Решение № 429 от 20.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Бургас, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120104205 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, срещу С. Г. В., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7294,95 лева, представляваща неустойка по чл. 6 от сключен между страните Договор за специализация, повишаване на квалификацията и преквалификация от 28.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда - на 11.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за специализация, повишаване на квалификацията и преквалификация с изх. № 28/28.11.2022 г. на основание чл.234 КТ и Наредба № 28/28.11.2022 г. на MЗ за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Сочи се, че съгласно чл. 6 от договора при прекратяване на трудовия договор по инициатива или по вина на служителя преди явяване на държавен изпит и придобиване на специалност, както и преди изтичане на петгодишния срок, същият дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от пет месеца, изчислено към датата на прекратяване на договора. Твърди се, че въз основа на заявление вх. №1338/08.02.2024г. и съгласно Заповед № 35/09.02.2024 г. на работодателя трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ едностранно с писмено предизвестие от служителя преди изтичане на уговорения в чл. 5 от договора срок, поради което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. Поддържа се, че неизпълнението на задължението за престиране на труд в рамките на допустимия от закона 5-годишен срок създава трудности и неудобства за работодателя, инвестирал време и средства за обучение на служителя, които следва да бъдат обезщетени. Посочва се, че лечебното заведение е провело модулите, периодите за 1 изпълнение на индивидуалния учебен план на ответника и той е придобил специалност „Акушерство и гинекология“, но поради неизпълнение задължението за работа в определения в договора срок в тежест на ответника са съответните санкционни последици, а именно - възстановяване на сумата за обучение платена от работодателя, респ.пропорционална част от нея, съответстваща на срока на неизпълнението. Отбелязва се, че ответникът е дължал обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от 01.03.2024г. до 01.05.2024 г. в размер на 2917, 98 лв., което след изрично съгласие на служителя със заявление вх.

№3298/09.04.2024 г. е удържано по ведомост и погасено.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че работодателят е дал съгласие за прекратяване на трудовия договор на ответника по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, като е отразил върху молбата му с вх. № 1099/01.02.2024 г. резолюция „Съгласен!!" и това негово изявление е сведено до знанието на ответника. Не се оспорва, че е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ, но се счита, че е било налице приемане на предложението на служителя от работодателя, поради което не е налице хипотезата на чл. 6 от договора за повишаване на професионалната квалификация от 28.11.2022 г. Оспорват се твърденията, че ответникът е придобил специалност „Акушерство и гинекология“. Посочва се, че лечебното заведение не е провело модулите за изпълнение на индивидуалния учебен план на ответника, няма проведени от ищеца семинарни занятия и теоретично и практическо обучение по специалността, а ответникът просто е работил при ищеца по трудово правоотношение и се е самообучавал. Поддържа се, че ищецът не може да претендира заплащането на уговорена в договора неустойка, тъй като не е изпълнявал задълженията си по договора и е неизправна страна. Евентуално се оспорва и размерът на иска. Поддържа се, че уговорената в чл. 6 неустойка е прекомерна в сравнение с евентуално претърпените от ищеца вреди и са налице предпоставките на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД за нейното намаляване.

Отбелязва се, че тази неустойка би била дължима в случай, че по отношение на ответникаспециализант е проведено цялото обучение по специалността „Акушерство и гинекология“ и той е придобил специалността, за която е обучаван. Сочи се, че в настоящия случай периодът на обучението, считано от сключване на договора за повишаване на професионалната квалификация от 28.11.2022 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на 01.03.2024 г., е 15 месеца, а предвиденият срок на обучение съгласно Наредба № 1/22.01.2015г. на MЗ за придобиване на специалност в системата на здравеопазването е 4 години, поради което пропорционално ответникът би дължал 1,5 брутни заплати. Моли съда да намали като прекомерна претендираната неустойка съразмерно на сторените от работодателя разходи по обучението на ответника, доказани с надлежни доказателства, но не повече от 1,5 брутни заплати. Прави евентуално възражение за нищожност на уговорената в чл. 6 от сключения договор за повишаване на професионалната квалификация неустойка поради противоречието й с добрите нрави и несъответствието й с правилата на справедливостта. Прави възражение за нищожност на сключения Договор за повишаване на професионалната квалификация от 28.11.2022 г. поради противоречие със закона: неспазване правилата на чл. 234, ал. 2, т. 2 от КТ относно задължителното съдържание на този договор. Поддържа се, че в настоящия договор липсват уговорки относно мястото, формата и времето на обучението, не са разписани никакви задължения за работодателя. Поддържа се, че Договор за повишаване на професионалната квалификация от 28.11.2022 г. е нищожен поради противоречие със закона – чл. 234, ал. 2 от КТ, тъй като договорът по чл. 234 от КТ е поначало двустранен и възмезден, а в настоящия случай задължения са уговорени единствено за специализант-служител. Отбелязва се, че съгласно чл. 7 работодателят се задължава да заплати от свое има практическото обучение на специализанта по модули и раздели, които не могат да се провеждат в УМБАЛ „Д-р 2

