Решение № 2114 от 21.11.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 2114 Година

2022, 21.11. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав на 19.10.2022 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ИВАН ИЛЕВ­СКИ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ

ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер

2360 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „ВХОД МЕНИДЖЪР“ЕООД, със седа­лище и адрес на управление в град София, ул.“Александър Стамболийски“№55 ет.2, срещу постановеното по АНД №8309/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив/ПРС/, ХI н. състав съдебно решение №1312/24.06.2022г., с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ №610310-F615393/10.11.2021г., изда­дено от и.д. Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирек­ция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството, на основание чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.

В жалбата се сочи, че решението на ПРС е незаконосъобразно, като са изложени доводи за наличие на касационни основания – съществено нарушени процесуални правила и нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено, като вместо това се постанови отмяна на издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – ЦУ на НАП в отговора на касацион­ната жалба и в нарочно писмено становище чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли решението на ПРС като правилно и законосъобразно да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възраже­ние за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНО­ВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспореното НП №610310-F615393/10.11.2021г., издадено от и.д. Началник на отдел „Оперативни дей­ности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на „ВХОД МЕНИДЖЪР“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за това, че на 02.06.2021г. при извършена проверка на офис, находящ се в град Плов­див, бул.“Христо Ботев“№92, стопанисван от касатора е констатирано, че дру­жеството в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ за извършени от него услуги, възнаграждението, за които е получело в брой, не се отразяват чрез въведено в експлоатация и регистирано в НАП ФУ към момента на проверката. Установено е, че от лицето, присъствало на про­верката – Р.П.Д. е извършено преброяване на налични парич­ни средства в касата и е попълнен опис на паричните средства по обра­зец Кд82, съгласно който, същите са в размер на 1 198,76 лв., като част от тези средства в размер на 1 143,96 лв. са за заплащане на разходи/ел.енергия, вода, ремонти и други/ на клиенти на дружеството, а останалите в размер на 55,50 лв. са от платени 3 бр. такси, за които са издадени квитанции №000 1896306,

№********** и №********** от 02.06.2021г. всяка на стойност по 18,50 лв. От представени писмени обяснения и Договор №2595/15.02.2021г., склю­чен между проверяваното дружество и Етажна собственост – град Плов­див, Каменица 2, ул.“Зеленика“№7 е установено, че част от средствата, съб­ра­ни с всяка от гореописаните квитанции, представляват възнаграждение в раз­мер на 6,00 лв. за предоставените от ЕООД-то услуги, които е следвало да се отразят чрез налично в обекта и регистрирано в НАП фискално устройство.

Нарушението е прието, че е констатирано на 02.06.2021г. при извършена проверка, документирана с ПИП сер.АА №0017183/02.06.2021г. Отделно от това, при извършен служебен преглед на административнонаказателната пре­пис­ка е установено, че в АУАН неправилно е посочена алинеята на нарушената норма и след извършена справка в ИМ на НАП е установено, че „ВХОД МЕНИД­ЖЪР“ЕООД към датата на проверката не е имало регистрирано и въведено в експлоатация ФУ, от което е изведен извод, че на 02.06.2021г., дружеството е приело плащанията по приложените по преписката касови ордери в нарушение на забраната, въведена в нормата на чл.7 ал.2 от Наредба №Н-15/2006г. на МФ, съгласно която не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба. Мотивирано е, че при изменението на описанието и правната квалификация на нарушението не се засяга правото на защита на нарушителя, доколкото и след извършените промени и уточнения, е приложима наказващата норма на чл.185 ал.2 ЗДДС, тъй като и двете нарушения по чл.7 ал.1 и по чл.7 ал.2 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ водят до неотразяване на приходи, т.е. липсва обвинение за по-тежко наказуемо деяние, респ. влошаване на положе­нието на наказаното лице, поради което и за правна квалификация на наруше­нието е приета разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на дружеството на вмененото му нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, а от друга, че наложеното му наказание съответства на осъществената от него противоправна дейност, както и че не са налице допуснати съществени нару-шения на процесуалните правила от административнонаказващия орган. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съв-купност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са нап­равени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

От страна на касационния жалбоподател са направени възражения, кои­то са идентични с твърденията, изложени в първоинстаннционното производст­во, като съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За пълнота е необходимо да се посочи, че според Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк. д. №7/2010г., квалификацията на админист­ративното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/ под съответно нарушената админист­ра­тивно­наказателна норма. Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е пра­вилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощие­то на наказващия орган по чл.53 ал.2 ЗАНН да издаде наказателно постанов­ление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и него­вата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказ­ващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни и субек­тивни признаци на деянието. В конкретния случай, в обхвата на предвидената от закона процесуална възможност и без да засяга правото на защита на дру­жеството, наказващият орган е отстранил допуснатата в АУАН явна фактическа неточност, като е посочил, че нарушена в случая е разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., поради което и наведените в тази връзка възра­жения настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд като валидно, допус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК, следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

При този изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав,

Р Е Ш

И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1312/24.06.2022г., постанове­но по АНД №8309/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХI н. с.

ОСЪЖДА „ВХОД МЕНИДЖЪР“ЕООД, със седалище и адрес на управ­ление в град София, ул.“Александър Стамболийски“№55 ет.2, да заплати на Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София, бул. “Донду­ков”№52 сумата от

80/осемдесет/ лева разноски за осъществената защи­та от юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО

НЕ подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.