане на сума в паметта на фискалното устройство, която е по-голяма от тази, която фактически е постъпила в касата. Заключенията на свидетеля се базират на предположения, неподкрепени от други доказателства и доказателствени средства. Самият свидетел дори признава, че разминаването в касата се дължи на действията на самия касиер, който не е преброил парите, които въвежда в касата, което само по себе си не освобождава жалбоподателя от отговорност за отчетената разлика. Дори и да се приеме за достоверна версията на свидетеля К., не би могло да се заключи с категоричност, че цялата разлика в касата се дължи именно на депозирането в нея на по-малко пари, отколкото касиерът е въвел посредством функцията „служебно въведени суми“. От друга страна версията на К. е крайно неправдоподобна, доколкото е изключено по силата на житейската логика касиерът да не е видял, че пликът с монети е скъсан, съответно разпилени моменти около 3 самия плик при неговото взимане, което да го усъмни в наличието на изписаната върху плика сума. Отделно от това свидетелят К. заявява, че сумата в плика първоначално е била в размер на 100 лева, в монети от по 10 и 20 стотинки. Разликата в касата е в размер на – 45,87 лева или близо половината от тази сума. Изключително неправдоподобно е да се приеме, че касиерът, за който въвеждането и изваждането на пари от касата е ежедневие, съответно боравенето с тези пликчета с монети е обичайно за извършваната дейност, да не забележи, че пликът, в който следва да има 100 лева на дребни монети е с намален на половина обем, съответно да не се усъмни, а да изсипе наличността на плика в касата без дори да я преброи. Поради тези съображения съдът намира, че версията, изложена от свидетеля К. е недостоверна и недоказана, доколко той не е възприел пряко фактите, за които свидетелства, а показанията му се базират на предположения и умозаключения.

Дори съдът да приеме изложеното от свидетеля К. за достоверно, следва да се посочи, че изводите за осъществен състав на административно нарушение не се променят, доколкото отговорността на юридическото лице е безвиновна и обективна, съответно не се влияе от действия и бездействия, правомерни или не на служителите на дружеството. Наличието на разлика в касовата наличност и отразеното във фискалната памет на касовия апарат покрива критериите за съставомерност на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Организацията на дейността в предприятието на жалбоподателя е негова задача, съответно именно КОМЕ ООД отговаря за действията и бездействията на своите служители, съответно в конкретния случай за това дали касиерът правилно борави с предоставените му парични средства и касов апарат.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице, с оглед гарантиране на неговите права.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и 4 извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“

В конкретния случай, АНО е наложил наказание на основание чл. 185, ал.

2 от ЗДДС, чиято норма гласи: „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“ А санкциите по ал. 1 са следните: „глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“

В действителност административното наказание е наложено по реда на ал. 2 на чл. 185, вр. ал. 1 от ЗДДС, тъй като процесното нарушение не е довело до неотразяване на приходи. В този смисъл, волята на АНО е ясна съдът намира, че правилно е определено основанието за налагане на наказанието, тъй като процесното нарушение не води до ощетяване на държавния бюджет.

Ето защо, правилно АНО е посочил връзката към ал. 1 и е определил санкцията за процесното нарушение съгласно закона. В случая жалбоподателят е наказан за наличието на разлика, която АНО безспорно е приел, че не представлява неотразяване на приходи.

Действително разликата в касовата наличност, както посочва и жалбоподателят, е следствие на действията на служителите на дружеството, които боряват с паричните средства на юридическото лице с цел извършване на неговата дейност и съответно са задължени да отчитат всяко свое действие чрез функциите на инсталирания в обекта касов апарат. Това обаче не освобождава юридическото лице, собственик на обекта, от административнонаказателна отговорност, доколкото самият закон предвижда, че санкция се налага на търговеца, който в случая е КОМЕ ООД.