Решение № 1369 от 10.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1369 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Силвана Гълъбова

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20231100512756 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Oбразувано е по въззивна жалба „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 13107/26.07.2023 г. по гр. д. № 34299/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 156 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу С. Н. С. и М. М. Б. искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците при условията на разделност всяка една от тях да заплати на ищцовото дружество следните суми: сумата от 112,13 лева – цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2018 г. до м.03.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, както и сумата от 51,92 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 16.05.2022 г.

Във въззивната жалба се излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неоснователно районният съд бил отменил определението си, с което е допуснал искане по реда на чл. 192 ГПК да бъде изискан от трето неучастващо по делото лице – ГУСВ документ за собственост и така възпрепятствал диренето на истината и лишил ищеца от възможност да докаже 1 исковата си претенция и изцяло отхвърлил исковете, като недоказани. Поради това се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковите претенции.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от насрещната страна – ответницата С. Н. С., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. Й. Й., с който се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Счита се, че правилно СРС е приел, че по делото не се установява ответникът да е титуляр на правото на собственост или вещното право на ползване по отношение на топлоснабдения имот, респективно да е имал качеството потребител на топлинна енергия. Излагат се подробни съображения за недоказаност на исковите претенции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на жалбата от въззиваемата страна М. М. Б..

От третото лице-помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД също не е подаден отговор на жалбата в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, както и несъответствия на дейността на съда с правилата на процесуалния закон, които да налагат отмяна на съдебното решение само на това основание. Във връзка с доводите на страните, релевирани във въззивното производство, настоящият състав на съда намира, че дължи собствен анализ на формираната в хода на съдебното дирене пред СРС доказателствена съвкупност, както и да изложи свои мотиви по приложението на закона и основателността на заявените от ищеца претенции.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

На първо място, за прецизност следва да се посочи, че коректната правна квалификация на предявените искове е чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че между дружеството и С.И.С. и М.И.С. е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 34, находящ 2 се в гр. София, общ. „Люлин“, ж.к. „*******, с абонатен № 165573. Сочи, че М.И.С. е починал, като дружеството не е успяло да установи кои са наследниците му, поради което е насочило претенциите си за процесните суми срещу наследниците на починалия М.И.С., в качеството им на собственици на имота, и е отправило искане към съда за съдействие за установяването им, във връзка с което на ищеца е издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с удостоверение за наследници на М.И.С..

С последваща молба ищецът уточнява, че исковете следва да се считат предявени срещу С.И.С., С. Н. С. и М. М. Б. при условията на разделност – 2/ 4 от сумите се претендират от С.И.С. и по 1/ 4 от С. Н. С. и М. М. Б.. Доколкото обаче първоинстанционният съд е установил въз основа на служебно изготвена справка по реда на Наредба № 14/18.11.09 г., че ответникът С.И.С. е починал преди подаването на исковата молба в съда, с влязло в сила разпореждане от 13.09.2022 г. е върнал на основание чл. 130 ГПК исковата молба и е прекратил производството по делото в частта по предявените срещу С.И.С. искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С.

Н. С., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. Й. Й., с който исковете се оспорват по основание и размер, като са оспорени всички съдържащи се в исковата молба твърдения, в т.ч. че ответницата е собственик/ползвател на процесния недвижим имот и между страните е налице облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди. Оспорва се доставката на топлинна енергия до процесния имот, количеството на евентуално доставената такава и нейната цена. Изложени са още доводи за неоснователност на претенциите за мораторни лихви. При условията на евентуалност се поддържа, че част от претендираните вземания са погасени по давност.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата М. М. Б..

По спорния между страните въпрос за наличие на правоотношение между страните, въззивният съд намира следното: облигационно

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на дефиницията, закрепена в §1, т.

2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да монтира 3 средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По делото е представено Заявление до „Топлофикация София“ ЕАД от живущите в ж.к. „*******, ведно с Декларация на живущите в ж.к. „*******, желаещи да се спре парното отопление във входа, видно от която С.К. С. към дата 14.08.2012 г. е била живуща в процесния апартамент 34.

Представено е удостоверение за наследници изх. № РЛН23-УГ517326/26.05.2023 г., видно от което С.К. С. е починала на 19.01.2019 г., като е оставила за свои законни наследници двамата си синове С.И.С. и М.И.С..

Представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 46, том I, рег. № 1607, нот. дело № 40/2019 г., от който се установява, че С.И.С. е дарил на С.К.К. 1/2 ид. ч. от имот в гр. София, ж. к. „*******

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на идеални част от недвижим имот на съсобственик № 93, том I, рег. № 2696, нот. дело № 72/2019 г., от който се установява, че М.И.С. е продал на С.К.К. 1/2 ид. ч. от имот в гр. София, ж. к.

„*******

Представена е искова молба вх. № 2000283/07.01.2020 г., депозирана от М.И.С., въз основа на която е образувано гр.д. № 552/2020 г. по описа на СРС, 157 състав, видно от която същият в обстоятелствената част е посочил, че е собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот – ап. 34, находящ се в гр. София, ж. к.

„*******

Представен е препис от съдебно решение от 29.01.2021 г. по гр.д. № 552/2020 г. по описа на СРС, 157 състав, без данни дали същото е влязло в сила, видно от което съдът е признал за установено, че М.И.С. е собственик на 1/ 2 идеална част от процесния имот по силата на наследствено правоприемство и договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 29.12.1988 г.

4

Приложено е Удостоверение за наследници изх. № РПД22-ВК08-729/18.07.2022 г., видно от което М.И.С. е починал на 31.05.2021 г. и е оставил за наследници по закон М. М. Б. (дъщеря) и С. Н. С. (преживяла съпруга).

Въз основа на анализ на така ангажираните от ищеца доказателства, неоспорени от ответниците и ценени в тяхната съвкупност, следва извод, че 1/2 идеална част от процесния апартамент № 34, находящ се в гр. София, общ. „Люлин“, ж.к. „*******, по време на процесния период от м.05.2018 г. до м.03.2019 г. е била собственост именно на М.И.С. въз основа на наследствено правоприемство, респективно на неговият наследодател С.К. С.. След смъртта на М.И.С. на 31.05.2021 г., видно от представеното удостоверение за наследници, двете ответници С. Н. С. /съпруга/ и М. М. Б. /дъщеря/ са наследили по 1/4 част от задълженията на техния наследодател /чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/, с оглед липсата на данни за отказ от наследство. Следователно неправилен е изводът на районния съд, че доказателствата по делото не са достатъчни да се приеме, че наследодателят на ответниците е бил собственик на 1/2 идеална част имота, доколкото от ответната страна С. Н. С. е направено бланкетно оспорване без да са изложени конкретни доводи в тази насока, подкрепени с доказателства, а от другата ответница М. М. Б. изобщо не е направено такова оспорване.

Следва да се посочи още, че действително, видно от приетото от първоинстанционния съд заявление-декларация за откриване на партида, трето за спора лице – С.К.К. е поискал да бъде открита партида в ищцовото дружество за процесния имот на негово име, но това е станало след изтичане на процесния период – на дата 05.11.2019 г., поради което не може да се приеме, че по време на същия е бил налице договор за покупко – продажба на топлинна енергия между ищеца и трето за спора лице, както неправилно е отбелязал първоинстанционният съд.

Ето защо и след като е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между наследодателят на ответниците и ищцовото дружество в процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, то този факт е достатъчен за доказване на иска по основание.

За установяване на количеството и стойността на доставената до имота в процесния период топлинна енергия в хода на първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Разпечатката съдържа 44 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e5c0680-66bc-45ff-95cb-efb990e47722