Решение № 84 от 08.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10460/2024
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 08.01.2026
- В сила
- 08.01.2026
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Дамян Ивайлов Христов, Ивета Антонова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 84 гр. София, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100510460 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 8373 от 08.05.2024 г., постановено по гр. дело № 50512/2023 г. по описа на СРС, 113-ти състав, са били частично уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Р. К.Д. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, като е признато за установено, че Р. К.Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1568,49 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София на адрес ж.к. ******** с аб. № 116010, ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 181,52 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 66,37 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 12.06.2023 г до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №32429/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, като е отхвърлен иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 13,31 лева за периода от 15.07.2020г. до 18.05.2023г.
Със същото решение Р. К.Д. е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 234,87 лева - разноски в производството по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС, и сумата от 85,96 лева - разноски в заповедното производството по ч.гр.д. №32429/2023 г. по описа на СРС, 113-ти състав, а „Топлофикация София” ЕАД е осъдена да заплати в полза на 1 аддвокат С. К. К. от АК-София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. сумата от по 2,90 лева за безплатно оказана правна помощ в исковото и заповедното производство.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважен иска за мораторна лихва в размер на сумата от 181,52 лева, както и иска за сумата от 66,37 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника си – адв. С.К., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че няма законоустановено задължение за заплащане на дялово разпределение в полза на ищеца, както и че не дължи лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, подробно аргументирайки оплакването си разпоредби от ОУ, като в случая нямало покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, респективно че ищецът го е поставил в забава. Моли съда да отмени същото в обжалваната част и отхвърли исковете.
Въззиваемият ищец - „Топлофикация София” ЕАД е подал отговор на въззивната жалба на ответника, с който оспорва същата.
Решението в частта, с която главният иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
149, ал. 1 ЗЕ е бил уважен за сумата от 1568,49 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. , както и в частта, с която е отхвърлен иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 13,31 лева за периода от 15.07.2020г. до 18.05.2023 г., не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е 2 обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за дялово разпределение съдът намира следното:
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ се възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал.
1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, 3 извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Изложеното налага обоснован извод, че ищецът има право да събира суми и за т.нар. „дялово разпределение“.
По отношение оплакването във възивната жалба, касаещо липсата на покана до ответника в съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и „неизпаденето“ му в забава, следва да се отбележи, че съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
За процесния период от 15.09.2021 г. до 30.04.2022 г. са приложими общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дъл‐ жими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база из¬равнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период. В случая фактурите, обективиращи задълженията за отчетен период са издадени, както следва - фактура № 1013836624/31.07.2021 г. и фактура № 1019337842/31.07.2022г. (също изравняване), поради което ответникът е изпаднал в забава по тях, съответно от 15.09.2021 г. и от 15.09.2022 г. С оглед изложеното се налага извод, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава, като по отношение на размера ответникът не е оспорил същите с отговора на исковата молба.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и поради 4 съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК решението в обжалваните части следва да се потвърди.
При този изход на спора пред въззивната инстанция в полза на ищеца – въззиваем на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят разноски, като ответникът бъде осъден да заплати общо сумата от 100,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 34 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8e5b621f-6ec9-4d00-8c18-48101728fc5c