Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2922 от 09.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15905/2025
Вид
Решение № 2922
Подписан
09.06.2026
В сила
09.06.2026
Състав
Веселин Пламенов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2922 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330115905 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД вр. с чл.

86 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД.

Ищец „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД чрез юрк. Д.К. иска да се признае за установено по отношение на ответник З. Е. Б., че дължи сумите за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11195/2025г. по описа на РС – Пловдив както следва: главница в размер на 12 612,26 лева, представляваща сбор от дължимите суми за главница, съгласно погасителния план, считано от 15.05.2020 г.

Договорна възнаградителна лихва в размер на 1 229,92 лева, начислена съгласно чл. 4 от договора за кредит, за периода от 15.05.2022 г. до 02.04.2024 г.;

Лихва за забава в размер на 1551,92 лева, начислена на основание чл. 86 ЗЗД върху размера на дължимата и неизплатена главница, за периода от 02.04.2024 г. до 10.03.2025г.

Лихва за забава в размер на 241,39 лева, начислена на основание чл. 86 33Д върху размера на дължимата и неизплатена главница, за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025г.

В исковата молба се твърди, че вземането произтича от следните обстоятелства: На 01.03.2018г. между длъжника и "ПИБ" АД е сключен договор за кредит № *********, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 15000 лв. Кредитът следвало да се върне на 120 месечни погасителни вноски. На 02.04.2024г. е сключен договор за цесия, по силата на който вземанията се прехвърлени на заявителя, за което длъжникът е уведомен Поради 1 неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът качеството си на цесионер по Договора за кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 ГПК. Заповедта по чл. 410 ГПК е връчена по реда на чл. 47 ГПК поради което и в срока по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК се предявяват настоящите искове.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник М. Г. П. в срока за отговор по чл. 131 ГПК не подава такъв.

Исковата молба е редовно връчена на 20.01.2026г. на лице от кръга по чл. 46, ал.2 ГПК – *** Г. Й.

Ответникът в приложеното към делото съобщение изрично е бил уведомен, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

Дадена е възможност на ответника да се яви в о.с.з., да вземе становище по доказателствата, да ангажира доказателства, да упражни процесуалните си права – това не е сторено. Не поискано отлагане на делото, не се заявяват доказателствени искания, не се правят оспорвания.

Призовката за първото по делото съдебно заседание е връчена на 19.03.2026г. лично на ответника.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество тъй като от представените писмени доказателства може да се направи извод за неговата вероятна основателност.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 473,80 евро разноски по делото за настоящата инстанция и за заповедното производство Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Е. Б. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК 200644029 сумите за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11195/2025г. по описа на РС – Пловдив както следва: главница в размер на 12 612,26 лева, представляваща сбор от дължимите суми за главница, съгласно погасителния план, считано от 15.05.2020 г.

Договорна възнаградителна лихва в размер на 1 229,92 лева, начислена съгласно чл. 4 от договора за кредит, за периода от 15.05.2022 г. до 02.04.2024 г.;

Лихва за забава в размер на 1551,92 лева, начислена на основание чл. 86 ЗЗД върху 2 размера на дължимата и неизплатена главница, за периода от 02.04.2024 г. до 10.03.2025г.

Лихва за забава в размер на 241,39 лева, начислена на основание чл. 86 33Д върху размера на дължимата и неизплатена главница, за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025г.

ОСЪЖДА З. Е. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК 200644029 сумата от 473,80 евро разноски за заповедното производство и за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3