Акт от 20.08.2020, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- 85/2020
- Подписан
- 20.08.2020
- В сила
- 26.04.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 128, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- § 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 1, пр. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 1 и ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.129 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.129, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 133, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 169, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 7 · Кодекс за социално осигуряване
Р Е Ш Е Н И Е № 173
20.08.2020 г. гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав
Административен съдия: Иглика Жекова
При секретар Радостина Желева като разгледа докладваното от съдията Жекова адм. дело № 85 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
129, ал. 7 и чл. 156 от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от
ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.П. ***, подадена чрез п. адв. А.А. ***, против Акт за прихващане или възстановяване №П-02002019171940-004-001 от 05.11.2019 г., издаден от Д.М.- Г.и., решение за поправка на акт за прихващане или възстановяване № П-02002019187808-134-001/08.11.2019 г., издаден от Д. М.- Г.и., потвърдени с Решение № 20/24.01.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас, с който на жалбоподателя е извършено прихващане на сума в размер на 10 300, 80 лева и и е отказано възстановяване на недължимо платени суми.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт за прихващане или възстановяване, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва АПВ и решението за поправката му като счита, че изчисленията, обективирани в него са неправилни. При издаване на акта не било съобразено решение № 8157/27.06.2017 г. по адм.дело № 7559/2016 г. на ВАС. Твърди, че не е уведомен за образуваното изпълнително дело. Въз основа на подробно изложените съображения е направено искане за отмяна на акта за прихващане или възстановяване и решението за поправката му като неправилни и незаконосъобразни. Претендира разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас, не изпраща представител. В писмена молба от п. си п. – юриск. Л. И. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
При извършена ревизия на Д.П.П. е издаден
АУЗ № 4762/27.01.2015г., с който са били определени задължения за дължими задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ като с.се лице, за периода от 01.01.2013г. - 31.12.2013г. След проведено обжалване по административен и съдебен ред издаденият АУЗ е отменен с Решение № 8157/27.06.2017г. постановено по адм. дело №
7559/2016 г. на ВАС, което е окончателно.
Производството е започнало по повод подадено от лицето Искане за прихващане или възстановяване вх.№ 13130/10.10.2019г. на недължимо платени и събрани суми по акт за установяване на задължение /АУЗ/ № 4762/25.01.2015г., отменен с Решение № 8157/27.06.2017г. постановено по адм.дело № 7559/2016 г. на Върховен административен съд /л.111/.
С резолюция за извършване на проверка №П-02002019171940-ОРП-001 от 14.10.2019 г., издадена от С. И. на длъжност Н. сектор при ТД на НАП Бургас /л.
109/, на Д.М.е възложено извършването на проверка на Д.П. за задълженията му за ДОО, ЗО УПФ – за самоосигуряващи се и сметка за принудително изпълнение за периода 01.01.2014 г. – 30.09.2019 г. Определено е проверката да бъде извършена до 05.11.2019 г.
Резолюцията за извършване на проверка е издадена в електронен вид и подписана с квалифициран електронен подпис на С. И. в посоченото й длъжностно качество – Н. сектор при ТД на НАП – Бургас на 14.10.2019 г.
С искане № П-02002019171940-999-001/05.11.2019 г. /л.103/ г. и. Д.М.е поискала информация от публичен изпълнител относно актуален размер на публичните вземания по изпълнително дело, образувано за задължения на Д.П.. С писмо изх. № С190020-181-0099869/05.11.2019 г. /л.102/ публичният изпълнител отговаря, че срещу Д.П.П. има образувано изпълнително производство по принудително изпълнение № ********* и общият размер на задълженията към 05.11.2019 г. е 893,16 лева от които главница 485,13 лева и лихва 408,03 лева.
