Решение № 260051 от 05.01.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.

София, .........01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от младши съдия Углярова въззивно гражданско дело № 6683 по описа за 2020 г. по описа на СГС, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 76178 от 24.04.2020 г., постановено по гр. д. № 47897/2018 г. на СРС, ГО, 82 състав, е уважен предявеният от А.Ц.А. срещу П.на Р.Б.иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по по чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК по ДП № 139/2014г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 9766/2014г. по описа на СГП, което наказателно производство е приключило с постановление от 21.04.2017г. за частично прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца А.Ц.А., ведно със законната лихва от 28.04.2017г. до окончателното плащане, като предявената претенция е отхвърлена за разликата над сумата от 3

000 лева до пълния претендиран размер от 15

000 лева.

С решението съдът се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.

Срещу решението в частта, в която е уважен предявеният иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство П.на Република България, с доводи за неговата неправилност и необоснованост.

Конкретно се поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определено в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като неговият размер не е съобразен с критерия за справедливост и значително надхвърля претърпените от ищеца вреди, съобразно установеното от събраните по делото доказателства. Счита, че по делото не са събрани относими доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психическото, физическото и здравословно състояние на ищеца по причина на повдигнатото обвинение, като в конкретният случай не е налице една от необходимите и кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на прокуратурата, а именно – причинно – следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и незаконно действие на провозащитните органи (конкретното обвинение). Освен това счита, че определеният размер на обезщетението не съответства не само на характера и степента на търпените неимуществени вреди, но и на вида и степента на упражнената наказателна репресия, доколкото продължителността на обвинението е около 3 години, за които производството е приключило в досъдебната фаза на процеса. По изложените съображения прави искане атакуваният съдебен акт в обжалваната част да бъде отменен като неправилен, като вместо него бъде постановен друг, с който предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Алтернативно се релевира искане за намаляване на размера на обезщетението по чл. 2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди.

Въззиваемата страна

А.Ц.А., посредством процесуалния си представител адв. Ю., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна по подробно изложени съображения и моли съда да я остави без уважение, респективно да потвърди като правилно и законосъобразно постановеното от СРС, ГО, 82 състав решение. Претендират се разноски, съобразно представен по реда на чл. 80 ГПК списък.

Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да бъде допълнено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, наказателното производство по което е приключило с постановление на прокурорпри СГП за частично прекратяване на производството по отношение на ищеца, същото от 21.04.2017г.

В срока за отговор на исковата молба ответникът П. на Р.Б.е оспорил исковете с правоизключващи спорното право възражения, включително че не са настъпили твърдените от ищеца вреди.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че съобразно продължителността на периода, през който срещу ищеца било повдигнато и поддържано обвинение в извършено престъпление, тежестта на обвинението, взетата мярка за неотклонение "Подписка", изпитаното от него притеснение, стрес, потиснатост, разстройство на съня, унизеност, физическа безпомощност, справедливият размер на дължимото обезщетение е в размер на 3 000 лева.

В жалбата, с която е сезиран съдът, не се правят обосновани оплаквания за неправилно установени факти в първоинстанционното производство, поради което в правоприлагащата си дейност въззивният съд следва да изходи от установеното от първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право.

С оглед изложеното, на настоящия етап от производството е установено, че досъдебно производство № 139/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 9766/2014 г. по описа на СГП, е образувано на 04.06.2014г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК с първо действие по разследване – оглед на местопроизшествие, срещу неизвестни извършители за престъпление по чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

С постановление от 05.06.2014г.,

А.Ц.А. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем в производството за това, че на 04.06.2014г. около 08:45ч. в гр.София, ул.“Нешо Бончев“ в непосредствена близост преди кръстовището с бул.“Първа българска армия“, в съучастие като извършител с две неустановени лица (извършители), отнел чужди движими вещи от владението на П.Б.М.– сумата от 26 200 лева, и от владението на С.Г.И.сумата от 3 200 лева, или всички вещи на обща стойност от 29 400 лева, собственост на фирма „Лео експрес“, с намерение противозаконно да ги просвои, като извършителите употребили за това сила – чрез лек автомобил „Крайслер Вояджър“ блъснали лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ *******, в който пътували *******и И.и ги заплашили с нож с думите „Давайте парите“, като грабежът е в големи размери - престъпление по чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

На 05.06.2014г. и на основание чл.115, чл.138, чл.221 и чл.237 НПК, на А.Ц.А. е проведен разпит в съответното процесуално качество.