Георги Странски“ ЕАД и следва да се провеждат в други лечебни заведения или национални центрове по проблемите на общественото здраве като бази за обучение в размер, определен от приемащата база, но такива обучения не е имало, а работодателят не е провел обучение на специализанта и в неговата собствена база. Счита се, че договорът е сключен поначало недобросъвестно, тъй като неговата цел е била единствено ответникът да остане да работи при ищеца в продължение на 5 години. При условията на евентуалност се поддържа, че при действително сторени разходи за обучение на ответника, ищецът може да претендира единствено размера на сторените разходи за обучение. Счита за оправдано и справедливо съразмерно намаляване до размера на реално сторените от работодателя разходи или намаляване на размера на обезщетението пропорционално на частта от реално проведено обучение. Отбелязва се, че в чл. 7в от договора е посочено, че в случай че служителят прекрати трудовия договор по своя инициатива преди явяване на държавен изпит и придобиване на права на специалист, той дължи и обезщетение в размер на разходите, платени от работодателя за практическото му обучение по модули и раздели. Поддържа се, че уговорената в чл. 6 от договора неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като вредите, които ще претърпи работодателят от неизпълнението на задължението за работа през уговорения срок, вече са предвидени като вреда в чл. 7в от договора за квалификация, а клаузата на чл. 6 от договора е предвидена само за обогатяване на работодателя. Оспорваме представената справка за дължимото обезщетение в размер на 7 294, 95 лева, тъй като в него неправилно е включен хирургичен труд 12 %.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебното заседание ищецът не изпраща процесуален представител. Депозира молба от 02.09.2025 г., с която изразява становище по съществото на делото.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е сключен между страните Договор за специализация, повишаване на квалификацията и преквалификация от 28.11.2022 г. /л. 36/. От договора се установява, че ответникът, без откъсване от работата по трудовото правоотношение с ищеца, ще осъществи специализация/повишаване на квалификацията или преквалификация по специалност „Акушерство и гинекология“, с база на обучение УМБАЛ – Плевен АД – чл. 1 и чл. 2 от договора. Съобразно чл. 4 от договора ответникът се е задължил да съобразява учебната си заетост със задълженията си по трудовото правоотношение с ищеца. Съгласно чл. 5 от договора ответникът се задължил да работи при ищеца съобразно придобитата си квалификация за срок не по-малко от 5 години след придобиване на специалността, като в чл. 6 от договора е уговорена неустойка в размер на пет брутни трудови възнаграждения, в случай, че ответникът по своя инициатива или вина прекрати трудовото правоотношение преди явяване на държавен изпит и придобиване на права на специалист, както и преди изтичането на 5 годишния срок за работа при ищеца. Съгласно чл. 7 от договора ищецът се е задължил да поеме разходите за практическото обучение на ответника.

Приети по делото са молба от 01.02.2024 г., депозирана от ищеца до началника на ищеца, с която е предложено трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, а в случай, че това предложение не бъде удовлетворено – с едномесечно предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ и Заповед № 35/09.02.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото, на основание чл. 326, ал. 2 КТ /л. 43 от делото, съответно л. 9 от делото пред РС – Плевен/.

От представената на л. 11 от делото пред РС - Плевен справка се установява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото брутното 3 месечно възнаграждение на ответника е 1458,99 лева, като в него е включено допълнително възнаграждение в размер от 154 лева за хирургически труд 12 %.

Във връзка с осъщественото обучение на ответника, по делото са представени като писмени доказателства Учебна карта със заверени модули, заповед за определяне на ръководителите на обучението на ответника и удостоверение за успешно завършено практическо обучение /л. 38 – л. 44/.

Представени са утвърдени програми за специализация и правилници за организация на работната заплата за 2022 г. и 2023 г. /л. 51 – л. 65 и л. 138 – л. 176/.

От заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза /л.

25/ се установява, че брутното трудово възнаграждение на ответника към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ищеца е било 1458,99 лева /с вкл. 12 % хирургически труд в размер от 154,80 лева/, а пет брутни трудови възнаграждения възлизат на 7294,92 лева. Установява се, че размера на неустойката, изчислен като пропорционална част на действието на договора за повишаване на квалификацията – от 28.11.2022 г. до 01.03.2025 г., или 15 месеца възлиза както следва: с включен хирургически труд – 2279,67 лева, а без включен хирургически труд – 2037,80 лева.