На 05.11.2019 г. е издаден Акт за прихващане или възстановяване № П-02002019171940-004-001 от Д.М.– Г.и. по приходите /лист 84 и сл./, който е бил подписан с квалифициран електронен подпис. Актът за прихващане или възстановяване е бил връчен по електронен път на 06.11.2019 г. /л. 87 от делото/. Постановено е и решение №П-02002019187808-134-001/08.11.2019 г. за поправка на акт за прихващане или възстановяване /л.76 и сл./, с което е поправена очевидна фактическа грешка, изразяваща се в некоректно отразяване на допълнително начислената наказателна лихва, която подлежи на възстановяване от републиканския бюджет. Решението е връчено по електронен път на жалбоподателя на 08.11.2019 г. С акта на основание чл.129 ал.5 от ДОПК, на Д.П.П. е признато право на възстановяване на събрана сума по АУЗ № 4762/27.01.2015г. в общ размер на 8 035.47лв., както следва:
-ДОО в размер на 4 163.29 лв., от които главница - 3 286,87 лв. и лихва - 876,42лв.;
- ДЗПО в размер на 1 467.55 лв., от които главница- 1 193.70 лв. и лихва - 273,85лв.;
- 30 в размер на 2 404.63 лв., от които главница - 1 909.92 лв. и лихва - 494.71лв.
На основание чл.129, ал. 6 от ДОПК върху недължимо внесените и събрани суми, органът по приходите е изчислил законна лихва в общ размер на 2 265.33 лв., като е била установена обща сума за възстановяване в общ размер па 10 300,80 лв.
Съгласно справка за общите задължения на лицето към 05.11.2019г. органът приема, че Д.П.П. има изискуеми публични задължения, чийто общ размер възлиза на 10 502,86 лв. На основание чл.128, ал.1 от ДОПК, органът по приходите е извършил прихващане на изискуемите публични задължения на лицето до размера на надвнесената сума - 10 300,80лв.
Срещу акта за прихващане или възстановяване и решението за поправката му е подадена жалба на 20.11.2019 г. от Д.П.П.. По повод на жалбата е постановено и решение № 20 от 24.01.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас при ЦУ на НАП /л.19/, с което актът за прихващане или възстановяване от 05.11.2019 г. и решението за поправката му от 08.11.2019 г. са потвърдени. Решението е връчено по електронен път на 29.01.2019 г. /л.24/.
По делото е назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.И.. От заключението се установява, че от 04.09.2007 г. до датата на издаване на АПВ оспорващият е с.се лице, упражняващо с. професия, с избран вид осигуряване - за фонд "Пенсии". Вещото лице е установило, че същият през различните години на проверявания период е внасял ДОО освен за фонд "Пенсии" и за фонд "Общо заболяване и майчинство". За 2007 г. вещото лице е установило, че оспорващият има внесени суми за осигурителни вноски повече от дължимите според получените облагаеми доходи от дейността за годината и избрания вид осигуряване за ДОО в размер на 30.80 лева, които суми се явяват надвнесени; за 2008 г. има внесени суми за осигурителни вноски повече от дължимите според получените облагаеми доходи от дейността за годината и избрания вид осигуряване за ДОО в размер на 100,80 лева, които се явяват надвнесени; за 2009 г. има внесени суми за осигурителни вноски повече от установените за ДОО в размер на 396,38 лева, за ДЗПО-УПФ в размер на 12, 00 лева и за ЗО в размер на 19,20 лева, като тези надвнесени суми са констатирани от органа по приходите с АУЗ № 524/25.5.2011 г.; за 2010 г. декларираните задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО отговарят на дължимите, внесени са изцяло и няма надвнесени от оспорващия суми; за 2011 г. има внесени суми за осигурителни вноски повече от декларираните за ДОО в размер на 115,50 лева; за 2012 г. декларираните задължения за осигурителни вноски са внесени изцяло, като няма надвнесени суми; за 2013 г. осигурителните вноски са внесени в по-малък размер от декларираните, което се дължи на неправилно определения от самоосигуряващото се лице окончателен размер на годишния осигурителен доход в ГДД, поради което