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните доказателства се установява, че на 04.06.2014 г. ищецът бил задържан за срок от 24 часа от органите на МВР на основание чл.

63, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Впоследствие ищецът бил задържан за срок от 72 часа с постановление на прокурор при СГП от 05.06.2014г. С протоколно определение от 08.06.2014 г., постановено по НЧД № 2478/2014 г. по описа на СГС, НО, 16 с-в, на А.Ц.А. била взета мярка за неотклонение "задържане под стража". Така постановеният съдебен акт е бил отменен с протоколното определение от 12.06.2014 г., постановено по ВНЧД № 562/2014 г. по описа на САС, НО, като спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

С постановление от 21.04.2017г. на прокурор при СГП, наказателното производство по ДП № 139/2014г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 9766/2014г. по описа на СГП е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК в частта, в която е водено срещу А.Ц.А. за престъпление по чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

От заключението на приетата по делото в първоинстанционното производство съдебнопсихологична експертиза се установява, че: 1). Непосредствено и след ситуацията в следствения арест, А.Ц.А. е преживял стресова реакция, преминала в адаптационна реакция с тревожно – хиподепресивни симптоми като пряк резултат от възникналия стрес, които не биха били възникнали, ако последният не е бил налице, 2). По време на престоя му в ареста ищецът е имал тревожно – хиподепресивни оплаквания, включващи страхове, напрежение, потиснатост, липса на желание за живот, „задушаване“, разстройство на съня, като характерът и съдържанието им са изводими от преживяванията на унизеност, страх от телесно увреждане, страх от бъдещето и неизвестността, 3). Оплакванията и преживяванията са намалели като интензитет в рамките на 3 – 4 месеца след ситуацията и не се е наложило допълнително медикаментозно лечение. Няма данни за задълбочаване и развитие на усложнения, 4). Персистират остатъчни последици в психологичен план, които не представляват болестни симптоми – улеснена готовност към тревожност, напрежение и състояние, близко до стресово при ситуации, сходни на претърпяната – с обострена чувствителсност на въздействия от средата с потребност от щадящо отношение, които не възпрепятстват ежедневието на ищеца.

Приетите за установени негативни последици от повдигането на обвинение срещу ищеца са доказани и посредством събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.П.Я.-Ц., от които е установено приетото от СРС отражение по неблагоприятен начин на наказателното производство върху емоционалното състояние и социалната сфера на ищеца, а именно че последният не е бил на себе си по време на наказателното производство срещу него, не спял, не се хранел, смятал, че е следен, приятелката му го напуснала, а приятелите му започнали да странят от него.

Други, релевантни за спора доказателства, не са ангажирани.

Въззивният съд приема, че от незаконното повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди – неблагоприятно отражение върху психиката на човек, независимо от конкретната преценка, която следва да бъде осъществена за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – чл. 52 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во, във вр. с чл. 7 и чл. 4 ЗОДОВ, държавата - в лицето на съответните органи на дознанието, следствието, прокуратурата, съда - отговаря и дължи обезщетение за всички причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан, независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или служебно правоотношение със съответния правозащитен орган (в този смисъл са и разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за съда).

Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по Наказателния кодекс, като по повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение e постановена оправдателна присъда с влязъл в сила съдебен акт, респективно влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното произведоство, т. е. налице е незаконен акт на правозащитен орган.