оспорващия има невнесени суми – за ДОО в размер на 594,24 лева, за ДЗПО-УПФ в размер на 232,20 лева и ЗО в размер на 371,40 лева; за 2014 г. са внесени осигурителни вноски за ДОО в размер на 2 лева по –малко от декларираните, но вещото лице установява, че дължимите според получените облагаеми доходи от дейността за годината и избрания вид осигуряване осигурителни вноски са надвнесени за ДОО в размер на 231 лева; за 2015 г. осигурителните вноски са внесени в по-малък размер от декларираните за ДОО в размер на 874,74 лева, но има внесени за осигурителните вноски повече от дължимите според получените облагаеми доход от дейността за годината и избрания вид осигуряване за ДОО – 211,75 лева.;за 2016 г. има внесени суми за осигурителни вноски различни от дължимите според получените облагаеми доходи от дейността за годината и избрания вид осигуряване за ДОО са надвнесени суми в размер на 141,35 лева, а има за довнасяне за ДЗПО-УПФ в размер на 27.50 лв. и за ЗО в размер на 44 лева; за 2017 г. има за довнасяне суми за ДОО в размер на 75,90 лева, за ДЗПО-УПФ в размер на 27,50 лева и за ЗО в размер на 7,20 лева. Вещото лице е установило, че през същата година по изпълнително дело № *********/2016г. на публичен изпълнител към НАП са внесени на 13.06.2017 г. суми в размер на 6675,87 лева, представляващи установени задължения с АУЗ №4762/27.01.2015 г. отменен с решение № 8157/27.06.2017 г. постановено по адм. дело № 7559/2016 г. по описа на ВАС, поради което според експерта са надвнесени суми, както следва: за ДОО – главница 3293,57 лева и лихва 236,12 лева; ДЗПО-УПФ- главница 1072,13 лева и лихва 65,42 лева и ЗО – главница 1879,26 лева и лихва 129,37 лева; за 2018 г. няма надвнесени суми, като задълженията за осигурителни вноски са внесени изцяло; за 2019 г. дължимите авансови вноски са внесени в по-малък размер от полагащото се и невнесените суми са за ДОО в размер на 82,88 лева, за ДЗПО-УПФ в размер на 28 лева и за ЗО в размер на 44,80 лева. В заключение и след анализ на платежните документи, на реално дължимите според избрания от оспорващия по-нисък процент на осигуряване осигурителни вноски и дохода за периода от началото на дейността като свободна професия от 04.09.2007 г. до 05.11.2029 г. експертът посочва, че са налице реално надвнесени по съответните фондове от оспорващия суми, които са подробно описани в приложение №1 към експертизата, както следва: за периода от 04.09.2007г. до 05.11.2019 г. надвнесена сума за ДОО– 3768,13 лева; за периода от 04.09.2007г. до 05.11.2019 г. надвнесена сума за ДЗПО-УПФ– 769,01 лева; за периода от 04.09.2007г. до 05.11.2019 г. надвнесена сума за ЗО – 1431,06 лева; както и лихви за същия период /други/ – 430.91 лева, коиито суми следва да бъдат възстановени на оспорващия. По делото е назначена, изслушана и приета, като неоспорена от страните допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че законната лихва върху надвнесените суми за фондовете на ДОО е в размер на 1320.29 лева, за ДЗПО-УПФ е 125,35 лева, изчислена върху надвнесена сума от 769,01 лева, за ЗО е 249,33 лева, изчислена върху надвнесена сума от 1431,06 лева, а върху други надвнесени суми, представляващи лихви е в размер на 104,74 лева, изчислена върху размер на 430,91 лева.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Акт за прихващане или възстановяване на основание чл.
160, ал. 2 от ДОПК и чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законово установения срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът намира оспорените АПВ и РПАПВ за издадени от компетентен за целта орган, по аргумент от разпоредбата на чл.
129, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, според която норма, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, както и по аргумент от разпоредбата на чл.
Разпечатката съдържа 38 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e5bd852-6dab-4172-a04a-f2fbfa67acba